за да раздробите храната напълно. Обърнете внимание, че грубата хранасе нуждае от много повече дъвкателни движения от меката. Правететова с всяка порция храна. Пушите ли много? - попитах аз пациента.- Половин кутия на ден, понякога и по-малко - отговори той.- Когато пушите, първо извадете една кибритена клечка. Поставетея на едното си коляно. След това извадете цигарата и я поставете надругото коляно. След това затворете кибрита и скрийте цигарите. Послезапалете цигарата и я пушете много бавно. Пребройте колко дръпванияса ви необходими, за да изпушите цялата цигара. След това започнете даекспериментирате. Дръпнете един-два пъти и изхвърлете цигарата.Следващата цигара изпушете бавно докрай. Някои ги пушете бързо. Притова, обръщайте внимание на усещанията си. След известно време щепочувствате, че можете да се контролирате и тогава ще можете дасвършвате, когато съзнателно пожелаете.ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ
Сифилис, гонорея, генитален херпес, трихомониаза, СПИНЧувството за вина на сексуална почва и необходимостта от наказание,
а също така убеждението, че гениталиите са нещо греховно или мръсно, с
други думи, отвращението от собствените гениталии - това е основната причина за появата на венерически болести. С подобно негативно и агресивно отношение към своите полови органи и проявата на своята сексуалност ние си навличаме подобни проблеми.
Мога да кажа дори нещо повече, именно вярата в греховността на секса и в Божието възмездие, чувството за срам и необходимостта от наказание на сексуална почва при много хора са създали всички съществуващи днес микроорганизми и вируси, които предизвикват венерическите болести.
Да се върнем назад в историята. Преди епохата на Възраждането църквата и инквизицията следели много строго нравите на своето паство,
спазването на седмата Божа заповед и забранявали половата разкрепостеност. С настъпването на Възраждането започнала сексуална революция. Тогава се появил сифилисът. Смята се, че Колумб го е докарал от Новия Свят. Но Колумб в случая няма никаква вина. Просто хората, без да се освободят от чувството си за вина и самобичуването, без да се научат на
правилно сексуално поведение, дали воля на забранените чувства.
Църквата повече не можела да упражнява влияние върху хорските страсти,
както преди. И тогава колективният разум създава болест, която хората възприемат като наказание за греховете си.
Но минават столетия. Медицината се научава да потиска сифилиса и другите венерически болести с помощта на антибиотиците. Именно да потиска, а не да лекува, защото при това причините не се отстраняват. А те се крият в безнравственото поведение и чувството за вина на сексуална почва.
През шейсетте години на XX век започнала поредната сексуална революция. Тя била съпроводена от бум на наркоманията. Но мислите и чувствата на хората един към друг и към заобикалящия ги свят останали почти непроменени. Тогава колективният подсъзнателен разум създава нова болест-наказание - СПИН. Тази болест е с вирусен произход и вече не се поддава на лечение със средствата на съвременната медицина. Но учените продължават да харчат огромни пари за създаването на лекарства срещу СПИН. Сигурен съм, че такова лекарство ще бъде създадено. Но с цената на какви усилия? И какви ще бъдат последиците? Това лекарство няма да лекува, а ще потиска болестта, а заедно с болестта - и целия организъм. И след това ще доведе до възникването на още по-тежки болести. Но това не може да продължава до безкрай.
Отдавна е измислен лек срещу всяка болест - това е чистотата на помислите! Само че това лекарство не
е във вид на таблетка, която хората могат да получат от лекаря, а е в тях самите.
Много е важно още от детството си човек да се научи на правилно отношение към секса. Обучението не трябва да се основава на понятието за грях и безнравственост. Важното е човек да се научи да се отнася правилно към себе си, към противоположния пол, към хората изобщо и към заобикалящия свят. Най-добрите учители в това отношение са родителите.
Тоест, тяхното отношение един към друг и към секса.
Когато става въпрос за сексуално възпитание, много ми харесва подходът на древните китайци-даоисти. Те смятат, че половият акт е част от общия порядък и хармонията в природата и никога не са го свързвали с чувството за грях или нарушаването на морала. Тяхното особено духовно отношение към любовта и секса в съчетание с пълната липса на наказания води до това, че половият живот в Древен Китай като цяло е здрав,
изключително освободен от патологични крайности и нарушения.
Често родителите внушават на децата си забрани по отношение на
тяхната сексуалност, без да подозират за опасностите от тях. А опасността е в това, че сексуалната забрана в един момент може да бъде прекрачена и тогава поведението става неуправляемо и може да доведе човека до болести или разочарования. Сексуалното възпитание трябва да се основава не на чувството за вина и наказанието, а на понятието за безупречност.