Предговор Ще ви разкажа една и една история от казармата. Тя не се е случила на мен, а на баща ми, но мисля че е доста поучителна: В първия му ден в казармата наредили в редица по един всички войници пред една висока 5 метра метална ограда (може и по-ниска да е била, незнам, но така казва). Командира на ротата им казал, че като им даде знак те трябва да се затичат към оградата, да се изкатерят по нея и да се прехвърлят от другата страна. Няколко от войниците започнали да мрънкат, че това е невъзможно. Те веднага били наказани. Командира дал знак и всички се затичали и започнали да се катерят. Някои се мъчели 1-2 минути и се отказали. Те също били наказани. Накрая след 10- ина минути усилия и мъки останали само 3 войници, които били стигнали до средата на оградата. Между тях бил и баща ми. Командира махнал с ръка и казал „Стига толкова. Слизайте от оградата. Виждам, че имате желание, а това е най- важното!”. Много е тъжно когато наблюдавам различни хора, които веднага се отказват, когато срещнат по-голяма преграда по пътя си. Дори не се затичват към нея. Просто си казват „Това е невъзможно да се преодолее”.
