Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| При мен с молба за помощ дойде една млада жена. Тя имаше проблеми със сексуалното общуване с мъжа си. По време на полов акт не можеше да се отпусне. С моя помощ тя установи контакт с подсъзнанието си. Изяснихме, че силно негативното й отношение към мъжете беше възникнало, след като преди няколко години се бяха опитали да я изнасилят. Вече беше ясна травмиращата ситуация от миналото й. Променихме отношението към нея. Жената вече можеше да се отпуска. Реших да продължим работата нататък. Беше ми интересно да разбера какво я бе тласнало към ситуацията с изнасилването. Ако изхождаме от презумпцията, че ние сами създаваме всички ситуации в живота си, с какво тази жена си бе навлякла подобна случка в живота? Оказа се, че още от детството на жената й бяха внушавани негативни нагласи по отношение на секса. Освен това, тя постоянно се страхуваше, че могат да й отнемат невинността. Каква дума само - „невинност". В нея вече се крие чувството за вина. А вината винаги изисква наказание. Оказва се, че ако момичето има силно желание за сексуална близост (а такова има всеки здрав човек), но не може да го осъществи поради някакво табу, то подсъзнателно извършва насилие върху себе си. А вътрешното насилие привлича външно. Отдавна е време да разберем, че с помощта на забраните никой не е станал по-добър. Сексуалната енергия е неразделна част от нашия свят. Тя е в основата на неговото развитие и функциониране. Трябва да я приемем и да се научим да я използваме разумно, а не да я отхвърляме или забраняваме. Сексът е една от проявите на хармоничните отношения между мъжа и жената. Научете се да се наслаждавате на общуването с противоположния пол, като подарявате и получавате любов. Това единство ни помага да се докоснем до тайните на един друг самобитен и по своему прекрасен свят. Така ще обогатите личните си емоции и своя свят. Високото ниво на подсъзнателна агресия (обида, яд и омраза) към противоположния пол, разделянето на мъжете/жените на лоши и добри, на одухотворени и низки води до възпаление на половите органи. По-горе ви посочих много примери по темата. Ще ви дам още няколко такива. Веднъж при мен дойде един мъж, който се оплакваше от последиците от лошо лекувана гонорея. По това време вече ми беше известно, че не е достатъчно да се потисне болестта с антибиотици, тъй като в организма остават ендо- и екзотоксини. Продуктите на болестта трябва да се изведат от организма с помощта на хомеопатични средства, билки и особено с диета. Но после разбрах, че нерядко и това не е достатъчно. Важното е да се отстранят самите причини, довели човека до тази болест. При този пациент причините се оказаха банални. След като установихме контакт с подсъзнанието му, разбрахме, че той бе стигнал до болестта след редица събития в личния си живот. Отначало той се бе скарал с жена си, защото я ревнувал от свой приятел. След това решил да й отмъсти и преспал с някаква непозната жена. В крайна сметка хванал гонорея. А причината за нея бяха агресивните му емоции - ревността, обидата, ядът, жаждата за отмъщение, чувството за вина. Когато този мъж разбра кои са причините, вече имаше възможност за избор: или да се държи по-старому и да се разболява от други болести, или да промени поведението си, отношенията с жена си и да бъде здрав. Отдавна е време да се разбере, че антибиотиците не отстраняват причините за заболяването. Причините се крият в нас самите - в нашите жалки модели на поведение. И подсъзнанието с помощта на болестта дава на човека важен урок. А с лекарства болестта може само да се потисне. Но за дълго ли и колко надълбоко ще се скрие тя? Именно затова в последно време венерическите болести получиха хроничен характер. Причинителите - трихомони и гонококи - започнаха да се трансформират в различни устойчиви форми или да се внедряват в други клетки, ставайки по този начин недостъпни за антибиотиците. И щом се появи някой провокиращ фактор (настинка, употреба на алкохол) - болестта отново се появява и напомня за себе си. Дава ни сигнал. А ние заглушаваме този сигнал с лекарства... Мисля, че организмът специално задържа инфекцията в себе си, за да напомня в определени моменти на съзнателния разум, че причините още не са отстранени. Така да се каже, с възпитателна цел. От опит знам, че щом човек се освободи от пагубните чувства и мисли, болестта изчезва, отива в нищото, там, откъдето е дошла. Още един пример. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|