КАК ДА КОНТРОЛИРАМЕ УМА? Умът може да бъде покорен с неуморимо постоянство и търпение, равно на това все едно някой се опитва да изпразни океана капка по капка с върха на стръкче трева.
Една птица снесла яйцата си на брега на морето. Вълните дошлли и отнесли яйцата. Птицата се разгневила. Искала да изпразни океана с чофката си. Положила неимоверни усилия да изпразин океана. Кралят на птиците я съжалил и дошъл да й помогне. Нарада, миролюбивият риши (мъдрец), също дошъл и дал съвет на птицата. Когато владетелят на океана ги видял тримата заедно, доста се уплашил. Той върнал всичките яйца на птицата с извинение и поклонение. Садхаките (учениците), които се опитват да овладеят ума си, трябва да имат същото упорито търпение и неуморимо постоянство като това на птицата, която се опитвала да изпразни океана с малката си човка.
Трябва да развиете навика или решителността, или склонността да укротявате ума. Да се укроти един лъв или тигар е далеч по-лесно от това да се укроти собствения ум. Първо укроти ума си. След това много по-лесно ще можеш да се справиш с умовете на другите.
УМЪТ Е ПРИЧИНАТА ЗА РОБСТВОТО И ОСВОБОЖДЕНИЕТО Умът е причината за робството и освобождението на човек. „Мана ева манушянам каранам бандхамокшаяох“ – Умът има два аспекта – единият е различаването, а другият – въображението. В аспекта си на различаването ,мът ни освобождава от робството и ни довежда до мокша (освобождението). В аспекта си на въображението – ни омвързва за света.
Умът е, който обвързва човека за този свят; където не съществува ум, не съществува и робство. Умът въобразява посредством липса на различаване и невежество, така че душата бива затваряна и локализирана в това тяло и като резултат от това умът възприема душата като затворена. Умът много точно се идентифицира с Дживатман (освободената душа), започва да чувства себе си като „аз“ и в следствие на това мисли „ аз съм в робство“. Егоистичният ум е коренът на робството. Неегоистичният ум е коренът на мокша (освобождението).
