| Кръгла маса „Хижите в България – настояще и бъдеще”
Уважаеми колеги,
Благодарим на всички, които се отзоваха на поканата за днешната кръгла маса, посветена на хижите в България. Тази кръгла маса е не само опит за нов диалог между различните заинтересовани лица и институции, а и чисто опознавателна среща – да се видят тези, които имат отношение по темата за хижите към днешна дата. Очевдино нараства броят на имащите отношение – ако преди време основна фигура е бил БТС, то днес роля за статута, стопанисването и ползването на хижите имат и дирекциите на националните и природните паркове, неправителствените организации, както и бизнесът, които вземат участие в стопанисването им. Не на последно – дори може би на първо място са министерствата, чиито разпоредби са решаващи за ползването на хижите – МИЕТ, МОСВ, МЗ и МРРБ. Преди 4 години Асоциация „Планини и хора” организира кръгла маса, озаглавена "Хижи, маркировка и сигурност в планината". За съжаление това име се оказа твърде общо, за да продължим нататък с него и през декември миналата година организирахме кръгла маса, посветена само на сигурността в планината. Сега организираме кръгла маса само за хижите. Темата е огромна и със сигурност няма да изчерпим днес всички въпроси, но ще потърсим форма на взаимодействие за последващи стъпки, в която форма да участват всички заинтересовани лица.
****** Един от основните проблеми на хижите е непълнотата на нормативната уредба, която регламентира техния статут. Тук имаме няколко споменавания на хижите в Закона за туризма. Имаме наредбата от 2007-ма за категоризиране на туристическите хижи и прилежащите към тях заведения за хранене, издадена от Държавната агенция по туризъм. Имаме и правилника за вътрешния ред в туристическите хижи на Българския туристически съюз. Тези 3 документа за съжаление не разглеждат хижите като специфични места за подслон, намиращи се високо в планината, при тежки атмосферни и метеорологични условия, отстоящи на големи разстояния от населени места, намиращи се често в защитени природни територии. Всякакви аспекти на хижите, свързани с околната среда, водоползването, отпадни води и др., се отнасят към съответните регионални инспекции по околна среда и води или по контрола на общественото здраве, а в тях рядко работят хора, които имат реално отношение към хижите, рядко има хора планинари. Тези три документа разглеждат хижите предимно в светлината на средствата за подслон. Типичен пример за произтичащ от това проблем е затварянето на хижа „7-те езера” по средата на туристическия сезон и изгонването на туристите от нея. Такава практика в Алпите няма. Планинарската етика го изключва. В Австрия е забранено със закон да се отказва подслон на туристи в планината. РИОКОЗ Кюстендил затваря една от най-посещаваните и емблематични хижи в България, заради начина по който тази хижа досега безпроблемно е функционирала поне от 10 години. Защо? Защото хижите имат статут, сходен на селските къщи и градските хотели. Но всъщност те са нещо различно! На второ място, управлението на отпадъците по хижите и като цяло в планината е под много голям въпрос. Безконтролно се трупат огромни сметища на територията на националните и природните паркове, генерирани от десетки години от недобросъвестни хижари. Пример може да бъде даден с хижа „Амбарица” в Стара планина. От друга страна, добрият пример на хижа „Ехо” в Стара планина е следният: сметището, трупано от много години, беше изнесено (или ще се изнесе?) на 100 % от планината! Оттам нататък всички хартиени отпадъци се изгарят на хижата, всички био-разградими отпадъци се компостират, пластмасата и металът се смъкват на регламентираните сметища. Да, по-скъпо е и по-трудоемко. Но за природата няма друга алтернатива. Също и за хората, които ползват вододайни зони, разположени по-ниско от тези хижи. Туристите се насърчават да смъкват сами своите лични отпадъци. Блестящ пример за това е заслон „Ледено езеро”. Това е бъдещата практика, ако искаме да сме в крак с останалите европейски държави – кошчета за боклук по хижите повече не трябва да има. Ясно е, че нещата опират до манталитета на българина. Начинът, по който хижарят на хижа „Амбарица” стопанисва поверения му обект, е показателен и за друг проблем на хижите у нас – лошата комуникация, а понякога липсата на комуникация между хижари и туристически дружества, както и неспособността на някои дружества да контролират случващото се в техните собствени хижи. А Дончо вече се е превърнал в емблема за това място. Една от причините за това е лошото заплащане на почти всички хижари в България. Хижар е равно на 300 лв на месец за работа, за която знам, че всеки от вас си дава сметка каква е и в какви изключително тежки планински условия се провежда. И въпреки това ние искаме тези хижари да ни посрещат с топъл чай и усмивка. Изискваме от тях да имат богата планинарска култура, да познават перфектно района около хижата си, както и всички близки маршрути. Искаме от тях да са строители, монтьори, готвачи, чистачи, перачи, снабдители, търговци, електричари, да работят със счетоводни документи, да имат богата обща култура, да не се напиват, да поддържат реда в хижата, да респектират туристите. Искаме да не оставят сметища в планините, да са грижовни и добри стопани на поверените им обекти. В България за това обаче не се изисква предварително обучение по професията.
Момчил Дамянов, дългогодишен планински водач: “Френската федерация на алпийските клубове има мрежа от 142 планински хижи (под хижа се разбира подслон, достъпен единствено по пътека). За тяхната поддръжка и ремонт се инвестират по 1 800 000 евро(!) годишно. Отговорник на хижата е хижарят. Това във Франция е професия, за която се получава държавен диплом след шестседмичен курс (след завършено средно образование). В самите хижи организацията е перфектна. Никъде не се пуши. Използва се слънчева енергия, екологични тоалетни. Чаршафи няма никъде. Осигуряват се завивки и възглавници. Цената за нощувка е около 20-30 евро, още толкова струват закуска и вечеря. Хранят много добре и обилно. Изобщо – плащаш и получаваш. Който няма пари, спи на палатка – дори в националните паркове имаш право да преспиш (опъваш палатката на залез-слънце и я събираш на изгрев – това не се води къмпиране). Хижарите са много коректни, дори когато в хижата има тълпи от хора и всички имат претенции. Хижарите са и планинари, много често водачи, могат да дадат информация за пътеки, върхове, маршрути, съседни хижи и телефони.”
Друг основен проблем при хижите е проблемът с управлението им. Голяма част от туристическите дружества отдват хижите под аренда, защото нямат капацитета да ги поддържат, нямат и средствата. За съжаление друго нещо, което често нямат, е контролът какво се случва на тези хижи. Важна е арендата! Отново като пример може да се посочи затварянето на хижа „7-те езера” – обект с национално значение. Нито за ТД „Рилски турист”, Самоков, нито за ръководството на БТС имаме информация да са взели отношение по случая. Хижарят, както се казва, е сам в боя.
Друг проблем е преустройването на някои високопланински хижи и превръщането им в хотели. Още повече, когато са разположени в защитени територии. Рилски езера, Мусала. Достъпността до тях, както и предлаганите услуги, определят една съвсем различна от традиционната планинарска общественост публика. На туристите се гледа за съжаление все повече като на „потребители на услуга, за която те заплащат и която консумират” вместо на „приятели на планината, вдъхновени от гледките, имащи нужда от топъл чай, почивка и ведра атмосфера”. Такива „хижи” привличат силно неподготвени планинари (всъщност хора, които не можем да наречем планинари), излагащи себе си и други хора на риск. В района Седемте рилски езера срещаме все повече дами и господа с градски обувки и неподходящо облекло, без познания за безопасността на придвижване и пребиваване в планината. Има хижи, в които посрещането няма нищо общо с традициите на българското планинарство. Много ми е неприятно да го кажа, но хижа „Мальовица”, разположена всред люлката на българския алпинизъм, е проявявала твърде негостоприемно отношение към гостите си, предлагайки им студени стаи, студена столова, студено посрещане, гневно посрещане, скъпа храна, скъпо настаняване, липса на човешко отношение, липса дори на пазарно поведение – често няма храна, когато хижата е пълна.
Столовите и кухните към туристическите хижи трябва по закон да преминават процедура по категоризация, което поставя редица въпроси за управлението на храната. Засега валидни са стандартите, които се прилагат за градските ресторанти, които са практически неприложими за много хижи. За преминаване на тази процедура е необходимо регламентирано водоползване, санитарна защита на повърхностни водоизточници и управление на отпадните води. Повечето хижи нямат такива водоизчници. В НП Централен Балкан почти няма хижа с регистриран водоизточник. За да бъде един водоизточник законен – трябва да се огради с мрежа, да се обозначи, да се маркира, да се одобри от ХЕИ, да се регистрира и да му се сложи водомер. При липса на такъв водоизточник хижата няма право да предлага питейна вода, както и да ползва вода за готвене. По закон би следвало да се продава бутилирана вода и всички чешми във и извън хижата да се обозначат с надписи „водата не е годна за пиене”. Но регистрирането на един водоизточник е свързано с учредяването на санитарно-охранителна зони, което за някои хижи, разположени в местности със силно изразен алпийски ландшафт, първо е в повечето случаи неизпълнимо условие и второ е напълно безсмислено с оглед разпложението на самите хижи върху вододайни зони.
Принципът на разграничение е водещ при европейските държави с развита мрежа от високопланински хижи и развит високопланински туризъм. Според директива 3 на Австрийския институт за строителство, която регламентира „хигиена, здраве и околна среда” в Австрия, строителните предписания и наредбите, регламентиращи хигиенно-санитарните дейности, питейните води, управлението на използваните води, както и електричеството и осветлението на хижи и заслони с проста конструкция, до които не стига моторно превозно средство, пътническа въжена линия и до които се ходи минимум един час пеша, имат ограничен режим и се прилагат само частично, а за изискванията към функционирането на високопланинските хижи се въвеждат законови и подзаконови облекчения. Това означава, че за тях разпоредбите, отнасящи се до санитарни помещения, питейна вода и пречистване на водата, както и експозицията и осветлението не са приложими.
Има три категории хижи в Австрия:
Категория 1
Подслон, който трябва да запази първоначалния си характер като база за катерачи, алпинисти и пешеходни туристи. Оборудването му е просто, прелага се скромна храна от гледна точка на разновидност. Изкачването до такъв подслон обикновено изисква най-малко един час ходене пеша. Може да бъде стопанисван, нестопанисван, само охраняван или да изпълнява функциите на бивак – тоест без постоянно човешко присъствие. За тази категория са описаните малко по-горе строителни предписания. На тази категория отговарят най-много нашите хижи.
Категория 2
Хижа на австрийския алпийски клуб в район с голям туристопоток, много добре оборудвана и предлагаща разнообразие от храна и услуги. Използва се активно за
зимни и/или летни ваканции, за каране на ски и семейни празници. Тя може да бъде достъпна и отворена целогодишно по правило.
Категория 3
Механично достъпна хижа на австрийския алпийски клуб главно за дневни посетители и рядко използвана за пренощуване. Предлаганата храна в нея е съобразена с типичните за близкия район продукти (вероятно шунка и сирене:)
В зависимост от нейните характер и цели на ползване, определящи оборудването, посрещането и управлението на тези хижи, за тях действат различни правила и разпоредби.
Интересното за нас в случая е, че много точно се дефинират всички правила и разпоредби за всеки конкретен обект. Такива правила и разпоредби има валидни не само за собствениците и стопаните на тези обекти, а и за самите ползватели – посетителите и планинарите.
Тук искам съвсем накратко да обърна внимание на един проблем, свързан с хижите в България, който има връзка с горното: културата на поведение в планинска хижа от страна на посетителите все още е много ниска. Използвани като места за веселие и гуляй, хижите често не могат да изпълнят своята основна функция – да осигурят възстановяването на туристите за прехода на следващия ден. Вечерните часове за пазене на тишина рядко се спазват.
Какво според нас се иска от една хижа:
- Да бъде гостоприемно и уютно място за настаняване в планината, където посетителят получава толерантно отношение и информираност сред приятелска среда;
- Да бъде стопанисвана екологосъобразно, с устойчиво използване на природните ресурси, управление на отпадъците, енергийна ефективност и изградени пречиствателни съоръжения в съответствие с Плана за управление на НП или ПП, ако се намира в такъв;
- Да бъде чисто място, без излишен лукс, но достатъчно информативно за ценностите на района, необходимата екипировка за излизане в планината, правилата и ограниченията за поведение в планината или защитената територия;
- Да бъде място, където посетителят може да се сгрее в студено време, да се изсуши при дъжд, да получи топъл чай, кафе, храна и при нужда да му се окаже първа медицинска помощ;
- Да гарантира предлагането на леглова база в рамките на 15 лева за нощувка на легло, което съответства на тавана на този вид настаняване в България към момента.
Може би най-същественият проблем с хижите у нас е неизяснената собсвеност. Бидейки построени и финансирани предимно с държавни пари, но също така с общински, ведомствени и частни средства, днес те продължават да съществуват върху държавна, общинска или частна земя - това е основен проблем за документите за собственост. Понастоящем хижите се управляват от туристически дружества от мрежата на БТС, от фирми и сдружения – арендатори, както и директно от самото БТС. Процес на приватизация при хижите, както в почти всички останали сектори на икономиката в България, не се е състоял. На преден план изниква въпросът за конкурентното стопанисване на обектите, а в условията на пазарна икономика знаем, че конкуренцията ражда качеството!
Накрая искам да представя една книжка. Това е правилника за ползване на високопланинските хижи, издаден съвместно от алпийските клубове на Австрия и Германия с участието на министерството на икономиката и труда на Австрия (при нас би трябвало да бъде от МИЕТ) и на природозащитни организации, като важи за тези две страни.
Представлява един вид сбор от нормативни изисквания за цялостната дейност и осигуреност на хижите на основата на законовите разпоредби за дейността на обектите (за България се казват обекти за обществено предназначение - хотели, мотели, хижи). Включени са всички видове дейности по битовото осигуряване, храненето, санитарното, хигиенното, противопожарното и енергийното осигуряване. Изрично е подчертано, че всички дейности трябва да бъдат в унисон с природата. В алпийския клуб има отговорници поотделно за различните видове дейности.
Какво е най-важното - правилникът категоризира хижите според местоположението им (3-те категории, които по-горе изборих)... и за такива обекти определя първа категория. Тези обекти имат право на ограничен и облекчителен режим, както и за частично прилагане на наредбите. Това дава правото за диференцирано определяне на дадена специфична дейност на хижата.
Това далеч не са всички неща, които можем да дискутираме днес, но ще се радваме, ако, след като чуем вашите тези, съгласия или несъгласия, в дебата се роди нещо, около което всички ние да се обединим и за което всеки ще може да допринесе със знанията си, опита, контактите, както и професионалните си ангажираности.
Целта е формираните становища или общо становище да бъде представено на МИЕТ за разглеждане, и взимане на решение за създаване на работна група по изготвянето на проекто правилник или друг нормативен документ, неговото последващо разглеждане и приемане, като можем да ползваме в голяма степен австрийския правилник - той е приложим за всички страни, защото е съставен на базата на европейските стандарти.
Благодаря за вниманието!
**********
Весела Ягодова, журналист от списание 1 (може и да не се чете):
Аз съм турист и малко ме е срам, когато идват чужденци из нашите планини да ни гледат боклуците по полянките и пътечките или пък да слушат чалга из столовите на т.нар. хижи. Имам проблем, когато хижар е равносилно на пиян чичка, хижа – на студени стаи с мръсни одеяла, а туристи – на безотговорни люде, които си хвърлят найлоновите пликчета където им падне.
Да започнем от там: един от аспектите на проблема е недалновидното управление на
ресурсите и неправилното или недостатъчно усвояване на възстановяеми енергийни
източници. Например когато вместо да използва безплатната слънчева енергия,
хижарят изсича бавно и упорито гората покрай поверената му хижа. Друг аспект на проблема е фактът, че хижите се посещават от хора, а докато има хора, ще остава и боклук след тях. Поне докато мисленето им не се промени и не възприеме идеята, че освен да се почистват, боклуците трябва да се предотвратяват. Неправителствени организации и доброволци вече от години влагат съвместни усилия в кампанийни и регулярни почиствания, но това изобщо не е достатъчно. За съжаление нерядко самите хижари са част от проблема и го задълбочават, вместо да го решават – край
редица хижи при ежегодните почиствания се откриват “тайни” сметища, създадени от самите тях.
Много е важно да има добър модел. Още по-важно е хижари да участват при изграждането му. Промяната ще се случва бавно и постепенно, но ще се случва. Защото е налице желание за промяна. В Швейцария, Германия, Австрия има уникални примери за това колко усилия и средства се влагат в хижи, за да бъдат устойчиви, да не харчат излишна енергия и колко високо се ценят от хората тези инвестиции. Хората, които те посрещат в хижата, могат да те научат на много неща.
Сподели с приятели: |
