Концесия за доразработване на находище за

Находище "Бинкос" е разположено източно от село Струпец и южно от село Бинкос, община Сливен на десния бряг на река Тунджа. То заема източните части на планински масив в местността "Хисаря", представляващ северно разклонение на Сърнена Средна гора. Отстои на около 20 км западно от град Сливен, на 22 км изток - югоизточно от град Твърдица и на 25 км североизточно от град Нова Загора.

Площта на находището е 132,1 дка, а концесионната площ 208,8 дка дка.

Част от земите са отчуждени с Решение № К-17/07.09.1974 година на Комисията по земята при Министерски съвет – 50 дка в землището на село Бинкос, като земята е описана като „държавна, необработваема, стопанисвана от АПК Гавраилово.

Площта на находището е включена в общата територия на защитена зона „РЕКА ТУНДЖА 1”, записана с идентификационен код BG0000192 от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС, обхващаща територия от 8159.75 ха.

Зоната обхваща землищата или части от тях на 55 селища от 9 общини на 3 области:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• 
  - приоритетни за опазване
  

Предмет на опазване са и няколко вида с висок консервационен статус. При полевата инвентаризация на биологичното разнообразие тук са открити популации на:

• 
  Species - наименование на видовете на латински съгласно Приложение II към Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС.
  
• 
  Вид – наименование съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници. Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация:
  
• 
  Местна популация - популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.
  
• 
  Миграционна попул. - миграционна популация от:
  
• 
  Размн. - размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.
  
• 
  Зимув. - зимуващи видове, зползват обекта през зимата.
  
• 
  Премин. - преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване.
  
• 
  Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (т) или (т). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (Я) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (Р).
  
• 
  Популация - размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези па националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка:
  
• 
  А) 100% >= р > 15%; В) 15% >= р > 2%; С) 2% > р > 0%.
  

• 
  Опазване - степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана "най-добра експертна преценка":
  
• 
  А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване);
  
• 
  В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване);
  
• 
  С) средно или слабо опазване (всички други комбинации).
  
• 
  Изол. - степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана с следната класификация:
  
• 
  А) (почти) изолирана популация;
  
• 
  В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение;
  
• 
  С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.
  
• 
  Цял.Оц. - цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е "най-добра експертна преценка", съгласно следната класификационна система:
  
• 
  А) отлична стойност;
  
• 
  В) добра стойност;
  
• 
  С) значима стойност.
  

Около 2- 3 000 водолюбиви птици зимуват в реката от 1997 до 2001 г. по данни от ежегодните средно-зимни преброявания в Европа, представители на 9 разреда от 23 вида.

В зоната са установени следните видове птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC: синявица (Coracias garrulus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), речна рибарка (Sterna hirundo), черна рибарка (Chlidonias niger), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), малък горски водобегач (Tringa glaréola), турилик (Burhinus oedicnemus), поен лебед (Cygnus Cygnus), кокилобегач (Himantopus himantopus), голяма бяла чапла (Egretta alba ), гривеста чапла (Ardeola ralloides), ръждива чапла (Ardea purpurea), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък воден бик (Ixobrychus minutus), голям воден бик (Botaurus stellaris), малка бяла чапла (Egretta garzetta), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), черногуш гмуркач (Gavia árctica), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), белоока потапница (Aythya nyroca), малък нирец (Mergus albellus), бойник (Philomachus pugnax), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), сив кълвач (Picus canus), черен кълвач (Dryocopus martius), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), голяма бекасина (Gallinago media), черна каня (Milvus migrans), белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), осояд (Pernis apivorus), полски блатар (Circus cyaneus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), орел змияр (Circaetus gallicus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Малък сокол (Falco columbarius), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), орел рибар ( Pandion haliaetus), малък орел (Hieraaetus pennatus), малък креслив орел ( Aquila pomarina), бухал (Bubo bubo), мозодой (Caprimulgus europaeus), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), черночела сврачка (Lanius minor), червеногърба сврачка (Lanius collurio), горска чучулига (Lullula arbórea), полска бъбрица (Anthus campestris), беловрата мухоловка (Ficedula albicollis), градинска овесарка (Emberiza hortulana),

Установените редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC са: чухал (Otus scops), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus ), малък ястреб (Accipiter nisus), орко (Falco subbuteo), обикновен мишелов (Buteo buteo ), Крещалец (Rallus aquaticus), голям корморан (Phalacrocorax carbo), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), ням лебед (Cygnus olor), сива чапла (Ardea cinerea ), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), средна бекасина (Gallinago gallinago), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), речна чайка (Larus ridibundus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), сив брегобегач (Calidris temminckii), голям горски водобегач (Tringa ochropus), малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis ), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia ), речен дъждосвирец (Charadrius dubiu), тъмногръд брегобегач(Calidris alpina), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), малък брегобегач (Calidris minuta), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), кафявоглава потапница (Aythya ferina), фиш (Anas penelope), шилоопашата патица (Anas acuta), зимно бърне (Anas crecca), сива патица (Anas strepera), голям нирец (Mergus merganser), бял ангъч (Tadorna tadorna), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), качулата потапница (Aythya fuligula), клопач (Anas clypeata), лятно бърне (Anas querquedula ), обикновен пчелояд (Merops apiaster), въртошийка (Jynx torquilla), зелен кълвач (Picus viridis), полска чучулига (Alauda arvensis), качулата чучулига (Galerida cristata), селска лястовица (Hirundo rustica), брегова лястовица (Riparia riparia), южен славей (Luscinia megarhynchos).

Установени са и много други видове, характеризиращи поречието, някои от които са включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие:

Растения – монпелийска камфорка (Camphorosma monspeliaca), садина (Chrysopogon gryllus), кукуч (Pistacia terebinthus), черна топола (Populus nigra);

Риби – беломорски скобар (Chondrostoma vardarense), маришки морунаш (Vimba melanops);

Земноводни и влечуги- кафява крастава жаба (Bufo bufo), зелена крастава жаба (Bufo viridis), голям стрелец (Coluber jugularis), дървесница (Hyla arbórea), ивичест гущер (Lacerta trilineata), зелен гущер (Lacerta viridis), обикновена /жъртоуха/ водна змия(Natrix natrix), сива водна змия (Natrix tessellata), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), малък тритон (Triturus vulgaris);

Бозайници - голяма /белокоремна/ белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens), източноевропейски /белогръд/ таралеж (Erinaceus concolor), обикновен /голям/ сънливец (Glis glis), Язовец (Meles meles), оризищна мишка (Micromys minutus), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), етруска земеровка (Suncus etruscus).

Зоната кореспондира с и има връзка с няколко други защитени зони:

Местоположение на находище „Бинкос” спрямо защитена зона „Река Тунджа 1”

Изследваният район попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон Тунджанска хълмиста низина /Груев, Кузманов; 1994/. Обхваща Тунджанската низина с Казанлъшкото, Сливенското и Твърдишкото поле, както и основната част от Сакар планина.

Асенов /2006/ определя района като „Тунджански биогеографски район” с почти същите граници и характеристики.

Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis). Срещат се вторични съобщества от драка (Paliurus spina-christi), хрищел (храстовиден смин) (Jasminum fruticans) и други преходносредиземноморски видове. На места растат мезофитни гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), както и халофитни формации (Тракийска горскорастителна област).

От южноевксинските видове са характерни, навлезлите от към Черноморския басейн, битински синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa).

От азиатските форми може да споменем ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus) и др.

Ендемитите в подрайна са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцката видрица (Fritillaria graeca) и черноморската ведрица (Fritillaria pontica).

Фауната на подрайона се характеризира с голямо разнообразие на птици, свързани с водите. Поречието на Тунджа осигурява много добри условия за тяхното съществуване.

Концесионната площ не е изследвана систематично по отношение на растителното и животинско разнообразие.

Понастоящем в концесионната площ, почти липсва дървесна растителност, тъй като тя е била разработена в миналото като кариера. Без откривка са над 35 % от площта на находището. Само по неразработените стръмни и високи части се е съхранило характерно за ерозираните терени на Сърнена Средна гора ксеротермно горско съобщество, заемащо около 10 % от площта. Районът попада в подпояса на равнинно – хълмистите дъбови гори (0 – 500 м н. в.). В случая силната деградация е причинила обедняване на видовете, срещащи се в подпояса. Петната с растителност са заети от типични представители на деградиралите дъбови гори. С най-голяма фитоценотична роля са формациите на келяв габър (Carpinus orientalis) и драка (Paliurus spina-christi,), които образуват почти чисти малки по площ съобщества.

В състава влизат единични, храсталачно развити екземпляри от цер (Quercus cerris), благун (Quercus frainetto), зимен дъб (Quercus petraea), космат дъб (Querceta pubescentis), обикновен габър (Carpinus betulus), мъждрян (Fraxinus ornus). Те образуват малки петна на местата с по-значим почвен слой.

На най-ерозираните и бедни терени, заемащи над 90 % от тази съхранена лесистна територия от около 15 дка, дъбовете изчезват и се заменят от монодоминантни и ниски храсталачни съобщества на Carpinus orientalis. Цялата останала неразработгена част се заема изцяло от съобществата на драката.

Лесистната територия е разредена, светла и със силна степен на антропогенна деградация. Влиянието на антропогенния фактор от над 50 годишната кариерна дейност в района на бившите предприятия Окръжно пътно управление, Пътни строежи и др. и прекомерната паша на селскостопанските животни, основно кози, върху структурата им е голямо и определено негативно. Това влияние е довело до сегашното състояние. Видовия състав на останалите храсти и тревните видове е повлиян от проникването на по-пластични таксони от околните храсталаци, поляни и открити скалисти терени. Сред тях има както широко разпространени в състава на ксеротермните съобщества в България видове, така и такива, които са с южен произход, тъй като Средиземноморското влияние по долината на река Тунджа е значително, дори и в този район. Отбелязват се петна от къпина (Rubus sр.) и ограничено смрадлика (Cotinus coggygria).

Тревни ценози също са запазени в площта, незасегната от разработка. Характеризират се по изброените по-горе причини с вторичен произход и разнотревие - черна садина (Chrysopogon gryllus), различни видове власатки (Festuca rupicola, F. valesiaca), троскот (Cynodon dactylon), обикновена млечка (Euphorbia cyparissias), лепка (Galium aparine)... Всички тези процеси са свързани основно с изразената деградация вследствие на антропогенната дейност – паша, сечи, опожарявания в миналото, утъпкване от силно човешко присъствие, замърсяване на околната среда с прах, отпадъци, емисии от двигателите с вътрешно горене...

Общо фитоценозата е съставена от е съставена от широко разпространени и характерни за биогеографски подрайон видове. Сред тях няма защитени от Закона за биологичното разнообразие и такива, включени в международни конвенции, по които България е страна. Няма находища на билки със стопанско значение, както и такива поставени под специален режим на опазване и ползване.

От така описаният състав на фитоценозата може да се направи извода, че в концесионната площ и прилежащите територии няма формирани местообитания, предмет на опазване в защитена зона „РЕКА ТУНДЖА 1”, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие - Континентални солени ливади /1340*/, Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition /3150/, Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Вatrachion /3260/, Реки с кални брегове /3270/, Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi /6110*/, Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) /6210*/, Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс /6430/, Низинни сенокосни ливади /6510/, Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii /8230/, Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior /91E0*/, Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки /91F0/ и Балкано-панонски церово-горунови гори /91M0/.

Характерът на деградиралата и ограничена по площ горскодървесна растителност изключва възможността за развитие на съобществото Балкано-панонски церово-горунови гори /91M0/. Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba /92A0/ съществуват само в отдалечени участъци в непосредствена близост до водното течение на река Тунджа и няма да бъдат засегнати при провеждането на добивните дейности.

В този смисъл инвестиционното предложение няма да причини загуби на площи от подлежащи на защита местообитания, включени в предмета на опазване.

Проектът няма да засегне пряко или косвено популациите на включените в предмета на опазване животни, като очакваното влияние ще е минимално, без въздействие.

Не се засягат местообитания и популации на хидробионтите и видовете, тясно свързани с водната среда. Те са отдалечени от концесионната площ и тя не е част от техни миграционни коридори.

Липсва влияние върху ручеен (каменен) рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и видра (Lutra lutra).

От разред Твърдокрили (COLEOPTERA) в предмета на опазване са включени 4 вида. Местобитанията на двата представителя на семейство Сечковци (Cerambycidae) са свързани с горски местообитания – на обикновен сечко (Cerambyx cerdo) с дъбови гори, а ларвите на буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета. Типично горски са и бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) от семейство Бръмбари бегачи (Carabidae), като ларвите им се развиват също съответно в дъбови и букови гори. Характерът на на лесистната територия не създава местообитания за тези видове. Те не са установени и в близки околни територии.

Ценагрион /Ручейно пъстриче/ (Coenagrion ornatum) е тясно свързан с наличието на стоящи водоеми със слаба проточност. За офигомфус /Зеленогръдо цигулче /(Ophiogomphus сecilia) съществуват данни за установяване в близост, но те са свързани с терените около река Тунджа. Разпространен е предимно в средните и по-рядко в горните течения на по-големите реки. Ларвите на вида са обитатели на реки.

Сухият характер на терените не позволява те да са част от ареалите на голям гребенест тритон (Triturus karelinii) и жълтокоремна бумка (Bombina variegata).

Поради силната антропопреса трите вида сухоземни влечуги от предмета на опазване - шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и пъстър /ивичест по Натура 2000 формуляра/ смок (Elaphe quatuorlineata) от поне половин столетие не се срещат в района.

Територията, предмет на инвестиционното предложение и околностите, е абсолютно неподходяща за *европейски вълк (Canis lupus), пъстър пор (Vormela peregusna), лалугер (Spermophilus citellus). В района и в близост до него не са установявани находища на нито един от прилепите, включени в предмета на опазване – голям нощник (Myotis myotis) , дългоух нощник (Myotis bechsteini), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus).. Не се засягат местобитания на прилепи и не се отнемат ловни райони. Добивните и преработвателни дейности ще се извършват в светлата част на денонощието и няма да въздействат върху евентуална ловна активност на прилепите в района.

В предмета на опазване на Защитена зона „Река тунджа 1” не са включени растения и птици.

При реализация на настоящото инвестиционно предложение ще се засегне площта на запасите, обособена в находище - 132,1 дка от територията на защитената зона или 0.162 %, които ще бъдат рекултивирани и реинтегрирани след изтичане на концесионния период. Въздействие в по – виска степен може да се очаква и върху цялата концесионна площ от 208,8 дка или 0.256 % от зоната.

Към 2011 г. инвестиционните предложения в зоната заедно с настоящото, свързани със смяна предназначението на земи, площно засягат общо 1187.116 дка.

При разглеждане на хипотетичната ситуация, спазвайки принципа на „предпазливостта”, че всички разгледани инвестиционни предложения бъдат реализирани, се засягат само 1.455 % от територията на защитената зона.

Анализът на данните паказва разнороден състав на инвестиционните предложения с различно по местоположение, характер, продължителност и възможности за възстановяване въздействие върху зоната.

Кумулативното въздействие върху зоната може да бъде разгледано в няколко аспекта.

Анализирайки го площно следва да се отбележи факта, че дейностите, свързани с осигуряване на проводимост на живото сечение на река Тунджа и регулиране на нейния отток чрез изземване на наносни материали не отнемат площи от зоната.

Изграждането на рибарници в разумни граници също не отнема територии по същество, тъй като смяната на предназначението на земеделските земи в случая е свързано със създаване на водни площи, отговарящи изцяло и приближаващи ги повече към целите на обявяване.

Не са реализирани редица близко разположени обекти – за разработване на кариера за добив на строителни материали - пясъци «Гравел" и МВЕЦ „Бинкос”, която е с изтекъл срок на полученото по Закона за водите разрешение.

Следва да отбележим, че добивните работи в речното корито са вече с наложена забрана от Плана за управление на речните басейни.

В района на около 1.5 км е разположена действаща кариера за добив на строителни материали - пясъци «Кирмец".

Изграждането на къщи за гости и вилни селища е концентрирано изключително в землището на село село Баня, община Нова Загора в урбанизираната зона около стената на язовир „Жребчево”.

Предвид гореизложеното кумулативното въздействие върху зоната, свързано с трайното отнемане на земи и урбанизирането им, се изразява върху 341.182 дка или около 0.418 %.

Според макар и твърде отсносителната утвърдена скала за степента на засегнатост по показател „площ”, когато тя е над 10%, се счита за голяма, а между 1 и 10 % за средна. В случая все още развитието на инвестиционните процеси в защитената зона е слабо и общата засегнатост е под 1 %, т.е. малка.

Кумулативният ефект по вид на въздействието, въпреки различният характер на инвестиционните предложения, е винаги добре изразим. Повечето предложения в зоната са свързани с дейности на строителни, транспортни или добивни машини и със засилено човешко присъствие в площта, предвидена за реализация и в районите около нея, в резултат на което е възможно да се проявят въздействия върху зоната.

Негативният ефект върху ключовите й елементи обаче зависи от местоположението спрямо разглеждания обект, в случая находище „Бинкос” и времетраенето на дейността, по скоро съвпадението, предизвикващо кумулативен ефект. Отстоянията от площадките, обект на въздействие, на повечето инвестиционни предложения, са значими и правят невъзможно проявлението му, към което се прибавя и значително по-късия късия срок на реализация на тези от тях, свързани със строителство на обекти.

С оглед изнесеното до тук може да се очаква известно мултиплициране на въздействията единствено с кариерната дейност в находище „Кирмец”, но пространствената отдалеченост и различния характер на добивните работи свежда този ефект до минимум.

Предвид всичко гореизложено не можем да очакваме измерим и с възможности за негативни въздействия върху ключовите елементи на защитена зона „река тунджа 1” кумулативен ефект от реализацията на инвестиционното предложение за доразработване на находище „Бинкос”.

Предвид изложените характеристики на защитената зона, местността и предвидените дейности се налага извода, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху предмета и целите на опазване на Защитена зона „РЕКА ТУНДЖА 1”, записана с идентификационен код BG0000192 по Директива 92/43/ЕЕС.