Книга за Херметичните учения е почтително посветена
Изтегляне 1.7 Mb.
|
| Глава V
МЕНТАЛНИЯТ СВЯТ "Светът е Ментален - съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО." Кибалион ЦЯЛОТО е ДУХЪТ! Но какво е Духът? На този въпрос не може да се отговори поради това, че неговата дефиниция на практика е тази на ЦЯЛОТО, което не може да бъде обяснено или дефинирано. Духът е просто едно име, което хората дават на най-висшето понятие за Безкрайния жив ум - той означава "Истинската същност", означава Живият ум, толкова по-висш от Живота и Ума такива, каквито ние ги познаваме, колкото последните са по-висши от механичната Енергия и Материя. Духът излиза извън възможностите на нашето познание и ние използваме термина просто за да можем да мислим или да разговаряме за ЦЯЛОТО. Защото за целите на мисълта и познанието е оправдано да мислим за Духа като за Безкрайния жив ум, признавайки в същото време, че не можем да го разберем напълно. Трябва или да направим това, или да спрем изобщо да мислим по този. въпрос. Нека сега преминем към разглеждането на природата на Света - като цяло и в отделните му части. Какво представлява Светът? Видяхме, че извън ЦЯЛОТО не може да съществува нищо. Дали в такъв случай Светът е ЦЯЛОТО? Не, това не може да бъде, защото Светът е съставен от МНОЖЕСТВО елементи и непрекъснато се променя, а от друга страна не съответства на идеите, които бяхме принудени да приемем относно ЦЯЛОТО, както бяха формулирани в предния урок. В такъв случай, ако Светът не е ЦЯЛОТО, той трябва да бъде Нищо - такова е неизбежното заключение на ума на пръв поглед. Но това няма да отговори задоволително на въпроса, защото ние възприемаме осезаемо съществуването на Света. В такъв случай, ако Светът не е нито ЦЯЛОТО, нито Нищото, какво може да бъде? Нека разгледаме този въпрос. Ако Светът изобщо съществува или изглежда, че съществува, той по някакъв начин трябва да произтича от ЦЯЛОТО, трябва да е творение на ЦЯЛОТО. Но тъй като едно нещо никога не може да произлезе от нищото, от какво може да го е създало ЦЯЛОТО? Някои философи са отговаряли на този въпрос, твърдейки, че ЦЯЛОТО е създало Света от САМОТО СЕБЕ СИ, т.е. от битието и субстанцията на ЦЯЛОТО. Но това няма да ни свърши работа, защото от ЦЯЛОТО не може да се вади, нито то да се дели, както вече видяхме, а освен това, ако беше така, тогава всяка частица в Света щеше да осъзнава, че е част от ЦЯЛОТО - ЦЯЛОТО не може да губи своето познание за себе си, нито в действителност ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ в един атом или в сляпа сила, или в нисше живо нещо. Някои хора, наистина разбирайки, че ЦЯЛОТО действително е ВСИЧКО и че освен това те, хората, съществуват, правят извода, че те и ЦЯЛОТО са тъждествени и изпълват въздуха с виковете си "АЗ СЪМ БОГ" за удивление на тълпата и за съжаление на мъдреците. Твърдението на атомът "Аз съм Човек" би било по-скромно в сравнение с тяхното. Какво обаче в действителност представлява Светът, ако не е ЦЯЛОТО, ако не е създаден от ЦЯЛОТО, разделило себе си на части? Какво друго може да бъде, от какво друго може да бъде направен? Това е великият въпрос. Нека го разгледаме внимателно. Сега откриваме, че тук ни идва на помощ Принципът на съответствието (вж. Урок I). Старата Херметична аксиома "Каквото горе, това и долу" може да се използва в този момент. Нека се постараем да хвърлим поглед на функционирането на по-висшите нива, като разгледаме това на нашето собствено. Принципът на съответствието трябва да е приложим както към този, така и към други проблеми. Нека видим! Как създава Човек върху собственото си ниво на съществуване? Първо, той може да създаде, като изработи нещо от външни материали. Но това няма да свърши работа, защото не съществуват материали извън ЦЯЛОТО, с които той да може да създава. След това, второ, Човек пресъздава или възпроизвежда собствения си вид чрез зачеването, което представлява размножаване на себе си, изпълнено чрез пренасяне на част от собствената субстанция в неговото поколение. Но и това няма да свърши работа, тъй като ЦЯЛОТО не може да пренесе или извади част от себе си, нито може да възпроизвежда или размножава себе си - при първото трябва да има отнемане, а във втория случай размножаване или добавяне към ЦЯЛОТО, като и двете предположения са абсурдни. Не съществува ли трети начин, по който ЧОВЕК да създава? Да, съществува - той СЪЗДАВА МИСЛЕНО! И правейки го, не използва външни материали, нито възпроизвежда себе си и въпреки това неговият Дух обхваща Менталното творчество. Следвайки Принципа на съответствието, ние сме прави, когато приемаме, че ЦЯЛОТО създава Света МЕНТАЛНО по начин, сходен на процеса, чрез който Човек създава Мислените представи. И това е мястото, на което съобщението на Разума съответства перфектно на съобщението на Просветлените, както е показано от техните учения и съчинения. Такова е било Учението на Хермес. ЦЯЛОТО не може да създава по никакъв друг начин, освен ментално, без нито да използва материал (и няма такъв, който да използва), нито да възпроизвежда себе си (което също е невъзможно). Няма измъкване от този извод на Разума, който, както казахме, съответства на най-висшите учения на Просветлените. Точно както вие, ученикът, можете да създадете собствен Свят в своя разум, така ЦЯЛОТО създава Световете в собствения си Разум. Но вашият Свят е мисленото творение на един Краен ум, докато този на ЦЯЛОТО е творение на Безкраен ум. Двата са сходни по вид, но са безкрайно различни по степен. Ще разгледаме по-подробно процеса на създаване и проявяване по-нататък. Но на този етап това е положението, което трябва да запомните: СВЕТЪТ И ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ СЪДЪРЖА, Е МИСЛОВНО ТВОРЕНИЕ НА ЦЯЛОТО. Наистина, действително, ЦЯЛОТО Е УМ! "ЦЯЛОТО създава в своя Безкраен ум безброй Светове, които съществуват от еони Време - и въпреки това за ЦЯЛОТО създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите Светове е като времето за премигването на клепача." Кибалион Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|