Те години въпросът е открит наново и води до интересни развития, които и днес
Изтегляне 16.63 Kb.
|
Свързани:
AP, pazardjik
|
С установяването на първите канони на аналитичната философия започва иизследователската атака към традиционните философски проблеми с цел те да бъдат така преформулирани, за да се избегнат капаните на езика, вкарващи философията впсевдопроблеми. Преди всичко, разбира се, сметките трябва да се разчистят с най-дразнещите метафизически понятия като битие, същност, идея и други от този вид, но в един момент идва ред и на фундаменталното понятие за знание. Ръселовите трактовки в „Проблемите на философията" от 1912 г., въпреки поставянето и решаването на нови изначими въпроси около компонентите на знанието, според редица негови последователине дават цялостен, последователен и подробен анализ на този феномен. Затова в края на 40-те години въпросът е открит наново и води до интересни развития, които и днес съставляват значима част от стандартната за всички философски факултети по света дисциплина „теория на познанието". Както гласи класическият анализ на познанието, една пропозиция се знае,когато отговаря на следните три условия: „изразява реален факт или е истина", „агентът на познанието е убеден вярва в нея и „агентът на познанието има основания да е убеден да вярва в нея. Тези условия, поотделно неободими и заедно достатъчни за квалифицирането на дадено убеждение като знание се срещат в разни формулировки в съвременната философия. Примерите на Gettier зависят от случаи на епистемичен късмет: случаи, при които дадено лице изглежда има сериозни доказателства за дадено предложение и това предложение всъщност е вярно, но очевидните доказателства не са причинно свързани с истината на предложението. В отговор на статията на Гетие многобройни философи са предложили модифицирани критерии за „знание“. Няма всеобщ консенсус за приемане на която и да е от предложените модифицирани дефиниции. И накрая, ако инфалибилизъм е вярно, това изглежда решава окончателно проблема с Gettier завинаги. Инфалибилизмът твърди, че знанието изисква сигурност, така че сигурността е това, което служи за преодоляване на пропастта, така че да стигнем до знанието, което означава, че ще имаме адекватна дефиниция на знанието. Непогрешимостта обаче се отхвърля от преобладаващото мнозинство от философите / гносеолозите. Пренебрегвайки за момент усложненията, породени от проблемите на Gettier, философията по същество продължава да работи на принципа, че знанието е оправдано истинската вяра. Очевидният въпрос, който предполага това определение, е как човек може да разбере дали оправданието на човека е основателно. Следователно трябва да се обоснове обосновката. Самото оправдание изисква обосновка и разпитът продължава непрекъснато. Изводът е, че никой не може да има истински знания за каквото и да било, тъй като поради тази безкрайна регресия е невъзможно да се удовлетвори елементът на обосновката. На практика това е причинило малко безпокойство на философите, тъй като разграничаването между разумно изчерпателно разследване и излишно разследване обикновено е ясно. Други спорят за форми на кохерентист системи, напр. Сюзън Хаак. Скорошна работа на Питър Д. Клайн разглежда знанието като по същество непоправимо. Следователно, безкраен регрес е безпроблемно, тъй като всеки известен факт може да бъде отменен при достатъчно задълбочено разследване. Изтегляне 16.63 Kb. Сподели с приятели:
|