е достатъчно. Важното е да се отстранят самите причини, довеличовека до тази болест.При този пациент причините се оказаха банални. След катоустановихме контакт с подсъзнанието му, разбрахме, че той бе стигналдо болестта след редица събития в личния си живот. Отначало той се бескарал с жена си, защото я ревнувал от свой приятел. След това решил дай отмъсти и преспал с някаква непозната жена. В крайна сметка хваналгонорея. А причината за нея бяха агресивните му емоции - ревността,обидата, ядът, жаждата за отмъщение, чувството за вина. Когатотози мъж разбра кои са причините, вече имаше възможност за избор: илида се държи по-старому и да се разболява от други болести, или дапромени поведението си, отношенията с жена си и да бъде здрав.Отдавна е време да се разбере, че антибиотиците не отстраняват причините за заболяването. Причините се крият в нас самите - в нашите жалки модели на поведение. И подсъзнанието с помощта на болестта дава на човека важен урок. А с лекарства болестта може само да се потисне. Но за дълго ли и колко надълбоко ще се скрие тя?
Именно затова в последно време венерическите болести получиха хроничен характер. Причинителите - трихомони и гонококи - започнаха да се трансформират в различни устойчиви форми или да се внедряват в други клетки, ставайки по този начин недостъпни за антибиотиците. И щом се появи някой провокиращ фактор (настинка, употреба на алкохол) - болестта отново се появява и напомня за себе си. Дава ни сигнал. А ние заглушаваме този сигнал с лекарства...
Мисля, че организмът специално задържа инфекцията в себе си, за да напомня в определени моменти на съзнателния разум, че причините още не са отстранени. Така да се каже, с възпитателна цел.
От опит знам, че щом човек се освободи от пагубните чувства и мисли,
болестта изчезва, отива в нищото, там, откъдето е дошла.
Още един пример.
Сподели с приятели: