Книга за Херметичните учения е почтително посветена
Изтегляне 1.7 Mb.
|
| Глава IV
ЦЯЛОТО "Под и зад Света на Времето, Пространството и Промяната, винаги се открива Субстанциалната реалност - Фундаменталната истина." Кибалион "Субстанция" означава "това, което е в основата на всички външни явления; същностната реалност; нещото в себе си" и т.н. "Субстанциална" означава "наистина съществуваща; същностният елемент; реалната" и други. "Реалност" означава "състоянието да си реален, истински, траещ, валиден, фиксиран, постоянен, действителен" и т.н. Най-отдолу и като основа на всички външни прояви или явления винаги трябва да съществува Субстанциална реалност. Това е Законът. Човек, разглеждайки Света, чиито елемент е той, не забелязва нищо друго, освен промяна на материята, на силите и менталните състояния. Вижда, че в действителност нищо не Е, а че всичко се ОБРАЗУВА и ПРОМЕНЯ. Нищо не остава неизменно - всичко се ражда, развива, умира; точно в момента, в който дадено нещо достига своя връх, то започва да запада; законът за ритъма функционира непрекъснато - не съществува реалност, трайно качество, неподвижност или субстанционалност в каквото и да е и нищо не е постоянно, освен Промяната. Той вижда всички неща да се развиват от други неща и да се разтварят в други неща - едно непрекъснато действие и противодействие, вливане и изливане, създаване и разрушаване, градеж и упадък, раждане, растеж, смърт. Нищо не оцелява, освен Промяната. И ако той е мислещ човек, разбира, че всички тези променящи се неща трябва да не са нищо друго, освен явления или прояви на една и съща Основна сила - на някаква Субстанциална реалност. Всички мислители във всички страни и във всички времена са приели необходимостта да постулират съществуването на тази Субстанциална реалност. Всички философии, които заслужават това име, са се основавали върху тази мисъл. Хората са дали на тази Субстанциална реалност много имена - някои са я нарекли Бог (с най-различни имена), други са я нарекли "Безкрайната и Вечна Енергия", други са се опитали да я нарекат "Материя" - но всички са признавали нейното съществуване. Тя е очевидна сама по себе си - не се нуждае от доказателство. В тези уроци сме последвали примера на някои от най-известните световни мислители, древни и съвременни херметични Майстори и сме нарекли тази Основна сила, тази Субстанциална реалност, с херметичното име "ЦЯЛОТО", термин, който според нас е най-подходящ в сравнение с всички останали, използвани от Човека за ТОВА, което е извън границите на имената и термините. Приемаме и пропагандираме възгледа на великите херметични мислители от всички времена, както и този на просветлените души, които са достигнали по-висшите нива на съществуване и които твърдят, че вътрешната природа на ЦЯЛОТО е НЕПОЗНАВАЕМА. Това трябва да е така, защото нищо освен самото ЦЯЛО не може да схване собствената си природа и битие. Херметиците вярват и учат, че ЦЯЛОТО "в себе си" е и трябва винаги да бъде НЕПОЗНАВАЕМО. Те разглеждат всички теории, предположения и спекулации на теолозите и метафизиците по отношение на вътрешната природа на ЦЯЛОТО просто като някакви детински усилия на смъртния ум да разбере тайната на Безкрайното. Подобни усилия винаги са претърпявали неуспех и винаги ще претърпяват неуспех поради самото естество на задачата. Този, който се стреми към подобни изследвания, се лута в лабиринта на мисълта, докато изгуби всякакъв здрав разум, действие или поведение и стане напълно негоден за задачата на живота. Той е като катерица, която тича неистово по преградите на въртящото се колело в клетката си, пътувайки безспир, без да достигне до никъде -накрая тя все още е затворник, намиращ се на мястото, откъдето е тръгнал. Още по-самонадеяни са онези, които се опитват да припишат на ЦЯЛОТО собствената си индивидуалност, качества, свойства, характеристики и атрибути, приписвайки на ЦЯЛОТО човешки емоции, чувства и характеристики, дори до най-незначителните качества на хората като ревност, податливост към ласкателства и гордост, желание за жертвоприношения и култове и всички останали отживелици от детството на човечеството. Подобни идеи не са достойни за израстналите мъже и жени и бързо биват отхвърлени. (Тук може би е подходящо да заявим, че ние правим разлика между религия и теология - между философия и метафизика. Религията, според нас, означава интуитивното разбиране на съществуването на ЦЯЛОТО, както и връзката на човека с него; докато теология означава опитите на хората да му припишат индивидуалност, качества и характеристики. Техните теории се отнасят до неговите дела, воля, желания, планове и замисли и включват предположението им за функцията на "средните хора" между ЦЯЛОТО и хората. Според нас философията означава изследване на познаваемите и мислими неща, докато метафизиката означава опит изследването да се изнесе извън границите и да се пренесе в непознаваемите и немислими сфери, при това със същата тенденция като тази на теологията. Следователно както религията, така и философията за нас са неща, които имат корени в Реалността, докато теологията и метафизиката са като счупени тръстикови стъбла, чиито корени са в плаващите пясъци на невежеството, без да предоставят нищо друго освен най-несигурната опора за ума или душата на Човека. Ние не настояваме нашите ученици да приемат посочените дефиниции, а просто ги споменаваме, за да посочим позицията си. Във всеки случай в уроците ни ще чуете съвсем малко за теологията и метафизиката.) Но макар че основната природа на ЦЯЛОТО е Непознаваема, съществуват определени истини, свързани с нейното съществуване, които човешкият ум установява, че е принуден да приеме. Проверката на тези съобщения представлява подходящ предмет на изследване, особено когато са в съответствие със съобщенията на Просветлените на по-високите нива. За това изследване сега ви каним. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|