Книга първа как да работите с книгата


СТРАХ, ТРЕВОГА И БЕЗПОКОЙСТВО



страница51/154
Дата31.08.2023
Размер1.72 Mb.
#118532
ТипКнига
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   154
Възлюби своята болест
СТРАХ, ТРЕВОГА И БЕЗПОКОЙСТВО
Когато човек започне да учи, той никога няма ясна представа за препятствията. Целта му е размита и илюзорна; стремежът му е неустойчив. Той очаква възнаграждение, което никога няма да получи, защото още не подозира за предстоящите изпитания.
Постепенно той започва да се учи - отначало по-малко, след това все по-успешно. И скоро той изпада в недоумение. Онова, което научава, никога не съвпада с онова, което си е представял, и го обзема страх. Учението винаги се оказва не такова, каквото се очаква да бъде. Всяка стъпка е нова задача и страхът, който човек изпитва, расте безжалостно и неотклонно. Целта му се оказва бойно поле.
По този начин пред него се появява първият му изконен враг. Страхът. Ужасен враг, коварен и неумолим. Той се спотайва зад всеки завой, като се промъква и причаква. И ако човекът, трепнал пред лицето му, побегне, врагът му ще сложи край на търсенията му.
Какво става с този човек?
- Нищо особено, освен това, че той никога няма да се научи. Той никога няма да стане човек на знанието. Той може да стане дърдорко или безвредно изплашено човече; но, във всеки случай, той ще бъде победен. Първият враг го е поставил на мястото му.
- А какво трябва да се направи, за да се преодолее страхът?
- Отговорът е много прост: да не избягаш. Човек трябва да победи страха си и въпреки него да направи следващата стъпка в обучението, и следващата, и още една. Той трябва да бъде напълно изплашен, но не трябва да спира. Такъв е законът. И ще настъпи денят, когато първият му враг ще отстъпи. Човекът ще почувства увереност в себе си. Стремежът му ще се утвърждава. Обучението вече няма да бъде стряскаща задача. Когато този щастлив ден дойде, човекът ще може да каже, без да се колебае, че е победил своя изконен враг.
К. Кастанеда. „Учението на дон Хуан"
Практически всеки човек постоянно се страхува от нещо. Страхува се да не се разболее и да не умре, да не изгуби пари, да не го пребият или убият, да не го изостави любимият човек. Страхът държи човека в постоянно напрежение, не му позволява да действа. Нещо повече, мислите за страха, които се въртят постоянно в главата на човека, буквално привличат подобни ситуации. Когато човек е в опасност, в кръвта му моментално се изхвърлят множество хормони, които ускоряват пулса, повишават кръвното налягане, засилват свиването на сърдечния мускул, ускоряват метаболизма, предизвикват напрежение в мускулите. Това е нормална защитна реакция, която е необходима на човека.
Но ако страхът е една от основните емоции във вашата подсъзнателна програма на поведение, той ви държи в постоянно напрежение. Вашите кръвоносни съдове и мускули се свиват и се напрягат повече от обикновено. Постоянното вътрешно напрежение води до язва, хипертония, оплешивяване и много други проблеми.
Освен това, мислите-страхове отслабват имунната система. Страхът да не се разболеете буквално привлича болестта.
Един мой съученик ми разказа следната история. Веднъж той и четирима негови приятели отишли на поход в планината. Когато се връщали, завалял силен дъжд. Всички се намокрили до кости, а и въздухът бил студен. През целия път приятелите му се оплаквали и ядосвали, като проклинали влажното и студено време, планината и себе си за това, че са тръгнали на поход. Те очаквали, че ще се разболеят, или се страхували да не се разболеят. В крайна сметка и четиримата се разболели сериозно. А моят съученик се чувствал прекрасно. Оказва се, че през целия път на връщане той мислел само за хубави неща: любувал се на планината, на гората, благодарил на дъжда, като си представял, че някой в момента се нуждае от този дъжд. Спомнял си ситуации от своя живот, в които искрено се е радвал на дъжда. В края на разказа си той добави: „Много е важно това, че нито за минутка не допуснах у себе си страха, че ще се разболея. Веднага разбрах, че е безполезно и опасно да се оплаквам. Във всяка ситуация трябва да се мисли за онова, което ще помогне, за онова, което е приятно."
Като използва страха, подсъзнанието изпълнява защитна функция за човека. За всяко човешко същество е много важно да се чувства в безопасност. Чувството за безопасност и сигурност, на свой ред, носи усещане за спокойствие.





Сподели с приятели:
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   154




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница