О п р е д е л е н и е №144 гр. Сандански, 22. 01. 2016 г. Санданският районен съд гражданско отделение втори състав в закрито заседание



Дата11.01.2018
Размер95.72 Kb.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144

гр. Сандански, 22.01.2016 г.

САНДАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданско отделение - втори състав в закрито заседание, проведено на 22.01.2016 година в състав:
Председател: БИСЕРКА БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Бакалова гражданско дело № 1255 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и е образувано, въз основа на иск, предявен от Л. Б. Г. от гр. XXXXXXXXX срещу Д. Р. Д. от с.XXXXXXXXX, общ. XXXXXXXXXXX.

Ищцата сочи, че ответникът е баща на малолетния й син А. Г. Р. Д., роден на 15.09.2007 година в САЩ. Твърди, че детето е родено по време на съвместното им съпружеско съжителство в САЩ. Посочва, че с ответника живяли заедно от 2004 година, първоначално в гр. XXXXXXXXXXX, щата Флорида, а през м. октомври 2004 година се преместили в гр. XXXXXXXXXXXXX, щата Флорида. Посочва, че там живяли заедно до м. ноември 2013 год., когато ответникът се преместил в гр.Маями, а те с детето останали в гр.Холивуд. Твърди, че от този момент ответникът започнал да вижда детето сряда, четвъртък и петък, че заплащал част от датската градина, половината от месечните такси за посещение на детето в занималня. Твърди, че ответникът не й давал никакви други други средства и тя сама се справяла с неговото отглеждане и осигуряване на издръжката му. Твърди, че понякога купувал на детето дрехи и обувки, но не й давал средства за издръжка. Твърди, че животът в САЩ е с висок стандарт и за да се справя с разходите и да отглежда детето започнала да работи на две места. Твърди, че нямала помощ от никого, че отношенията й с ответника били напрегнати и окончателно прекъснати, поради което решила да се прибере в България, където тя и детето щели да се чувстват най- добре и можела да разчита на помощта на родителите си. Посочва, че на 29.09.2015 год. със сина й се прибрали в България и се установили в гр.XXXXXXXXXXXX. Посочва, че детето живее с нея в гр.XXXXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXXX” № XX, ет.XX, ап. XX. Твърди, че ответникът не й изпраща никакви средства за издржка. Посочва, че детето поддържа връзка с баща си по интернет, посредством “Скайп” и че е записан за ученик във втори клас в XXXXXXXXXXXX основно училище “XXXXXXXXXX” в гр.XXXXXXXXXX. Твърди, че след като детето живее с нея, а ответникът живее в чужбина е необходимо родителските права да бъдат предоставени на нея, детето да продължи да живее с нея в гр.XXXXXXXXXXXXX.

Иска от съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния А., местоживеенето на детето да бъде определено при нея, на бащата да бъде определен режим на лични отношения със сина му, да осъди ответника да заплаща издражка на сина си в размер на 300 лева месечно и да осъди ответника да й заплати, в качеството й на майка и законен представител на детето сумата от 1 200 лева, представляваща издръжка за минал период, а именно за периода от 01.08.2015 год. до датата на завеждането на иска.



Препис от исковата молба и от доказателствата са изпратени на адреса, който е посочен от ищеца в исковата молба – с. XXXXXXXXXXX, общ. XXXXXXXXXXXX. В законния срок ответникът подава отговор на исковата молба. В отговора прави отвод за международна компетентност на българския съд по предявения спор. Твърди, че компетентен да реши спора е съдът в САЩ, където е обичайното местопребиваване на сина му. Сочи, че съгласно Хагската конвенция от 1996 година, която е приложима към споровете, касаещи родителски права, настоящият спор следва да се разгледа по обичайното местопребиваване на детето в САЩ. Твърди, че в настоящия случай е налице незаконно прехвърляне на сина му в България, поради което и съгласно чл. 7 от цитираната конвенция, спорът пак трябва да се разреши от органите в САЩ, където е било последното обичайно местопребиваване на детето, преди незаконното му прехвърляне. В тази връзка ответникът сочи, че синът му е роден в САЩ и е американски гражданин. Твърди, че от момента на раждането си до сега детето е живяло само в САЩ, започвало е училище там, редовно е посещавало втори клас до 29.09.2015 година. Твърди, че детето говори предимно английски език. Твърди, че в САЩ е й неговото обичайно местопребиваване. Посочва, че от 2004 година живее и работи там и притежава разрешение за постоянно пребиваване. Посочва, че майката от своя страна до м.септември 2015 година също е живяла там и е омъжена за американския гражданин Д. Е. Б.. Ответникът в отговора сочи, че с ищцата не са живяли на съпружески начала. Посочва, че когато е била бременна с детето А. на 11.06.2007 година ищцата се е омъжила за американския гражданин Д. А. М.. Посочва, че този брак е бил прекратен с решение от 01.03.2010 година, след което на 29.03.2010 година тя се е омъжила за Д. Е. Б.. Ответникът твърди, че през цялото време се е интересувал от сина си, грижел се е за него и е участвувал с финансови средства в отглеждането му в САЩ. Оспорва, че лошото му държание към ищцата е причината тя да се върне в България. Ответникът твърди, че ищцата страда от психично заболяване, което решила да лекува в България и поради което се върнала в страната. Сочи, че на 23.09.2015 година двамата с нея сключили договор за попечителство, имащ характера на споразумение по чл. 127, ал.1 от СК и по силата на който ищцата отвела детето в България. Сочи, че пребиваването на детето съгласно споразуменението обаче било временно, че той го подписал с убеждението, че детето ще живее и учи в чужбина за период от една учебна година, след което ще се върне в САЩ. Посочва, че ищцата не спазила и уговорката в споразумението да позволи на детето да пътува до САЩ през изминалата зимна ваканция. Твърди, че същата ограничава и препятства контактите със сина му по интернет и сочи, че детето постоянно го пита, кога ще се върне в къщи. Предивид изложеното ответникът твърди, че ищцата е отвлякла сина му, поради което сочи, че е предявил искане пред Държавния департамент на САЩ по реда на Хагската конвенция от 25.09.1980 год. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. С оглед възможността да бъде признато прехвърлянето на детето за незаконно, при условията на евентуалност ответникът иска съдът да спре решението по настоящото дело до произнасянето на Държавния департамент. На следващо място, ответникът сочи, че е предявил и иск пред Районен съд при единадесети съдебен район за Окръг XXXXXXXXXX- XXXXXXXXXXX, щата Флорида, семейно отделение срещу ищцата със същия предмет.

Едновременно с отговора ответникът предявява срещу ищцата и насрещен иск.

Ищецът по насрещния иск иска от съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, да определи местоживеенето на детето при него в САЩ, в гр.XXXXXXXXXXX, щата Флорида. Да определи режим на лични отношения на майката с детето и да осъди майката да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 300 лева, считано от момента на депозиране на насрещния иск.

Съдът, след се запозна с приложените по делото доказателства намира за установени следните факти:

Страните по делото са родители на малолетния А. Г. Р. Д., роден на 15.09.2007 година в гр.XXXXXXXXX, окръг XXXXXXXXXX, щат Флорида, САЩ. Към момента на раждането на детето родителите са живяли в САЩ и са продължили да живеят там и след раждането му. Майката на детето е омъжена за американския гражданин Д. Е. Б. от 29.03.2010 година, а преди това е била омъжена за Д. А. М., в периода от 29.03.2010г. до 01.03.2010г. – видно от извлечение от система за регистрация на бракове. Бащата на детето притежава разрешение за постоянно пребиваване в САЩ. Същият работи там и реализира доходи. Живее в наето жилище в гр.XXXXXXXXX, щата XXXXXXXXXXXX. Детето А. през учебната 2015- 2016 година е било записано във втори клас и до 23.09.2015 година е посещавало училище в САЩ – видно от справка за успеваемостта.

На 23.09.2015 година родителите подписали споразумение, с което се договорили през периода от 23.09.2015г. до м. август 2016 година детето да пътува и живее с майка си Л. Г. в България, където майката ще се подложи на медицинско лечение. В замяна на това на бащата се дали правата на посещение, а именно през зимната ваканция 2015 година – детето да пътува до САЩ и да прекара с него зимната ваканция, през пролетната ваканция 2016 година детето да пътува до САЩ и да прекара пролетната ваканция с него в САЩ и през юни 2016 година детето да пътува до САЩ, за да прекара лятото. В споразумението било посочено, че местоживеенето и правата на посещение след август 2016 година са извън обхвата на споразумението и след изтичане на срока, трябвало да се изготви ново споразумение за уреждане на гореспоменатите въпроси, като се вземат предвид здравословното състояние на майката и необходимото медицинско лечение.

Настоящият иск е предявен на 14.12.2015 година.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 18.12.2015 година, чрез майка му на адреса, който е посочен в исковата молба.

На 10.01.2016 година бащата подал молба до Държавния департамент на САЩ по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, в която посочил, че дал разрешение на майката на сина си А. да го отведе временно в България. Посочил, че тя нарушила споразумението и не позволила на детето да се върне през м. декември 2015 година и че предявила пред съда в България иск за получаване на пълни родителски права, въпреки местоживеенето на детето във XXXXXXXXXXX, поради което посочил, че синът му е отвлечен по смисъла на Конвенцията. С молбата ответникът поискал от Държавния департамент връщане на детето. От писмо до ответника, изпратено на 12.01.2016 год. се установява, че случаят е разпределен на К. Д. от Службата по детски въпроси към Държавният департамент на САЩ. Едновременно с това на 12.01.2016 година ответникът депозирал молба до Районния съд при Единадесети съдебен район и за окръг XXXXXXXXXX- XXXXXXXXXXXXX, Флорида, семейно отделение молба за разглеждане срещу Л. Г., по която е образувано дело № 2016-000681-FC -04, семейно отделение: раздел FC 28 за връщане на детето му във Флорида.

Междувременно детето е записано за ученик във втори клас в XXXXXXXXXX основно училище в гр.XXXXXXXXXXXX през учебната 2015-2016 година, а от 08.10.2015 година майката е започнала работа в “XXXXXXXXXXX- XXXXXXXXXXXX” АД като барман.

При така установеното съдът намира, че не е международно компетентен да реши възникналия спор:

С предявената молба и насрещната такава се иска от съда да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката по отношение на малолетния А. Г. Р. Д., който е роден в САЩ, пребивавал е там и пребивава в България едва от м. септември 2015 година. Иска се от съда да реши възникналия между родителите спор, при положение, че единият от тях пребивава постоянно в САЩ. Т.е. налице е процесуално отношение с международен елемент, при което се иска решаване на въпроси относно родителската отговорност. Тези въпроси попадат в приложното поле на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признанието, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана от Република България на 18.01.2006г. – обн. ДВ, бр. 9/2006г. Съгласно чл. 1 от Конвенцията, нейните цели са да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки относно личността и имуществото на детето, като съгласно чл. 3a и 3b, едни от тези мерки за предоставяне на родителската отговорност, правото на упражняване на родителските права, правото на лични отношения, правото на отвеждане на детето за определен период на място различно от обичайното му местопребиваване. Съгласно чл. 5, т.1 от Конвенцията, по която САЩ също са страна, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, а съгласно чл. 5, т. 2, по силата на чл.7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. А съгласно чл. 7 от Конвенцията, в случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава, и всяко лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителски права, са изразили съгласие с прехвърлянето или задържането, или детето е пребивавало в тази друга държава най-малко една година, след като лицето, институцията или органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си среда.

Понятието обичайно местпоребиваване не е легално определено в Конвенцията. В тази връзка, съдът намира, че същото следва да се тълкува като мястото, в което се наблюдава интеграция на детето в социална и семейна среда. Релевантни за трябва да са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО относно чл. 8, ал.1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Безспорно в казуса, този регламент няма приложение, тъй като САЩ не са част от Европейската общност и не са ратифицирали договорите на ЕО. Но, приложното поле и целите на този регламент са същите както и на Конвенцията, поради което даденото от Съда на ЕО тълкуване може да се приложи и тук, поради което и с оглед изложеното и фактите по делото съдът приема, че обичайното местопребиваване на детето А. е в САЩ. Ако се приеме, обаче че е налице промяна на обичайното му местопребиваване от САЩ в България, в случая обаче е налице чл. 7 от Конвецията. Налице е незаконно прехвърляне и задържане на Александър, тъй като той е задържан в България в нарушение на правото на упражняване на родителските права. На майката е дадето временно правото да пътува и живее с детето в България, а същата само два месеца след пристигането си в страната предявява настоящата искова молба за предоставяне на родителски права и определяне на местоживеене на детето в България и заявява, че ще го задържи в България. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Конвенцията, съдът намира, че органите на САЩ, където детето е имало обичайно местопребиванане, непосредствено преди прехвърлянето в България са компетентни да решат настоящия спор. Българсикят съд не е международно компетентен да се произнесе по иска. Разпоредбите на КМЧП не засягат частноправните отношения с международен елемент, установени в международен договор в сила в България, поради което съдът намира, че следва да прекрати произовдството по делото.

По изложените съображения съдът намира, че не е компетентен да разгледа и предявения от ответника срещу ищцата насрещен иск.

Водим от горното и на осн. чл. съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на компетентност.

НЕ ДОПУСКА до разглеждане насрещният иск, предявен от ответника срещу ищцата.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница