Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Илюстрация 9 Естетика на всекидневието
Красота и практически разсъждения Също като нас нерационалните същества живеят в свят на обилие. Един кон, изправен пред препятствие, разполага с безкрайно много възможни места, през които да го преодолее. Скочи ли, това се случва, защото го иска, независимо дали причината е да избяга от враг или да последва стадото. Но конят не търси отговор на въпроса кое място в оградата е точното място, което да избере, за да я прескочи, а причината не е понеже за него всички места са еднакви. За коня не съществува подобен въпрос. Ние задаваме подобни въпроси, тъй като имаме навика да премахваме излишествата, да обосноваме определени действия, като извършваме не само това, с което постигаме целите си, а това, чрез което ги постигаме по най-подходящия или правилен начин. Това твърдение може да се онагледи, като се върнем към случая с пойните птици. Песните на пойните птици изпълняват функция в процеса на сексуалния подбор и звучат в определено време на деня, след събуждане и преди сън, когато активният мъжки екземпляр маркира границите си. Тази функция не представлява цел за птицата. Тя няма цели, дори да е мотивирана от желания, тъй като не живее живота си по план. Освен това, песента не се подчинява изцяло на каквато и да било функция, а от нея се изисква да бъде единствено достатъчно звучна, за да я чуят конкурентите и потенциалните партньори и да се разпознае или като глас на съответния вид или, когато териториите са близки една до друга и ограничени, като глас на определен обитател. Следователно не е изненадващо, че пойните птици издават различни и разнообразни звуци, като изпробват фрази и ноти, преди да се спрат на няколко характерни обрата на фразата, които представляват рефрен в ежедневните им песнопения. За нас тези фрази наподобяват песен и оприличаваме птичата песен на вид музика, защото така я чуваме. Но в поведението на птицата нищо не ни води до заключението, че дадена нота е подбрала да съответства на предходната, че определена фраза е най-подходящата за контекста, че птицата чува една нота като продължение на дадена фраза, която я предхожда и т.н. Никое от тези съждения няма приложение в орнитологията, тъй като това са съждения, които се отнасят единствено до рационалните същества – същества, които не просто се натъкват на някоя от безкрайния брой алтернативи пред себе си, но които търсят причини за това, независимо дали преди или след събитието, и които чуват последователности от звуци, подчинени на музикалната логика, която ги обвързва. Как може едно рационалното същество да съкрати обилията, които са безкрайни в птичата песен? Да се върнем на примера с дърводелеца. Как дърводелецът избира от всевъзможните врати, които са подходящи да изпълнят дадена функция? Въз основа на това, което изглежда подходящо. Той съди за предмета въз основа на външния му вид и търси в този външен вид причина, която да оправдае избора му. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|