Когато всичко се променя, промени всичко
Глава 10 Всичко за последствията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 10 Всичко за последствията Това, за което говорихме досега, беше технологията на мисълта - това, което аз наричам Механика на ума. Нашето изследване е нещо повече от философски размишления. Когато дълбоко в себе си разберете как работи умът, ще откриете и как да го накарате да работи за вас. Умът ви не иска да го прави. Поточно, егото ви не иска. То е част от ума, която мисли, че вие и вашият ум сте едно и също. То знае, че когато научите как работи умът, ще ви стане пределно ясно, че виене сте вашият ума това ще доведе до постепенното разпадане на егото в настоящата му форма. Тъй като егото знае това, то ще направи всичко по силите си, задави накара да спрете да мислите за него. В следващите глави, например, ще се опита дави накара да се почувствате отегчени от цялото това изследване. Или подразнени, че обясненията отнемат твърде много време. Или „фрустрирани“, че дори след толкова обяснения все още не сте научили всичко, което трябва да знаете, за да промените начина, по който преживявате промяната. Наблюдавайте поведението на вашето его. Вижте как се опитва дави накара да оставите книгата, само и само дави откъсне от тази посока на размисли. Ако успее, няма да му е за първи път да се прояви като вашия най-голям враг. Един чудесен рисуван герой на име Пого, създаден от покойния Уолт Кели, казваше така Видях врага и той съм аз. Нека обясня какво е и какво не е егото. Егото е онази част от ума, която разделя вас от всичко останало. Като такова то е жизненоважен елемент от технологията на мисълта. То е онази част, която може да сътвори не само мисълта, но и този, който я мисли. По тази причина егото е един от най-големите ни дарове, защото ни позволява да преживяваме себе си като себе си, а не като всички и всичко останало. Действителната истина е, че ние СМЕ всички и всичко останало, но онази Част от Всичко, която се нарича аз, трябва да може да преживява себе си отделно или в противен случай не би била в състояние да върши онова, заради което е възприела физическа форма не би могла да преживява онова, заради което е дошла на света. Егото е средството на нейната индивидуализация. Егото знае, че истинският ви Аз е нещо повече от самосъзнанието, което изпълва вашия ум. В този смисъл егото е прекрасен, невероятен инструмент. Но то може да изпадне в амок ида се превърне в един от онези компютри от научната фантастика, които изведнъж решават, чете са господарите, а не обратното. Когато това стане, егото продължава дави разделяне само от Всичко Останало, но и от собствения ви Аз. Кара вида мислите, че То и Вие сте едно и също, а не че То е част от Вас. Така егото обърква всичко, въобразявайки си, че трябва дави предпази от опознаването на истинската ви същност. Затова, когато вашето его се опита дави накара да се почувствате отегчени, защото разказът ни върви твърде мудно, това е сигнал за вас да излезете от ума си. За да разберете Механиката на ума и Системата на душата, трябва да излезете извън рамките на ума си. Отстъпете от мислите си и продължете да четете нататък. Ще чувате нескончаемите молби на егото да не се занимавате повече с всичко това, но не им обръщайте внимание. Казах вече, че преживяването не е нещо външно, а вътрешно. Затова двама души могат да преживеят едно и също събитие по съвсем различен начин. Преживяванията ни съвпадат само когато нямаме време да мислим. Почакайте за момент. това беше интересна идея. Какво точно казах Казах, че. когато хората нямат време да мислят, те стават еднакви. Налага им се да реагират, вместо да отвръщат, както например, когато ги обземе паника. Невъзможно е да се предизвика масова паника, ако хората запазят спокойствие, самообладание и способност да мислят. Докато пишех тази книга, един американски самолет, излитащ от Ню Йорк, захвана в двигателите си птици, които моментално ги повредиха. Пилотът- капитан Чесли Сълънбъргър, един истински герой, - блестящо приводни машината врека Хъдсън. Всичките сто петдесети пет души на борда напуснаха самолета и застанаха на крилата в очакване да бъдат спасени. Всички оцеляха. Хората го наричаха чудо. Но пътниците разказваха всичко, както си е било. Според тях било съвсем просто. Никой не изпаднал в паника, всички запазили самообладание. Хората отвръщали на обстоятелствата, вместо да реагират. В статия в списание „Нюзуик“ няколко седмици след инцидента капитан Сълънбъргър излагаше собствената си гледна точка Не се предадохме. Имахме план и се надявахме. Може би по същия начин можем да напомним на хората, които преживяват лична криза - останали без работа, изгубили са дома си заради ипотека - че колкото ида са тежки обстоятелствата, колкото и малко време да имате на разположение, винаги можете да предприемете нещо. Винаги има изходи от най-голямото затруднение. Можете да оцелеете. Благодаря, капитане. Вие сте изказали основната мисъл на тази книга само в няколко изречения. При всяко неблагоприятно и трудно положение, когато нещата се променят с главозамайваща скорост, решението е да спрем ида помислим. Това, между другото, не изисква кой знае колко време. Най-много секунди. Умът е удивителен инструмент. Той може за наносекунди да претегли всички възможности ида ви даде отговор. Но все пак е нужно време. Отвръщането на обстоятелствата отнема време реакцията е мигновена. Разбира се, няма полза да мислите, ако мислите ви ще се основават на Въображаемата истина. Тогава начинът, по който отвръщате, няма да се различава сериозно от суровата реакция. Ако пътниците на борда на самолета си бяха представили, честях е свършено, че това е краят, че всички ще загинат, че дори самолетът да се приводни гладко, ще се удавят и прочие, и прочие, щеше да настъпи паника. Думите не стигат да изразим възхищението си към капитана и неговия екипаж, които са успели да запазят спокойствието, хладнокръвието и самообладанието на хората. Следователно, въпросът е в пълното осъзнаване на ситуацията, независимо какво се случва наоколо. Помнете, че реакцията е инстинктивна, а отвръщането на обстоятелствата - премислено. То е реален изразна мисълта. Мислите обаче нямат собствена форма и субстанция. Теса като кълба дим. Дори това не са. Теса просто идеи. Как тогава да подходим към тях. Интересното по отношение на идеите е, че дори не се налага да бъдат истинни, за да изглеждат реални. Когато става дума замисъл, умът не вижда разликата между реалното и въображаемото, между случващото се сега и тогава, между фактически вярното и очевидно измамното. Когато гледате филм на ужасите, умът ви възприема данните за реални, подавайки сигнали на тялото вида откликне по определен начин. Сърцето ви започва да бие учестено, не ви достига въздух, може би дори се изпотявате. По същия начин може да видите чувствена снимка ида наблюдавате реакциите на тялото си, макар да знаете, че образът срещу вас е само снимка. Това е работа на ума, не на самите данни. Събитието и вашата действителност за него не са едно и също. Умът ви наистина е механизъм. Приличана компютър. Лаптопът ви не се интересува от нещата, той просто реагирана входящите данни и на всичко, което до този момент се съдържа в паметта му. Компютърните специалисти имат едно известно съкращение по този повод GIGO - Garbage In, Garbage Out (Боклук на входа, боклук на изхода. Умът ви действа по абсолютно същия начин. Той реагира автоматично на това, което му подадете, и ако вие му подадете погрешни данни (такива, които не се основават на Наблюдаемата или Върховната действителност, умът ви ще достигне до погрешни заключения. Ако позволяваше действията вида се определят от такива заключения, бъдете готови за емоционален ад. (Където може би се намирате и в момента) Ще се оплетете в мисли, които нямат нищо общо с действителността. Но това няма да има значение за вас, защото вие няма да знаете, че мислите ви не са верни. Докато него разберете. Затова е нашият разговор. Постоянно повтаряме едно и също и съответно вкарваме едни и същи данни в ума, а той откликва автоматично. Така че нашата книга е затова- как да вкараме в ума си данни, на които искаме той да отвърне автоматично. Както вече казах, ако подадете на ума погрешни данни (тоест такива, които не почиват на Наблюдаемата или Върховната действителност, той ще стигне до погрешни заключения. И напротив, ако му подадете точни данни тоест такива, които почиват на Наблюдаемата или Върховната действителност, той ще стигне до точни заключения. Това ще премахне всички мъки, терзания, смут, страдания, гняв и страх от живота ви. Следете мисълта ми. Както казваше майка ми, моята лудост си има метод. Всичко ще започне много бързо да си идвана мястото и вие ще видите колко елегантно и съвършено се подреждат нещата, когато се справяте с промените в живота си. Ако имате въпроси или искате нещо дави се обясни по-подробно, можете по всяко време да посетите сайта www.ChangingChange.net ида узнаете това, което ви интересува. Помнете, че правим това изследване заедно. Тази книга не е като повечето - четеш и или схващаш, или не. Това е нов вид литература. Така че за Бога, недейте да упорствате, ако главата ви се върти и |