Котаракът /с престорено любопитство и възхищение/: Разправяха ми също, но аз не мога да повярвам, че можете да се превърнете и в най-малкото животинче - например да станете плъх или мишка. Казвам ви, че смятам това за съвършено невъзможно.
Разказвач: Човекоядецът в същия миг се превърнал в мишка, която почнала да тича по пода. Щом видял мишката, котаракът се хвърлил върху нея и я изял. А в това време царят стигнал до замъка на човекоядеца и поискал да влезе вътре. Като чул шума на каляската по подвижния мост, котаракът изтичал напред.
Котаракът:Добре дошъл, ваше величество, в замъка на маркиз дьо Карабас!
Царят: Как, господин маркизе, и този замък ли е ваш? Не съм виждал втори като този двор и като постройките, които го заобикалят! Моля ви, да ги видим отвътре.
Разказвач: Маркизът подал ръка на младата принцеса. Те последвали царя и влезли в една голяма зала. Царят бил възхитен от добрите обноски и големите богатства на господин маркиз дьо Карабас, а дъщеря му вече била безумно влюбена в маркиза.
Царят: Господин маркизе, от вас зависи да станете мой зет.
Разказвач:Маркизът се поклонил ниско, приел честта, която му направил царят, и още на другия ден се оженил за принцесата. Котаракът станал благородник и вече тичал след мишките само за развлечение.
