Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е сърцето на майката!
Ваня: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Алекс
Изтегляне 39.33 Kb.
|
| Ваня: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Алекс: Бог се засмял и тихо отвърнал: Криси:- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... МАМО! Учителка: -Добре дошли на всички гости! Събрали сме се да отпразнуваме Деня на жената 8-ми март и настъпващата пролет, но вие заслужавате всеки ден да е един малък празник! Днес най-чаровните деца от група „:Многознайко“ ще ви поздравят и ще покажат колко много ви обичат, защото сте най-добрите мама и баби на света. Учителка: Мили дами! Бъдете нежни и красиви, вдъхновени и прекрасни! Бъдете себе си! Пожелаваме ви много слънчеви усмивки, споделени мигове и капчица магия всеки ден! Учителка: Помнете: вие сте най-прекрасните майки, баби, съпруги и дъщери! Учителка: Бъдете горди с привилегията да сте жени! Дара: Скъпи гости, днес сме решили да ви изненадаме, да ви забавляваме, да празнуваме и да танцуваме. Затова, майчице, те моля: -Забрави за грижите домашни, забрави за шкафовете прашни, забрави за коша със прането! Днес си отвори сърцето! Забрави за щурото ми поведение и чуй рецепта за прекрасно настроение: Соти: Забъркваме микс от стихотворения, добавяме някоя и друга песен, подслаждаме с много детски усмивки и го заливаме със сироп от смях – колкото поеме. Днес е ден специален. Майки, празник ви е, официален. Затова със обич нежна тук ще ви дарим. С песни и усмивки ще ви поздравим. Антон: -Мила мамо, ти разбра нали - чудото на този ден си ти! Ще те гушна нежно с малките ръце, ще ти пожелая здраве от сърце! Ивана: На мама топлите очи за мен са слънчеви лъчи. Когато мама се намръщи студено, тъжно става в къщи. Когато мама се засмее, по-силно слънчицето грее. С това тържество ще кажем само: Всички: Обичам те, прекрасна моя мамо! Злати: Мама вечно е заета – готви, чисти и пере. Как успява да ошета всичко само с две ръце! Трябва да помагам – вече съм голяма, Днес аз ще измия чиниите вместо мама. Тя е уморена, нека си почива – та нали си има щерка работлива. Учителка: -Деца, разбрах, че не само обичате вашите майки, а и много им помагате. Вярно ли е? Митко: -Да, госпожо, аз като по-голям мия и избърсвам чиниите, а братчето ми Мишо, понеже е по-малък, само събира счупените парченца… Учителка: Браво! Много добре се справят момчетата. А вие, момичета, помагате ли на майките? Ванеса: Да, вчера бях готвачка. Сготвих две яйца на дупки – със жълтъци и белтъци и… с черупки. Мама ги опита, каза: „Много вкусно!“ Ала нещо пък тогава в зъбите ѝ хрусна. Челото си понамръщи – ох, какво да правя? Аз не съм виновна – тя… рецептата такава! Александра и Оги: Ние можем и да покажем колко много помагаме на майките. Ето – аз ще бъда майката (връзва си престилка), а Оги – детето. -Оги, краставици взе ли? –Не. Мляко купи ли поне? –Не, купих само шоколад. (показва) -Шоколад ли? За обяд? Ама туй дете не слуша! За какво го пратих аз? Хем го няма близо час, хем на всичкото отгоре шоколад за таратора. Ще се пръсна чак от яд, как да сготвя днес обяд? Днеска ще ядем цървули! –Да, бе! Купих шоколад, не чу ли? Учителка: Браво, браво! Ето това се казва помощник! Няма да останат гладни… Учителка: Ще е интересно да видим още една майка с нейното дете. Една амбициозна майка, която изпитва какво знае детето… Ванеса и Иван: -Ванка, къде се намира звукът „с” в думичката сън? -Амиии, в леглото. -Виж, момчето ми, лястовичка носи сламка в човката си. Досещаш ли се защо? -Да, мамо! Отива да пие студен чай. -Ванка, погледни се в огледалото, палавнико, разбил си си носа! -Бих се погледнал мамо, само че огледалото ми разби носа. -Ванка, купила съм ти торта с шест свещички! -Мамо, мамооо, по-добре да беше купила шест торти с една свещичка. -Лелеее Ванка, ти ли направи това грозно петно на килима? Като си дойде баща ти, ще видиш! –Ама той вече знае. -И какво каза? –Каза: -Като разбере майка ти, ще видиш! Ваня: Връщахме се с мама. Тя каза: -Капнах от умора, нося толкова неща. Ти повикай асансьора. Много се зарадвах аз и погледнах в миг нагоре. После викнах с пълен глас: -Асансьоре! За погледа на мама…, даже и не питай! „Не така, дете, с пръста го повикай“ Сетих се тогава, аз какво да сторя, с пръста във устата викам: Асансьоре-е-е… Песен: „Роклята на мама“ Момичета: Мъничка, мъничка моя, весело зайче, котенце мило, в скута на мама сега се е свило. Твойта главичка на моето рамо почива. Можеш ли ден да изкараш без мама? Мама в чашата мляко налива, сресва косата в плитка красива, кърпи чорапки с пробити петички, мама се грижи за всички. Кой ще разкаже на мойто момиче как тъй луната на сърпче прилича, как се превръща водата във пара и самолетът с какво ли се кара? Има ли в спътника истинско куче? Мама попитай и ти ще научиш. Мъничка, мъничка моя, ден ти не можеш без мама. А подир време ще станеш голяма, умните книги сама ще намираш и ще рисуваш, и ще бродираш. Дългите плитки ще решеш самичка, а после ще литнеш и ти като птичка - умна и силна ще идеш далече, можеш без мама ти вече. Мама ще бъде с коси побелели, мама ще пази две детски кордели, ще се тревожи и скришом ще плаче, ако не носи писмо раздавача. Друго не трябва - три думички само ДОБРЕ СЪМ, МАМО! Алекс Манчев: В детската градина ми казват, щом заплача: -Веднага спри, момченце, нали си ни юначе. А падна ли, тогава ми казват: -Ти си мъж! Войник от теб ще става, сълзите си задръж. -Не искам да съм мъж, не ща да съм юначе! Така поне веднъж на глас да си поплача… Стоянчо: На градина остави ме тати и рече: -Послушно да си, мъничко човече! И аз обещах. И даже с децата послушно играх. Обичам детската градина и цялата ни весела дружина. Но посред цялата игра за тебе, мамо Дидка, изведнъж ми домъчня. И там, до розовия слон, намерих детски телефон. И казах: -Ало, мамо, тука е детето. А ти изпи ли си кафето? Отиде ли на работа с колата? Излекува ли децата? А днес ще вземеш ли заплата? Защото вчера, както обещах, аз играчка си избрах… Деян: Зъбчето ми се разклати. „Не е страшно“ – каза мама. Със конец го върза тати: Хоп! – и зъбчето го няма. Плеснах радостно с ръчички: -Тате, ти с най-добрият! Хайде, извади ги всички да не трябва да ги мия! Песен: „Вече мъж“ Мариола: Колко е хубаво, че си имам сестричка. Тя никога нищо не прави самичка. А винаги с мене, винаги двама тичаме, скачаме, играем на дама. Гледаме колко е синьо небето, търсим къде се е скрило щурчето, правим венчета от цъфнали клонки. Само че-е-е, види ли вкъщи бонбонки, взема си три. Уж е моя сестричка, а пък за мене оставя едничко. Коси: Колко е хубаво че си имам братче. Спи като котенце в малко креватче, а щом отвори очички засмени, винаги най-напред то търси мене. Искам да бъдем навсякъде двама, да играем, да тичаме, да се сгушим до мама. Да му рисувам големи котаци с мустаци, да му разказвам за чудни, славни юнаци. С него играта е винаги сладка! Само че вижте тази тетрадка- (показва накъсана и надраскана тетрадка) уж ми е братче, а накъсал я страшно. По колко ли пъти ще пиша всяко домашно, когато след година тръгна в първи клас? Не знам, но знам, че братчето си ще обичам вечно аз! Ники: Аз съм на мама детето. Аз съм на тати момчето. На баба галеното птиче, на дядо – храброто войниче. Между нас да си остане обаче, аз съм едно малко юначе. Баба иска да мирувам, да не скачам и да не лудувам. Дадено бе, бабо, но те моля – вместо мен – подскачай ти на воля. Баба каза, времето ѝ за лудуване отдавна е било… Като се замисля: Мой‘то време за мируване още пък не е дошло… Учителка: На днешното тържество са дошли и баби. А те са толкова мили, толкова грижовни! Учителка: Заслужават вашия специален поздрав, деца! Томи: Мама каза, че и баба някога била мъничка, че и тя не е можала да се облече самичка. Знаете ли защо бабите и внуците се разбират толкова добре? Еее, как така, ами имат общ враг! Кики: Дошла пролетта и децата, завели своите баби в гората. Там децата бързо заспали, а бабите си играли. По поляна зелена скача баба Елена, баба Дона в тревата презглава се премята, а пък баба Тодора се катери на бора. Зад ухото с иглика баба Мика им вика: -Ха, елате сегичка да играем на жмичка! Слави: Баба внучето приспива и му пее тя сънлива: -Нанкай, внуче, Сънчо иде от горица да те види. Баба клюма, клюма, пя, после сладичко заспа. Внучето се понадигна и на баба песен викна: -Спинкай, бабо, в топла стая, аз навън ще поиграя! Боби: Баба казва, че не я обичам, защото не я слушам. А аз много я обичам! Но тя не знае колко е трудно слушането! Баба казва: -Косата ми побеля от тебе! Не ти побеля косата от мене, бабо, а цъфна като вишнята. Ти нали ми каза, че вишнята е цъфнала, защото слънцето я обича. И ти цъфна, бабо, защото аз те обичам! Изтегляне 39.33 Kb. Сподели с приятели:
|