Красимир марков екстремална

Извършването на терористичен акт се обуславя от развитието на общо взето стереотипни реакции. Като основа на терора лежи страха на големи маси хора. Страхът тук определяме като емоция предизвикана от надвисващата беда. Крайната степен на страха е ужас, който за разлика от страха констатира вече неизбежността на бедствието. Той може да застави човек да се вцепени на място, да го преведе в безпомощно състояние, или да застави човека да се опита да избяга от опасността. В този смисъл ужаса никога не предизвиква у човек стремеж да изследва предизвикалия го обект или явление, точно обратното, той парализира дори и ориентировъчните рефлекси. Това означава, че при ужаса, за разлика от страха няма нито удивление, нито интерес. Реакцията на бягство е възможна и при ужас, но само като вторична, когато ужасът в известна степен отслабва, за което е необходимо време (Малкина-Пых, 2005).

Основни поведенчески следствия на страха и ужаса са паниката, агресията и апатията:

Паниката е особено емоционално състояние, възникващо като следствие или на дефицит на информация за някакво плашещо или неразбираемо събитие, или на излишък на информация и се проявява в стихийни импулсивни действия. Паниката е сложен промеждутъчен поведенски феномен, на чиято основа като емоционално поведенско състояние възникват масовите панически явления на тълпа със специфично поведение. Това дава основание да разберем защо в общоприетия смисъл под паника разбираме масово паническо поведение обусловено от страха или ужаса.