Конспект По Методика на формиране на елементарни матем представи и понятия в дг тема Запознаване с числото и цифрата 7 Обучаваща ситуация по математика за 4група
Изтегляне 196.92 Kb.
|
|
План –конспект По Методика на формиране на елементарни матем .представи и понятия в ДГ Тема Запознаване с числото и цифрата 7 Обучаваща ситуация по математика за 4група Изготвил :Валя Димова Проверил: 2ПУП проф.д.п.н.Павлова Фак.№2140040022 Шумен 2023г. Никой не може да каже кога и как е възникнало изкуството, но със сигурност се знае, че в самото начало то съществувало наред с песните, танците и магическите обреди. Чрез рисунките човекът се обръщал към боговете и ги молел за успешен лов. Праисторическата епоха е най-ранният исторически период, за който нямаме писмени свидетелства. Той приключва около 4000 – 3000 г. пр.Хр. За живота на хората от това време черпим сведения само от находките на археолозите. Те откриват все повече свидетелства за изкуството на нашите предци. Намерени са множество галерии с изображения на животни и ловни сцени върху стените на пещерите - изваяни, нарисувани или издълбани. В България праисторически рисунки има в пещерата Магурата. В пещерата Магурата са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Първобитното изкуство се появява през късния палеолит. За Европа и Азия времето на палеолита е през ледниковия период. През палеолита се оформя първобитнообщинният строй, при който средствата за производство и продуктите за съществуване-храната са притежание на цялата обществена единица-рода. Оръдията на труда на първобитния човек – сечива, шила, ножове и др. са от камък. Още при направата на тези сечива човек показва стремежа си да пресъздава природата. Следователно още тук се намират корените на изкуството. За жилище на човека служат пещерите. Там той намира защита срещу зверовете и неблагоприятните природни условия. В пещерите човек е оставил най-старите паметници на изобразителното изкуство. През мезолита се извършват промени в обществото. Започва родово и племенно обединяване. В тематичния кръг на изкуството настъпват промени. Започва да се изобразява нещо неизвестно преди – племенни войни. Рисунки от мезолита се намират не само в пещери, а и на открито-по скали. Рисунката не е вярна и точна. Една от най-хубавите творби на мезолита е „Трите танцуващи фигури” /Северна Африка/. У нас подобни изображения има в пещерата Магура. Характерно за тези изображения е това, че са силуетни. Новокаменният период започва с оттеглянето на север ледовете на Европа. Човекът започва да се занимава със земеделие и занаяти и да опитомява животни. Начело на обединените родове застава мъж-старейшина. Религиозните вярвания приемат определена форма. Те полагат основите на идолната скулптура. Човекът излиза от пещерите и започва да строи изкуствени жилища от колове, трева и шума. Появяват се и монументални каменни строежи с култово предназначение. Има веществени данни, които свидетелстват, че освен култови строежи с аправени и отбранителни съоръжения от грамадни, грубо очукани камъни-т.н. циклопски строежи. Така се появява архитектурата. В изкуството се появява стремеж към подреждане на фигурите в симетрия. Линията и формата на изображение през неолита са силно стилизирании стигат до там, че са израз по-скоро на някакво въображение, отколкото на реално видени неща. Появява се и керамиката като нов вид изобразително изкуство. Керамичните съдове са украсявали със силно стилизирани фигури и изображения, които достигат до орнамент. Каменно – медна и бронзова епоха. При тези епохи се развиват извънредно много приложните изкуства. Медта и бронзът, като изместват каменните сечива. Те започват да се прилагат и в изкуството. От тази епоха са намерени различни украшения и статуетки от бронз – „Слънчевата колесница” от Трундхолм. Изкуството през бронзовата епоха се насочва все повече към стилизация и орнамент и се свързва с предмети на приложните изкуства. Железният век започва с откриването и употребата на желязото от човека. В Европа употребата на желязо започва с около 1000г. по-късно от Египет и териториите около реките Тигър и Ефрат в Предна Азия. Културата на железният век се разделя на Халщатска /900-500г. пр.н.е./ и Латенска /500 г. до н.е./ Тематичният кръг на изкуството в сравнение с бронзовата епоха не се променя особено. Голямо разпространение добива орнаментът. Носители на Халщатската и Латенската култура по нашите земи са траките, в Южна Русия-сарматите и скитите, в Италия-етруските, във Франция-келтите. У нас траките са оставили многобройни произведения на изкуството – Вълчидръмското , Рогозенското , Боровското , Панагюрското златно съкровище, както съкровището от Свещари и мн. други. Сред скитите и сарматите се формира зверинният орнамент, който преминава и у траките. Според проучванията писмеността сред американските индианци, които се намирали на подобна степен на културно равнище е била предметна и картинна. Силно стилизираните изображения поставят началото на йероглифната писменост. Откритите оръдия на труда в пещерите Бачо Киро край Дряново и Темната дупка близо до Враца са важен източник на информация за живота на хората от палеолитната епоха. На територията на съвременна България от най-дълбока древност са живеели множество народи и племенни образувания с разнообразен бит и култура. Те са оставили богато културно-историческо наследство, запазено в различна степен. За съжаление, на териториите, които сме свикнали да наричаме български липсват находки от най-древните исторически времена, т.е. от преди 60 000 - 70 000 г. пр. хр., но това не ни дава основание да смятаме, че протонаселението по тези земи е било по-изостанало от това обитаващо съвременна Западна Европа. Например там са запазени скални рисунки и сечива точно от този период (Ориняк и Ласко), докато тук все още не са открити. Първите запазени следи на културна дейност по нашите земи се датират към VII и VI хил. пр. Хр.. Артефактите ни представят битовото и културно състояние на тогавашното племенно-общинско общество. Тези древни общества водели уседнал живот на земеделци и скотовъди. Населявали плодородните земеделски земи около реките, а понякога и планински пещерни райони. Така погледнато, може да разграничим две общества въз основа на техният ареал на местообитание. Едните са заемали непосредтвено територии в низините и речните басейни, образувайки селища, които с времето се развивали и доизграждали създавайки множество исторически пластове, спомагащи ни да разберем цялостното развитие на бита и духовните страни на туземното население. При вторият вид пещерни общества проследяваме сходно развитие, но поради оскъдността на запазения, материал ще разгледаме обществата обитаващи предимно равнините и образуващи могилни комплекси. Предметите запазени от това време са свързани както с непосредственият бит на въпросните общества: върхове на копия, керамика с утилитарни цели, така и с ритулни съдини, статуетки на божества и предмети предимно с социална роля. У тогавашният човек е било развито силно чувствота за хармония, ритмичност, симетрия и декоративност. Най-старата позната у нас керамика е открита в долният слой на Карановската селищна могила и се датира от началото на стария неолит. По особената прецизност и вещина в направата на предметите, търсеното разнообразия на формата си личи, че тяхната роля в никакъв случай не е битова. По гладките стени на съдовете се разкрива богата рисувана украса. Върху червеният, сиво-черният или кафявият повърхностен слой грижливо е нанесена слой бяла боя, изобразяваща различни форми като: волути, меандри, шахматни орнаменти. През късният неолит се акцентува главно върху формата, където декорацията е пластична. През енеолита отново има завръщане към декорацията. Любопитен артефакт от Карановската могила представлява женска статуетка датирана около V хил пр. Хр.. В нея са подчертани типично женски: черти широк таз и изпъкнали гърди. От времето на енеолита са открити множество модели на жилища, от което разбираме специалното отношение на първобитният човек към жилищата, които обитава. Моделите са външно украсени и имат множество отвори. Предметите имащи ритуално и декоративно значение били най-често изработвани от глина или кост, но се срещали и такава с изработка от камък, например от мрамор, като „венерата“ от с. Благоево. Досега изброихме идоли с антропоморфен вид, но също така са открити и множество зооморфни фигури и съдове като този от могилата Коджа Дермен. През бронзовата епоха се забелязва промяна в тогавашната култура. Тези сведения черпим от последният горен слой на Карановската могила. Жилищата се променят, като в своето дъно биват разширени. Друг характерен момент е отсъствието, или по-точно, твърде слабото присъствие на човешки фигури. В керамиката се забелязва също промяна: Съдовете често са с плоски дъна и симетрично разположени издължени дръжки. Усеща се сходство между местната керамика и тази в Мала Азия. Край село Михалич е разкрита чаша от така нареченият „троянски вид“. През бронзовота епоха металообработването се развива силно. Открити са множество бронзови мечове и двойни брадви. Особен интерес представлява Вълчитрънското златно съкровище открито по случайност през 1924г. Запазени са тринадесет съда с общо тегло 14. 425 кг. и еднородна техника на изработка. Централно място заема големият съд с две масивни дръжки, захванати с нитове за основното тяло. По него липсват декоративни елементи но действа с монументалността и уравновесеността си. Една голяма и три по-малки чаши имат същият вид и изработка. Интересни са три мидообразни съдове с концентрична украса, свързани помежду си и представляващи най-вероятно лампа. Следват и седем диска с луковидни дръжки, от които най-интересни са двата големи имащи S-образна украса. От литературните източници свързани с епохата и следващите я нея черпим сведения, че местните племенни лидери били могъщи и разполагали със завидни материални богатства, от което следва изводът че Вълчитрънското съкровище не е изолиран случай. В Стара Загора е най –старата къща.При разкопките са открити единствената известна досега топилня за медна руда от ранния халколит - начало на V хил. пр. Хр. и погребение в чертите на праисторическите селища, както и много други интересни находки. От времето на енеолита са открити множество модели на жилища, от което разбираме специалното отношение на първобитният човек към жилищата, които обитава. Моделите са външно украсени и имат множество отвори. Предметите имащи ритуално и декоративно значение били най-често изработвани от глина или кост, но се срещали и такава с изработка от камък, например от мрамор, като „венерата“ от с. Благоево. Идолната пластика дължи своето съществуване на идеята за плодородието, която лежи в основата на всички древни култури. Тази дълбоко матриархална идея се заражда през късния палеолит първоначално като идея за продължаване на рода. Тя се свързва пряко с родово-общината социална структура и съответните култове. Над 90% от познатите ни идоли изобразяват жени. Мъжките фигури са само редки изключения. Образът на жената продължава да доминира, даже когато археологичните факти говорят за разложение на матриархалните отношения и археолозите се натъкват на определени патриархални тенденции в структурата на обществото, например в края на каменно-медната епоха. Праисторическото изкуство, по един или друг начин, винаги е било тясно свързано с различни страни на древните култове и с магията. При каменно – медната, а вероятно още през новокаменната епоха най-важен е бил култът към слънцето, луната и природните стихии , за чието съществуване черпим сведения ат сцената,открита в селищната могила при село Овчарово, Търговишко. Почитането на слънцето е характерно за всички ранно земеделски общества и нашите зами не правят изключение в това отношение. Върху олтарите от култовата сцена от Овчарево , луната,знаци на растения,змия или светкавица и др.Участващите в сцената 4 женски фигурки са вдигната в полза на адурация ръце, дават възможност правилно да се интерпретира този жест. Той е отправен към слънцето и луната,момент хвърлящ светлина върху ролята и мястото на идолната пластика на в сложната система на праисторическите вярвания. От положението на женските идоли личи че те не са водещи божества, а само посредници между човека и небесните божества. На небесните божество са били посветени глинените олтари във формата на фронтоната фасада на дом. Вероятно се е предполагало, че въпросните висши божества обитават подобни символични домове. Художествените явления и паметниците на изкуството на първобитното общество по българските земи, на изкуството на славяните на Балканския полуостров, на културата и изкуството през времето на Първата българска държава, на изкуството през времето на византийското робство и на изкуството през времето на Втората българска държава. Цялата работа, отнасяща се до тези епохи, с малки изключения е свързана с археологически търсения и разкопки, осъществени вече и бъдещи, защото материалната и художествената култура на българския народ е била непрекъснато унищожавана от всякакви нашественици. Изследването на тази култура трябваше да става по руини и запазени основи от стари сгради, по фрагменти от художествени произведения и по дребни керамични и метални предмети. Изтегляне 196.92 Kb. Сподели с приятели:
|