Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък

492 G. D. MUCCI, o. c., стр. 40.

493 Усещането за сигурност и присъствие, което усещат мистиците, по смисъл не се различава от това, което усещат тези, които имат халюцинации (сравни R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, стр.172).

494 E. ANCILLI, «Visioni e rivelazioni», в: AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 474 –475.

495 Също, стр. 475.

496 Сравни. S.Th., I, 111, 1 e 2; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1070; G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 46.

497 V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 22; Сравни също Замък, VI, 8; Живот, 27, 2-3.

498 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1070; G. MUCCI, o. c., стр. 46.

499 V. MARCOZZI, o. c., стр. 19. Както вече казахме, св. Тереза, въпреки че е имала изключително богат опит във виденията, е казала че не е опитвала нищо подобно. (сравни Живот, 28, 4).

500 Сравни също; Изкачване, II, 11, 2. 7-8; 16, 5-6. 10; 17, 7; 18, 3-4; Живот, 28, 4; Замък, VI, 9, 14-16. Също и св. Павел Кръстни, голям мистик и много опитен духовен ръководител, е в пълно съгласие със св. Йоан Кръстни, когато подсказва: «Тези видения и други неща, колкото са по-чести, толкова са по-съмнителни. И поради това най-добре е винаги да се отхвърлят с постоянство... ако са от Бога, въпреки че са отхвърлени, ще направят своя ефект. » (S. PAOLO DELLA CROCE, cit. in V. MARCOZZI, o. c., стр. 19-20).

501 G. D. MUCCI, o. c., стр. 46-47.

502 Също, стр. 47.

503 Също

504 Сравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni nella vita spirituale, o. c., стр. 144-162; E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 478-480; A. POULAIN, Delle grazie d'orazione,o. c., стр. 371-425; C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici», art. cit., стр. 438-439; G. D. MUCCI, o. c., стр. 60-61.

505 Срвани E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 479; G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, стр. 48; Ясно е че тук трябва да се правят и другите изследвания, защото това може да прави и дявол.

506 E. ANCILLI, art. cit., стр. 479.

507 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1058

508 K. RAHNER, Visioni e profezie, o. c., стр. 52.

509 Именно тези ефекти са това, което различава «по абсолютен начин виденията и говорите на мистиците от патологическите халюцинации» ( R. ZAVALLONI, «Grazie e fenomeni mistici» в: AA.VV, Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 173). Но трябва да си припомним, че не могат да се очакват и изискват същите ефекти и плодове от пророческите видения и от мистичните. Защото мистичните видения се отнасят само за човека, на когото се случват и за неговия личен напредък, а пророческите видения-- напротив, от самото свое начало имат явен и обществен характер. «По отношение на това, което касае опита на виждащия пророческо видение, мистичното видение винаги произвежда много по-интензивно и по-силно влияние върху личния живот на този, на когото се случва. Това е разбираемо, защото хората, които имат мистични видения, общо взето, вече се намират на една сравнително висока степен на светост, докато тези които имат пророчески видения, често са обикновени вярващи избрани "случайно", и често става дума за деца, които са още незрели за по-дълбоки мистични опити. Ето защо,тези видения не влияят толкова ясно и силно на виждащия и той може да се развива по-бавно към зрялост и светост в своя личен и духовен живот.

Тъй като става дума, преди всичко за харизма, която е дадена за другите, виждащият има винаги нужда от някой , който е по-напреднал в тайните на духовния живот,за да може този ръководител да го води в правилна посока, иначе може да се случи разминаване между ролята, която му е дадена и между светостта на неговия личен духовен живот. Поради факта, че става дума за виждащи, които са предимно деца, ако техните видения имат телесен и обективен характер (общо взето там става дума за три измерения), противно на мистичните видения,тези видения остават по-повърхностни и не произвеждат никога бързи и непредвидени промени във виждащия. Това значи, че промените в живота на тези виждащи се случват сравнително бавно. Ясно е,че може да се случи и да не се промени техния живот, ако те не са отворени да напредват. » (I. DUGANDŽIĆ, art. cit., стр. 26-27).

510 E. ANCILLI, art. cit., стр. 480.

511 G. D. MUCCI, Rivelazioni e apparizioni, o. c., стр. 61-62; Заедно със смирението, послушанието е един от най-сигурните знаци за автентичност: «Тереза Авилска, Маргарита Мария Алакок и Джема Галгани са вечни модели на такива,които са видели повече от другите, но са били и послушни повече от другите» (също, стр. 48) Бл. Мария на разпнатия Исус, когато е имала левитации ,слизала е веднага щом настоятелката й е нареждала.

512 Сравни също., стр. 62.

513 Сравни. G. DACQUINO, Credere e amare, o. c., стр. 90; B. CALLIERI, «Esperienza mistica e psichiatria», в: AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 462.

514 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, стр. 1071.

515 Изкачване, II, 29, 3.

516 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1070 и 1073.

517 Също, стр. 1073.

518 Също

519 Изкачване, II, 31, 2; 1Царства 3, 10.

520 E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 480; сравни също Изкачване, II, 18, 8; 21, 2 и 11.

521 E. ANCILLI, art. cit., стр. 480; сравни Изкачване, II, 16, 4.17, 7; III, 10, 1-2.

522 Сравни A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 341.

523 Отец Poulain е направил списък от 32 светци, блажени и слуги божии, които в своите откровения очевидно са се заблудили (сравни също, стр. 340, nota 1).

524 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 22; сравни също S.Th. II-II, 173, 4 c.

525 Изкачване, II, 20, 5.

526 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1076.

527 Сравни G. COLOMBO, «Apparizioni e messaggi divini nella vita cristiana» в: La Scuola Cattolica, 76 (1948), 2 стр. 270-273; 276; G. D. MUCCI, o. c., стр. 26-28.

528 Сравни Изкачване, II, 19, 10-14.

529 «Когато се прави студия, която сравнява различни видения ,се забелязват големи различия, които помежду си се противопоставят--както например,когато се описват някои събития от Евангелието, което е дадено от различни виждащи, въпреки че те могат да са и от една и съща епоха. Така се случва, че един виждащ вижда Исуса, по време на Неговото страдание, покрит с червена туника и разпнат с три пирона, а някой друг го вижда облечен в синьо и разпнат с четири пирона» (G. D. MUCCI, o. c., стр. 26).

530 G. GOZZELINO, o. c., стр. 224.

531 Също «Така се е случило ,че св. Викентий Ферерски е смятал че, според виденията, краят на света е много близо, а св. Катерина Сиенска е вярвала че Богородица й е открила че не е била зачената непорочна» (също).

532 J. GALOT, «Le apparizioni private nella vita della Chiesa», в: Civiltà Cattolica 136 (1985), стр. 31.

533 Също

534 Сравни A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 372-382; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 222-230; G. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 28-32.

535 «И поради това не е сигурност, защото, как сме видели преди, и канонизирани светци понякога са се заблудили » (A. POULAIN, o. c., стр. 375):

536 L. Volken говори че «нищо не свидетелствува повече за автентичност на откровения отколкото дълбоко смирение. Всички компетентни това подчертават... История показва че Бог продължава да се разкрива единствено на тези които се признават малки» (L.VOLKEN, Le rivelazioni nella Chiesa, o. c., стр. 179).

537 S. MARGHERITA MARIA ALACOQUE, Vita e opere, vol. III, Roma, Centro Volontari della Sofferenza, 1985, стр. 282-284, цитирано в G. D. MUCCI, o. c., стр. 29-31.

538 Според о. Poulain, «ако вярваш и си съвсем сигурен,че си предпазен от илюзии, това е превъзходно предразположение да ги има» (A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 381).

539 Сравни S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Regole per i discernimento degli spiriti», 1ª serie, nn. 12-13, в: ID., Esercizi spirituali, n. 325 s.

540 Св. Йоан Кръстни говори, че когато душата желае да приема откровения, или усеща склонности към тях, дяволът е много доволен, «защото в този случай му се дават много възможности да инсинуира заблуждения и да унищожи вярата в такава душа». (Изкачване , II, 11, 12).

541Chiesa, o. c., стр. 170).

542 Сравни A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 382-383; G. D MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 32. ^ Тяхното съответствие «на обективното учение на Църквата» е «първо и непосредствено условие за автентичността на частното откровение». Но, « сам по себе си, става дума за негативен критерий, които е способен да покаже само, че откровението не съдържа нищо, което е противно на традиционното учение на Църквата, но това не е гаранция,че произлиза от Бога» (G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 224). «Също и имприматурите, които църковният авторитет дава за публикуване на текстовете, които се смятат като откровения, не са още официално признание, но обикновено официално свидетелство, че няма нищо противно на вярата и морала» (L. VOLKEN, Le rivelazioni nella

543 G. D. MUCCI, o. c., стр. 32.

544 Също; стравни също A. POULAIN, o. c., стр. 387.

545 Изкачване, II, 22, 13.

546 Сравни A. POULAIN, o. c., стр. 387. «Ако откровенията са дълги и многобройни, и не съдържат нищо фалшиво, нечестно, несериозно, може да се заключи със вероятност, че те не произлизат от демона, защото ако биха били от него, тогава той не би осъществил своята цел. И не е възможно той винаги да се скрива» (също, стр. 387-388).

547 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33.

548 G. GOZZELINO, o. c., стр. 225.

549 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33.

550 Сравни A. POULAIN, o. c., стр. 391-393; G. D. MUCCI, o. c., стр. 33; S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Regole per il discernimento degli spiriti», 1ª e 2ª serie, в: ID., Esercizi spirituali, nn. 313-336.

551 G. GOZZELINO, o. c., стр. 225. Освен това трябва да се знае, че «откровенията или божествените говори не се осъществяват винаги по начина, който хората разбират, или както звучат сами по себе си» (Изкачване, II, 18, 9). «Понякога са зависими, а понякога имат функция на обикновен подтик или насърчение, винаги се отнасят към неограничената Божия мистериозност, съдържайки ‘пътища, понятия и идеи, които имат много различен смисъл от този, който ние обикновено схващаме ’» (G. GOZZELINO, o. c., стр. 225; сравни също Изкачване, II, 19, 1).

552 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33-34. «Всички тези елементи в много голяма степен се намират в Paray-le-Monial и в Лурд, места на култ и на молитва, които са станали такива като последствие на откровенията, които са имали св. Margherita Maria и св. Бернадета» (също, стр. 34).

553 Сравни. B. CALLIERI, «Esperienza mistica e psichiatria», в AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 463.

554 Също, стр. 466.

555 Също, стр. 466-467. «Би могло да се говори, по-екзактно, за псевдо-халюцинации и въображаеми видения. Но, също и активностат на халюцинацията, както и халюцинацията в делириум, не е изключена. Тука екстатичното ‘обезпокояване’ е симптом, защото се вмъква в ситуацията на невротичния симптом на не реалност, регресия, отчужденост» (също).

556 Също

557 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o.c., стр. 1058.

558 Сравни също, стр. 894-896.

559 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 205.

560 BENEDICTUS XIV, De Servorum Dei beatificatione et Beatorum canonizatione, t. III, c. 49, nn. 5, 6, 12, 13, цитирано в V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 27.

561 «Трансът е особено психо-физиологическо състояние, близко до хипнотичното, и в транса се изтрива частично или изцяло съзнателната сфера, а излизат на повърхността прояви на собственото подсъзнание. Различава се посредствен транс и хипнотичен транс: посредствения транс се произвежда чрез самовнушение, докато хипнотичния транс се случва в присъствието на лицето на хипнотизатора... Посредствения и хипнотичния транс имат подобни симптоми; и при двата транса след връщане в нормално състояние не се помни нищо от това, което се е казало или направило в транса.Освен това, тялото в транса е безчувствено. Между физиологичните ефекти, които придружават транса са-- покачване на пулса, дишането става по-бавно, ръцете и краката стават по-студени от началото на транс» (V. MARCOZZI, o. c., стр. 26).

562 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 166-167.

563 V. MARCOZZI, o. c., стр. 28.

564 Също

565 A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 282.

566 Също, стр. 205.

567 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 890.

568 G. BONA, De discretione spirituum, 14, ed. Venetiis 1742, стр. 214, n.7 цитирано в V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari», в: DES, II, стр. 1006.

569 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 896.

570 Сравни също.; Замък, VI, 2, 5.

571 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 896.

572 Телекинетаа е «повдигане на далече на тежко тяло, без помощта на някакво средство» (V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 29).

573 Феноменът, че тялото става леко, се случва «когато организма, въпреки че запазва своята тежест и остава на земята, има впечатление, че няма повече тежест или че има много малка, почти никаква тежест» (също).

574 Сравни също

575 Сравни също, стр. 37; Живот, 20, 4.

576 V. MARCOZZI, o. c., стр. 36; Може да се види също O. LEROY, La levitation, Vallois, Paris 1928, стр. 245.

577 J. M. VELASCO, Il fenomeno mistico, o. c., стр. 64.

578 V. MARCOZZI, o. c., стр. 36; Може да се види също O. LEROY, La levitation, Vallois, Paris 1928, стр. 245.

^ В случаи на силен делириум, а особено на истерични кризи, силите на болните стават сто пъти по-големи и понякога може да се види да се издигат във въздуха, над леглата или над масите (сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1122).

579 В случая на обхванатите от дявола някои деца в Илфурт (1864-1869), между другите извънредни феномени са били и левитацията и телекинезата. Така пише Балдучи: По някое време са се видели две деца, които са били вдигнати във въздуха като че ли от две невидими ръце заедно със столовете, на които са седели.; след това децата са паднали в един кът на стаята, а столовете в друг кът. Децата са се катерили по дърветата като котките, и са могли да стигнат до тънките клон, без опасността да ги счупят» (C. BALDUCCI, Il Diavolo, Piemme, Casale Monferrato ¹¹1992, стр. 237).

580 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1122 – 1123; Manuel I. de la Reguera (1668-1747) пише, че един път е бил повикан да интервенира в един случай «на човек, който е имал екстази и левитации, не е ял, бил е послушен, много е плакал, обичал е да се съсредоточава; но, въпреки че не е правил лошо на никого, забелязах , че е разделял общността, някои са били склонни към него, а други не са били склонни към неговия дух. Това ми помогна – казва той – да открия злия дух. На края се оказа, че е имал съюз със Сатана, изоставил е светото си призвание и за съжаление, е станал много известен със своя лош край. Неговият характер е бил суетен и неговия интелект -слаб» ( M. I. DE LA REGUERA, «Examen spiritus», in Praxis theologiae mysticae, vol. II, Romae 1745, c. 11, стр. 559, цитирано в M. R. JURADO, Il discernimento spirituale, o. c., стр. 133).

581 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV. Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 169.

582 J. M. VELASCO, o. c., стр. 77.

583 R. ZAVALLONI «Grazia e fenomeni mistici», art. cit., стр. 170.

584 Р. ADNÈS, loc. cit., col. 1242. Така «Булата на канонизацията на св. Франциск през 1228 изобщо не споменава неговите стигми. Булите на папите Григорий IX, Александър IV, Никола III между 1237 и 1291 защитават реалността на стигмите в отворено противопоставяне на тези, които в средните векове са ги клеветили, но все пак в тези були не се дава някаква дефинитивна интерпретация. (...) Все пак, Църквата формално е заявила, че не желае да използва своя собствен авторитет по отношение на феномена на стигмите. Така примерно, папа Пий VI (27 април 1796), когато е провъзгласил героичните добродетели на Вероника Джулиани, изрично оставя на други да изследват и да направят проверка по отношение на произхода на стигмите» (също).

585 Също, col. 1243.

586 Р. ADNÈS, loc. cit., coll. 1239-1240.

587 Живият пламък, 2, 13. Това не означава че вътрешните рани произвеждат външни рани, «нужна е свръхестествена интервенция, която да помогне вътрешните стигми да станат видими». Подобно мнение има и св. Франциск Салски (сравни Р. ANDNÈS, loc. cit., coll. 1239-1240).

588 F. MASI, «Simbolo, sugestione e fenomeni ideoplastici: le stimmate», в: La Ricerca Psichica, II/1(1995), стр. 25-26.

589 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1098-1099.

590 СТР. M. MARIANESCHI, La stimmatizzazione somatica…, o. c., стр. 107-109.

591 В това отношение пише кард. Бона: «Тези, които вярват и говорят, че са били коронясани с рози във видение на Исус Христос, или ангел,или Богородица, или че са приели халка или гердан, трябва да се отнасяме към тях като към заблудени от собственото си въображение, или като играчки в ръцете на демона» (G BONA, De discret. spir. c. 7, n. 11, цитирано в A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1100-1101).

592 Не всички автори са съгласни с дефиницията за такава автентичност: някои под това разбират директна Божествена причина, други, индиректна Божествена причина, други дори разбират «просто, физическо изобилие по естествен път- на възвишеното духовно състояние» (СТР. M . MARIANESCHI, La stimmatizzazione somatica..., o. c., стр. 109); Види също I. RODRIGUEZ, «Stigmate», в DES, III, стр. 2414-1418.

593 Също

594 Също., стр. 109-110.

595 Сравни Също, стр. 110; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1098-1099.

596 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1099.

597 СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 110.

598 Сравни G. GOZZELINO, o. c., стр. 205-206; J. AUMAN, o. c., стр. 509-510; СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 110; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1096-1097, нота 12.

599 СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 110. Така цитирания характер (да се изпитват големи физически страдания, придружени от мир и вътрешна радост), позовавайки се на мисълта на св. Тереза Авилска, G. B. Scaramelli описва по следния начин: «В тези рани и белези, към голямата болка,се присъединява още и голямо вътрешно, сладко и спокойно наслаждение. Това, казва св. Тереза, е ясен знак ,че делото произлиза от ръцете на Бога, защото демонът не може да съчетава заедно в един и същи човек екстремна болка и екстремно, спокойно и сладко наслаждение; нито пък нашата фантазия може да смесва два различна афекта» (цитирано в СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 111).

600 Сравни

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: