Мога да се справя с всичко

– Разпусках и се успокоявах като излизах на разходка. После се връщах обратно и запретвах ръкави. Успявах някак си.
– А защо не отидеш при човека, който ти възлага работата, за да му обясниш, че е твърде много, за да бъде свършена от един човек?
– Никога не съм го правил. Мога да се справя с всичко, това е.
Твърдо решен съм, че трябва да съм най-добрият в службата, да успявам да обработвам най-много документи, при това най-добре от всички.
– Защо?
– По много причини. Първо, имам инстинкт на състезател. Второ,
добре ми плащат, така че и работата ми трябва да е на нужното ниво.
Винаги съм изхождал от позицията, че ако ми дадеш работа, ще я свърша. Ако ми възложиш още, ще свърша и нея, а ако ми дадеш малко, ще работя малко.
– Ами когато правят съкращения на персонала, а количеството работа не се променя?
– Работя повече. Всъщност често отивам при колегите, които се оплакват, че ги претоварват, за да им отнема част от бремето.
Същевременно се случва да изпитвам вина, че съм можел да се постарая повече с този или онзи документ. Винаги се упреквам, че мога и по-добре. Гордея се с образа, който съм си изградил, че отмятам повече работа от останалите и за най-кратко време.
– Това има ли нещо общо с детството ти?
– Отчасти с майка ми. Ако в бележника ми видеше, че в училище съм получил три шестици и три петици, тя се мръщеше: „Защо не са шест шестици?“ Вечно беше недоволна от старанията ми. Беше решила, че трябва да стана някакъв професионалист, какъвто и да е.
Най-напред се хванах като общ работник по строежите и майка беше много разочарована.

Изтегляне 2.07 Mb.

Сподели с приятели: