Животът започва там, където свършва спокойствието

36
Последното, което имах, беше в тази кола. Сега вече нямах нищо.
Нищичко. Само дрехите на гърба си, бръснарски принадлежности и малкото багаж, който бях пренесъл в апартамента. Това беше всичко. Така че знам нещичко за края. Но видях как онова, което бях убеден, че е краят на всичко, се превърна в началото на живот, за който можех само да мечтая. Затова си мисля, че съм заслужил правото поне да посея това семе и във вашето съзнание. Може бие рано, твърде рано, за да говорим за новото начало. Може би положението, в което се намира животът ви в момента, изобщо него допуска. Но не е рано за засяването на семето. Чували сте го стотици пъти и ще ви прозвучи невероятно изтъркано, но все пак ще го кажа отново
„Когато една врата се затваря, друга се отваря.“ Не ме интересува какво сте изгубили - работата си, дома, житейския си партньор, парите, мечтата, надеждите, ако щете, и здравето си. Не ме интересува какво сте изгубили, нито какво сее променило толкова драстично. Важното е, че можете да започнете живота си отново ида
постигнете още по-големи висоти. Обещавам ви. Това сее случвало толкова пъти в собствения ми живот, че съм престанал да се тревожа, когато нещата се променят. Просто чакам да видя какво ще стане. Идеята, че ме очаква нещо различно, сега ми харесва. Вече не ме плаши. Дори страшните неща вече не са толкова страшни. Както например, когато изгубих всичките си спестявания за пенсия заради финансовата криза през есента на 2008 година. Хората търчаха като обезумели и се вайкаха О, Боже О, Боже, а аз си казвах Какво толкова Всичко е наред. Животът продължава. Веднъж вече съм бил на улицата, мога пак да го направя. Трябва да призная, че когато си живял една година без покрив над главата, гледната ти точка се променя. Не е необходимо обаче човек да преживява такива крайности, за да помъдрее. Истините дремят, скрити в подсъзнанието на всеки от нас. Ние знаем всичко, което трябва да знаем - и знаем, че го знаем. Някои просто не вярват, че е така. Твърдее хубаво, за да е истина и затова се съмняваме. Аз вече не само вярвам, аз знам. Живял съм достатъчно дълго, за да знам,

че повечето неща, за които се тревожа, никога не се случват че повечето от нещата, които ме карат да се чувствам зле, се оказват за добро че повечето от нещата, които съм се надявал винаги да си останат същите, не могат да си останат същите, просто защото Животът е такъв. Стана дума затова още в пролога. Нека го повторя и сега. Животът е промяна и ако нищо не се променя, значи нищо не е живо. Всичко, което живее, се движи. И това значи всичко, което съществува. Дори скалите се движат. Насочете окуляра на микроскопа към скалата надникнете в молекулярната ѝ структура. Там ще откриете малка вселена, доказваща нещо много интересно всичко се движи. Животът е движение. Движението е промяна. Всеки път, когато някоя частица трепне във времето и пространството, нещо се променя. Промяната е неизбежна. Такава е природата на самия живот. Въпросът е да не се опитваме да избягваме промяната, ада я създаваме. (Натова е посветена втората частна книгата) Важно е каква промяна ще изберем. Но точно сега вие преживявате голяма промяна в живота си, която не сте сътворили сами, или поне несъзнателно, но се опитвате да се справите с емоциите, които тя предизвиква във вас. Сред тях най-вероятно присъства страхът, поне на известно ниво вероятно и тъгата. Може би и малко гняв. Или пък много гняв. Вярвам, че преживяваше поне една от тези три емоции. Затова нека поговорим повече за тях. Да се вгледаме отблизо в страха. Може би преди това искате кратка почивка Ако се чудите кога е най- подходящо да оставите книгата, сега е моментът да си
Поемете дъх
Осмислете прочетеното, а после решете дали искате да продължите, или да си починете за малко ида се срещнем отново тук по-късно.
Ако сте готови да продължите, време е да

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: