Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и мете- мпсихоза, за прераждане. Тяхната максима е била, водата е първият принцип на всички неща и е съществувала преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те са почитали извънредно много числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
Те също практикували предсказване, като претендирали да предсказват бъдещи събития от полетите на птици, човешки жертвоприношения, от бели коне, вълнението на водата и по жребие. Те изглежда обаче да са притежавали значително научно знание.
Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те са били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено
надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се е раз решавало да принася жертва без тяхното разрешение. Те са притежавали властта на отлъчване, което е било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено след смърт и от резултатите на което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата на всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и са имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога жертвувани като огнени жертвоприношения на техните суеверия, които били същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които са били амбициозно племе и се радвали на кръвта. Друидите, се казва, предпочитали такива, които са били виновни за кражба, убийства и дру- ги престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните бо- гове; но когато е нямало много престъпници, те нямали много скрупули да ги заместят и с невинни хора. Тези ужасяващи жертвоприношения са били извършвани от Друидите за публиката вечерта, преди започване на една опасна война или по време на някаква национална катастрофа; и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
ЖРЕЦИ
Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях бе определена ужасяващата за дача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от Друидите; и техни те предсказания се извличаха от на- чина, по който кръвта е изтичала от много нанесени рани, а също така от димящите вътрешности. Много от тези жреци са били вечни девствени- ци, други са се отдавали на най-луксозните ексцесии. Те живеели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса. Така островът на Сена или Лиамбис, Светиите, близо до Ушант е бил резиденция на някои от тези жреци, които са предсказвали на моряците; и всякакъв вид сили им е било приписвано. Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно са унищожавали своя храм, разпръсквали са неговите материали и, след като са събирали други, си построявали нови - разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е из-
пускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите и части.
И когато римляните все повече се налагаха в тези острови, властта на Друидите постепенно намаляваше; и най-накрая те бяха нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. и то това нападение става в крепостта на Друидите, малкия остров Англесей и бяха напълно разби ти, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите бяха запалили за изгаряне на римските пле- нници, които очакваха да уловят - една много справедливо наказание за тези кървави жреци. Ала въпреки че тяхната власт бе така разрушена, много от техните религиозни практики продължаваха още; и дори през ХІ век, през управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват слънцето, луната, огньовете и пр. Наистина много от практиките на Друидите все още се спазват в Свободното-Масон- ство; и някои писатели на този Орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след за браната на Канют и че, тъй като чрез това друидското богослужение бе забранено изцяло, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените към мълчание.
ГЛАВА ІХ. СКАНДИНАВСКИ МИСТЕРИИ
ДРОТИ
Жреците на Скандинавия се наричали Дроти и са били учредени от Си- ге, един скитийски принц, който се казва, след това, че е възприел името Один. Тяхното число е било 12 и те са били едновременно жреци и съ- дии; и от този орден произлиза установяването Британските съдебни за- седатели. Тяхната власт е била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им е била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха - и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също като израелското свещеничество, бе ограничен до една фамилия, те станаха притежатели на неимоверни богатства и накрая станаха толкова тирани- чни, че от тях се ужасяваше цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, бе прието с ентусиазъм; и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обърнаха с ужасяваща строгост сре- щу техните преследвачи, разрушиха палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паме-
тници от груб камък, които човешкият гняв не можа да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
Сподели с приятели: |