Агресията като актуално социално условие в съчетание с преди това наученото

Как се усвоява агресивното поведение. Тъй като теорията за социалното научаване разглежда агресията като поведение в основата на което стоят сложни навици, то е ясно, че хората трябва да се научат да се държат агресивно, тъй като тези знания не се дават по рождение. Това обаче, не отрича ролята на биологичните фактори, тъй като всички хора имат механизми осигуряващи възможността за агресивно поведение, които се явяват и основите на всяка двигателна активност, а именно неврофизиологичните механизми. Тези неврофизиологични и нервнопсихични явления обаче се активизират от съответните стимули и се контролират от съзнанието, затова и различните форми на агресивно поведение главно се определя от факторите на социалното научаване. Един от най-главните начини за усвояване на агресивното поведение е прякото поощряване на това поведение. Получената подкрепа на агресивно действие повишава вероятността това действие да се повтаря в бъдеще. Независимо, че непосредствения опит има изключително важно значение за усвояването на агресивните реакции, то по мнението на Бандура научаването посредством наблюдение оказва по-голямо въздействие върху хората и тяхното поведение. Идеята тук е, че метода на пробите и грешките според който можем да трупаме опит не е безопасен, и нещо повече, той не се явява адаптивен процес именно поради това, че човек е заплашван от опасности включително и с фатални последствия. Много по-безопасно е да наблюдаваме агресивното поведение на другите, да трупаме представи за това как то се формира и по-късно това да ни служи като ръководство за действие. Тази идея се подкрепя от голямо количество експериментални данни.

Нормално е, когато човек се научи, в смисъл усвои агресивните реакции на преден план в неговото поведение да изпъкнат факторите отговарящи за регулацията на тези реакции. В качеството си на регулатори най-често изпъкват поощрението и наказанието. В теорията се разглеждат три вида поощрение и наказание, регулиращи агресивното поведение: първо – материални поощрения и наказания, обществена похвала или порицание, или отслабване, или усилване на негативното отношение от страна на околните. Агресията насочена към другите с определен резултат може да доведе до реални възнаграждения за хората, а може да бъде регулирана с наказание или страх от него. Социалното поощрение или неодобрение също може да влияе за подтискането или развитието на агресивното поведение. Най-често примери затова могат да се видят при децата, но както посочва Бъс, примери за възнаграждаване за агресия могат да се намерят и то не много рядко, и при възрастните хора; второ – агресията се регулира от опита придобит чрез наблюдаване на поведението на другите, тъй като този опит дава възможност на наблюдателя да си състави представа за възможните последствия от определено поведение и за възможните наказания или награди; трето – поощрения и наказания, които човек сам си налага, наричат се още самопоощрения и самонаказания, така например хора проявили агресивно поведение и чувстващи вина за това често прилагат самонаказание, в смисъл на изкупление на вината, но не са редки и случаите когато хора проявили агресивно поведение се гордеят с него и се самопоощряват за проявеното насилие.

В заключение можем да кажем, че агресията независимо от формата й на проявление представлява поведение насочено към причиняване на вреда на други живи същества, които не желаят това. В този смисъл основните изводи, които се налагат са че агресията предполага преднамерено, целенасочено нанасяне на вреда, че за агресия можем да смятаме само поведение, което води до вреда на живо същество и че жертвите на агресията не приемат такова поведение спрямо тях.