Konstantin



Pdf просмотр
страница34/125
Дата22.11.2023
Размер2.18 Mb.
#119381
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   125
2020-j-jechev-art-terapia
К. ХАТФИЙЛД и др. – Доказват значението на цялостна, личностна подкрепа за хората с деменция чрез Арт терапия и показва как музиката, танца и изобразителното изкуство могат да се използват внимателно за насърчаване жизнеспособността на тези лица [129].

К. МУУН - Представя модел на Арт терапия, където процесите на изкуството представляват ядрото на модела - от концепцията на арт терапевта при работата и опита му да се разберат нуждите на клиентите, до взаимодействието му с тях и общуването чрез средствата на Арт терапията [173].

М. ФАРЕЛИ – ХАНСЕН - В резултат на неговата изследователска дейност показва, че когато клиентите духовно и творчески си влияят и взаимодействат при


84 използването на изкуството като лечебен агент, може да се получат високи резултати при специфични групи
[122].

С. ХОГЪН – Написва авторитетна история на Арт терапията, която обхваща такива разнообразни теми като нейната философия, начина на реализация, ролята й в контекста на следвоенната рехабилитация, лечението на туберкулоза и т.н. [135].

А. РОБИНС – Изследва ролята на превръщане наестетическата комуникация в психодинамично лечение. Според нея фокусираният в Арт терапията пациент живее живота си следвайки своя дух и живеейки „на ръба”, като в този движещ се диалог водещите принципи се основавават на стремежа към изграждане достоен живот за всеки клиент. Разглежда интегрирането на естетика и психодинамика в терапевтичния процес, при работа с клиенти. Показва как арт терапевтът може да използва цвят, пространство, форма и да насочи чрез тях енергията на клиента към положителна психодинамика. Разглежда
Арт терапията в рамките на съвременната психодинамична теория. Предлага структура, която не се ограничава до един арт терапевтичен модел и отваря врати за широк спектър на арт терапевтични сеанси [190], [191], [192].

Д. МАКЛАГЕН – Показва чисто психологическата страна на естетиката при Арт терапията. Насочва педагозите по изкуствата, арт терапевтите, психоаналитиците и др. към традиционните


85 философски и психоаналитичната подходи за постигане на естетически качества, за преплитането на вътрешните и външните реалности и др. [158].

С. МАКИН – Обосновава как Арт терапиите могат да бъдат интегрирани в мулти-дисциплинарен подход за лечение на хранителни разстройства и във връзка с прилагани медицински програми [159].

Н. ФЕРАРА -
Изследва културните различия в емоционалното изразяване и психологическо мислене при сравняване на евро-канадците и американски индианци, които често са стереотипни. Техният стил на комуникация и възприемането им на образи в изкуството има отношение към провеждане на арт терапевтичните сеанси [123].

С. МАКНАЙФ - Прави нова крачка напред в определянето и вдъхновяването научноизследователската дейност при Арт терапията и изкуството - показва се как арт терапевтите могат в практиката си на изследователи да провеждат арт базирани проучвания по време на арт терапевтични занятия, които да резонират с творческия процес [170].

М. ЛИЙБМАН - Според него се е разширило използването на Арт терапия в местата за лишаване от свобода, в институции за малолетни нарушители, психиатрични заведения и пробационни центрове.
Примерите за работа с тях показват как Арт терапията допринася за разбирането на извършителите на престъпления и тяхното себеразбиране [150], [151],
[152].


86



Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   125




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница