Знаеш ли нещо за Ерик Ломбар?
От:
Kleim162@lematin.fr
До:
vincent.esperandieu@hotmail.com
17:12:44
Какво искаш да знаеш?
Есперандийо се усмихна и написа следното съобщение:
Ами,
дали няма някакви тайни, трупове, потушени скандали, съдебни процеси във Франция или в чужбина срещу групата „Ломбар“. Дали по негов адрес има слухове... Независимо какъв злонамерен слух.
От:
Kleim162@lematin.fr
До:
vincent.esperandieu@hotmail.com
17:25:06
Само това ли?! Можеш ли да се свържеш с мен по месинджъра?
СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА удави долината и Серваз запали фаровете на джипа. Пътят бе пуст. Никой не се разхождаше тук по това време на годината. Двайсетината къщи и хижи, построени по дължина дванайсет километра покрай реката, бяха всъщност второ жилище на хора от Сен Мартен. Капаците им се отваряха от май до септември и значително по-рядко на Коледа. В този час самите къщи представляваха само сенки покрай пътя и почти се сливаха с черната грамада на планината.
Внезапно след един завой Серваз разпозна мястото, което му бе описала вдовицата на Грим. Намали скоростта и подкара джипа по горската пътека. Колата се друсаше от неравностите на пътеката и
той се вкопчи във волана, като караше с петнайсет километра в час. Нощта бе паднала и черните дървета се очертаваха върху малко по-светлото небе. Серваз измина още неколкостотин метра и хижата или по-скоро колибата се показа.
Той угаси мотора, остави фаровете запалени и слезе. Начаса шумът от близката река изпълни мрака. Серваз се огледа, но не видя никаква светлина на километри наоколо. Тръгна към хижата на светлината на фаровете, които сякаш възпламеняваха дърветата и хвърляха сянката му отпред, като че ли някакъв гигант вървеше в мрака пред него.
Серваз изкачи стъпалата на верандата и извади връзката ключове. Наистина имаше три ключалки. Едната
отговаряше на най-големия ключ, а двете по-малки отгоре и отдолу ― на другите два ключа. Трябваше му време, за да разбере кой от тях за къде е, още повече че двете ключалки бяха еднакво големи, а горната беше монтирана обратно.
Накрая Серваз бутна вратата, която му се опъна за миг и се отвори със скърцане. Той потърси опипом електрическия ключ и го намери вляво. Натисна го и от тавана бликна светлина.
Няколко секунди
остана неподвижен на прага, парализиран от това, което виждаше. Вътре имаше плот, а зад него вероятно кухненски бокс, в дъното диван-легло, дървена маса и два стола. На стената вляво висеше дъждобран с качулка от непромокаема черна материя.
Сърцето на Серваз се обърна...ЕСПРЕРАНДИЙО ОТВОРИ
МЕСИНДЖЪРА и почака три минути, докато на екрана са появи съобщение заедно с икона на куче от анимационен филм вместо снимка. Изписаха се думите:
Kleim162 току-що се свърза
Появи се диалогов прозорец заедно със същото куче.
Kleim162:
Защо се интересуваш от Ерик Ломбар?
vince.esp:
Съжалявам, не мога да говоря в момента!
Kleim162:
Поразрових малко, преди да ти се обадя. Убили са коня му. Пише го в много вестници. Това има ли някаква връзка?
vince.esp:
Без коментар.
Kleim162:
Венс, та ти работиш в отдел „Убийства“. Не ми казвай, че са ви накарали да разследвате убийството на кон?!
vince.esp:
Можеш ли да ми помогнеш или не???
Kleim162:
Какво печеля в цялата тази работа?
vince.esp:
Обичта на приятел.
Kleim162:
За милувките ще се разберем друг път. Какво още?
vince.esp:
Първо на теб ще съобщим резултатите от разследването!
Kleim162:
Значи има разследване. Това ли е всичко?
vince.esp:
Първо на теб ще кажем, ако в този случай има нещо скрито!
Kleim162:
ОК. Ще потърся...
Есперандийо затвори месинджъра с усмивка.
Сподели с приятели: