Книга първа как да работите с книгата

онова, което очакваме да видим. Тоест, всичко около нас вече съответства на нашите очаквания, на подсъзнателните ни очаквания. И ако нещо извън нас не ни харесва, е глупаво да се дразним. Трябва да се обърнем навътре,
да променим определени мисли и тогава заобикалящият ни свят ще се промени.
Има разлика между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Трябва да се научите да вярвате на подсъзнателния си разум.
Защото нашият вътрешен разум се стреми към равновесие, мир и спокойствие. Той се стреми да заеме онова уникално място във Вселената,
което е хармонично за всеки от нас.
Веднъж ми се случи нещо, което има отношение към раздразнението, и с което искам да ви покажа как действат законите на Вселената: еднаквите неща се привличат и външното отразява вътрешното.
Това се случи през един от работните ми дни. Преглеждах пациенти.
Всички случаи бяха трудни. А в края на работния ден се занимавах с една
пациентка, която през цялото време ми противоречеше. Опитвах се да й
обясня причините за нейната болест, но тя по никакъв начин не можеше
или не искаше да ги приеме. В крайна сметка, аз започнах да се дразня и не
й давах да каже нито дума. Изгубих с нея два часа от времето си, а
накрая останах с чувството на раздразнение и неудовлетвореност.
Когато след прегледа излязох от апартамента, върху мен буквално се
нахвърли съседката от отсрещния апартамент. Тя доста бурно и
гръмогласно изказа претенциите си относно чистотата на стълбищната
площадка (тази седмица на вратата ми висеше табелка „Дежурен").
Отначало започнах да се оправдавам и да обяснявам, че площадката е
била изчистена, но съседката не ми даваше дори да си отворя устата.
Виковете и започнаха да ме изкарват от равновесие и се появиха лоши
мисли: „Какво да направя, за да се успокои?" Но в този момент си
спомних, че съм добър лекар.
Отказах се от опитите да й доказвам каквото и да било, бързо
погледнах в себе си и започнах да мисля: по какъв начин съм привлякъл
тази ситуация?
Не ми се наложи дълго да мисля. Веднага си спомних за
раздразнението ми по повод моята пациентка и за това, че по същия
начин не й давах да каже нито дума. В момента, в който започнах да
осъзнавам причините за това събитие, във външен план също започнаха да
стават промени. Съседката започна да се успокоява и след това се
прибра. Пожелах й успех и мислено й благодарих за урока, който ми
помогна да науча. В крайна сметка си направих позитивни изводи: да бъда

вътрешно и външно спокоен при общуването с пациентите; да им давам
възможност да изкажат мислите и чувствата си; да уважавам
личността на всеки пациент; да бъда по-гъвкав в обясненията на
причините за болестта.
По този начин ситуацията стана не травмираща, а полезна за мен.
Просто се възползвах от законите, които познавам. Защото ние сами
създаваме жизнените ситуации, в които попадаме.
Между другото, след тази ситуация съседката започна първа да ме
поздравява.
ГНЯВ И ЗЛОБА
- Сърдиш ли ми се, дон Хуан? - попитах аз, когато той се върна.
Стори ми се, че той се учуди.
- Не. Аз не се сърдя никога и на никого. Нито един човек не може да

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: