Децата не бива да се удрят

Глава V. Дисциплината
137
спотаим вътрешните си съмнения относно дълготрайната ефективност на боя. Малко се смущаваме от употребата насила и все си казваме Трябва да има по-добър начин да се решават проблемите“.
Какво става, ако си изпуснете нервите и ударите детето На повечето родители им се случва. Понякога синът ми така ме вбесява, че ми идва да го убия - каза ми една майка. - И когато се налага да избирам между убийството и пердаха, избирам пердаха. Щом се успокоя, казвам на сина си Аз съм жив човек. Мога да издържам до определена граници. Ударихте, но не мисля, че е правилно да се прави така. Когато ме извадят от нерви, правя неща, които не искам да правя. Така чене ме предизвиквай“.
Удрянето надете е толкова нежелателно, колкото
и автомобилните катастрофи. Въпреки това катастрофи стават. Но шофьорската книжка не ви дава предварителното разрешение да ги правите. С нея не ви казват Вие със сигурност ще предизвикате произшествие, така че е все едно, няма защо да карате внимателно. Точно обратното, предупреждават ни да караме внимателно. Нито пък боят е препоръчително средство за възпитаване на деца, въпреки чене винаги можем да избегнем такива случаи.
Почти невъзможно е да отглеждаме деца, без да се случи от времена време да ги напляскаме. Но не бива да го планираме умишлено. Не трябва да смятаме физическото наказание за достоен отговорна детските предизвикателства или за уталожване на собственото ни раздразнение. Поради лошия пример, който представлява. То демонстрирана децата лош начин да се справяме с раздразнението. То им внушава фаталното послание Когато си ядосан или раздразнен, няма защо да търсиш друго разрешение на проблема, просто удряй. Така правят и родителите ти. Вместо да разчитаме на своята интелигентност, за да намерим цивилизовани начини да се освободим от гнева си, ние предлагаме на децата си не

138
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
само дивашки опитно и разрешението да се държат като диваци.
Повечето родители се разстройват, когато видят детето си да удря по-малкото си братче или сестричка, без да си дават сметка, че когато напляскат по-малкото дете, те дават на по-голямото позволение да прави същото.
Баща, висок метър и осемдесет, вижда, че осемгодишният му син бие четиригодишната си сестричка. Той побеснява и напердашва сина си, а след това му заявява Това щете научи да не удряш никой, който е по-малък от теб. Една вечер седемгодишната Джил и баща й гледали телевизия. Джил си смучела пръстите, като издавала разни звуци, които много разсейвали баща й. Раздразнен, той я помолил Престани, моля те. Пречиш мида гледам. Никакъв резултат. Повторил молбата си. Пак никакъв резултат. След четвъртия път той побеснял и ударил Джил. Тя се разплакала и на свой ред ударила баща си. Това го вбесило още повече. Как си позволяваш да удряш баща си - извикал той. - Марш в стаята веднага Тя отказала, но той я занесъл насила. Тя продължила да плаче и никой повече не можел да гледа телевизия.
Джил не могла да разбере защо е позволено на голям човек да удари малко момиче, а е на нея й е забранено да удря някой, който е по-голям от нея. Този случай я оставил с ясното убеждение, че можеш да удряш само някой, който е по-малък от теб и никой нищо няма дати направи.
Бащата на Джил можеше да намери друг, по-ефекти­
вен начин отбоя, за да накара дъщеря си да се съобрази с него. Вместо да чака, докато гневът му стане толкова силен, чеда излезе извън контрол, той можеше да каже на дъщеря си „Джил, избери си или оставаш тук и спираш да си смучеш пръстите, или излизаш от стаята и си смучеш пръстите на воля. Ти решаваш“.
Една от най-лошите страни на физическото наказание е, че може да замести пробуждането на собствената съвестна детето. Пердахът твърде лесно снема вината от дете­

Глава V. Дисциплината
139
то: то си е платило за лошото поведение и вече е свободно да го повтори. Някои деца развиват нещо като счетоводен подход към непослушанието си той им позволява да трупат белина кредит от едната страна на сметката и в края на седмицата или на месеца да се издължат, като си понесат боя. Те периодически си изпросват по някой пердах от своите родители, а понякога направо молят за него или се наказват сами.
Марси, четиригодишна, бе доведена при менза консултация. Скубеше косата си, докато спеше. Майка й ми призна, че когато се ядосвала, й се заканвала Толкова съм ядосана, че ми идва дати оскубя цялата коса. Марси, която сигурно сее почувствала достатъчно виновна, за да заслужи това, сее подчинила на майка сив съня си.
Дете, което ви моли да го накажете, се нуждае от помощ, за да се справи с гнева и вината сито не се нуждае желанието му да бъде изпълнено. Това не е лесна задача в някои ситуации гневът и вината могат да бъдат излекувани, като открито се говори за провиненията. Когато на детето се предоставят подобри начини да изразява вината и гнева си и когато родителите се научат по-добре да създават ида налагат правилата, необходимостта от физически наказания рязко намалява.
Като показваме разбиране и съчувствие към разнообразните чувства, които изпитват децата ни, ние ги подготвяме да станат емоционално интелигентни. Като налагаме и прилагаме ограниченията върху неприемливите действия, ние ги подготвяме да се съобразяват среда и правилата в социалния свят.

ШЕСТА ГЛАВА

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: