1. Психологическа същност на престъпното поведение.
Разбирано като антиобществено по своята същност престъпното поведение представлява волеви акт в най-общото му психологическо значение. Това означава, че от субективна гледна точка то се характеризира с мотивираност и целенасоченост, а от обективна гледна точка с престъпна дейност или въздържане от нея.
В чисто психологически план понятията престъпна дейност и престъпно поведение не бива да се смесват с значението на тези понятия в юридически план. От психологическа гледна точка за престъпно поведение се счита еднократния волеви акт, без да се разлага той на конкретни действия, докато от юридическа гледна точка престъпното поведение включва както еднократния акт, така и съвкупност от няколко волеви действия. За пояснение можем да добавим, че към еднократните престъпни действия се отнасят престъплениято по невнимание, такива извършени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана или такива извършени в състояние на силна емоционална възбуда. В този смисъл като примери на еднократно престъпно поведение може да се посочат еднократните актове на похищение, изнасилване, хулиганство и други (Волков, Янаев, 2005).
За да се счита дадено деяние за престъпление, то трябва да има определени характерни признаци, които го отличават от другите нарушения на правните норми. То трябва да има обект, обективна страна, субект и субективна страна.
Сподели с приятели: |
