Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с
Изтегляне 1.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Международният обичай
- Лекция от 21 окт 2004
- Стълкновителни норми
- Лекция от 28 окт 2004
ОбнародванеОбикновено срокът за обнародване е 15 дни. От кой момент влиза в действие приматът на международния договор? Приматът се проявява от момента на обнародване в Държавен в-к. От вътрешноправна гледна точка не е част от националното право през тези 15 дни, а според Виенската конвенция е сблъсък между вътрешноправен и международноправен порядък! Кой от двата порядъка в случая има предимство? Конституцията е в полза на международния договор. През тези 15 дни не е част само във вътрешноправен аспект, но договорът обвързва в международен план. Поражда валидни междунарони задължения. Влизане в сила за РБ Един международен договор влиза в сила, когато са постигнати определен брой ратификации, посочени в него (обикновено 3?), но за България влиза в сила, когато бъде депозиран документът по ратификация. Съществуват 2 хипотези: 1)с влизането в сила въобще международният договор да влиза в сила и за България 2)когато България се присъедини по-късно – индивидуално влизане в сила
Когато вътрешен закон не противоречи, кой урежда ?? От гледна точка на вътрешното право – законът, а от гледна точка на международния правопорядък отношенията се уреждат от договора. Ако противоречието е незначително, счита се, че не съществува. Когато е по същество, се прилага международният договор. Многостранни и двустранни международни договори Многостранни договори: В материята на гражданските отношения:
Конвенции от областта на международната закрила на интелектуалната собственост:
От областта на ж.п. транспорта:
Областта на международния автомобилен транспорт:
Международен въздушен превоз:
Международно речно корабоплаване:
България не е страна по нито една конвенция за превоз на пътници или товари по море с коносамент. (вж. стр. 80) Двустранни международни договори. Групи: договорите за правна помощ; консулските конвенции; договорите за търговия и мореплаване; договорите за стокообмен и плащания; търговски спогодби; договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите; договорите за избягване на двойно данъчно облагане; договори в областта на отделните видове транспорт (като най-много са договорите за двустранни въздушни съобщения); в областта на трудовите отношения – договори за размяна на работна сила; договори за размяна на студенти (труд и обучение). Международният обичайЗа да стане част от системата на източниците на МЧП, обичаят следва да бъде санкциониран от държавата, тоест официално признат от държавата като източник на правни норми. Санкционирането става или чрез закон, или чрез присъединяване към международен договор, позоваващ се на международен обичай. В България са налице и двата способа за санкциониране (чл.437, ал.2 от ЗЗД) INCOTERMS – сборник (“обичаите на международната търговия”), издание на международната търговска камара в Париж Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки (чл.9) също се позовава на международни обичаи, които са известни на страните и са широко приложими в практиката на международната търговия.
(въпроси 10 и 11) В най-древните човешки общества отношението към чужденеца е било кулинарно. Защита на чуждия търговец – за първи път норми на МЧП се появяват по повод статуса на чуждите търговци, тоест това са норми на международната търговия. Необходима е правна защита на личността на търговеца и стоките. В древните хиндуистки книги Смритис има норми, регулиращи статуса на чуждите търговци. Закрилата е била минимална. Подобни норми се откриват в законите на Хамурапи, в древни египетски и китайски папируси. В Древна Гърция е достатъчно развита и разработена цяла система от норми – те се съдържат в международни договори (по онова време многостранно договаряне няма, има само двустранно), договорите за азилия (политическо убежище), симболаите (прототипите на консулските конвенции), договори за исополития (за правна помощ). Ius Civile, Ius Gencium (право на народите) – то е прецедентно право (съдиите), писано право (императорски конституции). В Римската империя МЧП е имало за източници вътрешноправни актове – едикти и императорски конституции. Византия (Източната римска империя) – кръстопът на три континента и европейска люлка на християнството. Юстиниан Велики изработва кодификацията Codex Iuris Civilis. Не засяга статуса на чужденците, защото според него трябва да съществува само Византия. Следователно няма норми на МЧП. Правилниците на византийските тържища – Константинопол, Солун, Мала Азия – търговски центрове. В Западна Европа – феодализъм. По време на мрачния феодализъм се ражда съвременното МЧП. Започва интензивна търговия между италианските градове-републики (Пиза, Венеция, Генуа, Дубровник). Наблюдава се интензивен търговски обмен, пораждат се частни отношения с международен елемент, но не само търговски! Отношения по повод форма и съдържание на правните актове, вещни отношения и тогава възниква въпросът за колизията между националните правни системи и как да се преодолее. Старото Римско право е негодно, не може да се приспособи. Появяват се статутите, регламентиращи въпроса за приложимото право при сблъсък между националните правни системи съвременната колизионна теория и нейните норми. Ражда се науката за МЧП (XII век), изследваща статутите. Родоначалници са италианците Бартолус и Балдус (“Трактати относно статутите”). Заслуги на Бартолус ди Сасоферато – разделя статутите на лични, вещни и относно формата на правните актове. Правният статус/режим на вещите се определя от правото на държавата, където се намират. Ако статутът е свързан с личността, се прилага правото на държавата, на която той е гражданин. На базата на тези трактати се оформят школи на МЧП: 1)стара италианска школа 2)френска школа – Дьомулен, Даржантре 3)холандска – Хубер, Бут 4)германска 5)скандинавска 6)английска 7)американска Съвременни концепции за МЧП. Шарл Дюмулен аргументира теорията на автономията на волята. Паскуале Манчини в Италия. Фридрих Савини в Германия. Джоузеф Стори в САЩ. Първите съвременни норми на МЧП се откриват в Наполеоновия кодекс. Урежда се статусът на френските граждани в чужбина. Принцип на Отечествения закон – френските граждани са подчинени на френските закони, където и да се намират. Кр. на XIX век – първа Хагска конвенция по МЧП под егидата на Хагската академия по МЧП. След това държави включват норми на МЧП в гражданските и търговските кодекси. Между ПСВ и ВСВ – интензивно развитие на междудоговорната основа на МЧП. След ВСВ – СИВ, латиноамериканска правна общност, ЕИО – свои източници в учредителните договори, регламенти. Съвременните центрове за развитие на МЧП: ЕС, Хагската академия по МП и Институт за унификация на ЧП ?? в Рим.
При Асеневци – дарствени грамоти на българските царе за чужди търговци. “Златопечатници” (Дубровнишка грамота, еди-каква-си грамота) + множество договори (договор на Иванко с генуезците – регламентира се една клауза за “най-обагодетелстваната нация”). При османското владичество – режим на капитулациите. Съдържа норми на МЧП, процесуални норми. След Освобождението – Търновската конституция 1879. Първи норми на МЧП. Г. Стефанов “Търновската конституция и режима на капитулациите в съвременното право” от 1999г. България се присъединява към редица конвенции за интелектуалната собственост по силата на Ньойския договор. 1939г. се прави опит за кодификация на МЧП. Оттогава досега МЧП не е кодифицирано. Сега се работи по въпроса. Това е интензивно развиващ се отрасъл. Български учени с най-големи заслуги в областта – проф. Михаил Попов Илиев, проф. Георги Генов, проф. Стоян Данев (бълг. мин-предс), проф. Владимир Кутиков. Лекция от 21 окт 2004Правно уреждане на частноправните отношения с международен елемент (въпрос 12) Когато едно ЧПОМЕ излезе извън обхвата на 1 държавен суверенитет и навлезе в обхвата на друг държавен суверенитет, то между отношението и държавата, чийто суверенитет то засяга, възниква връзка, която е известна като първична връзка. Тя е в сферата на приложение на нормите на МПП. Наред с нея възниква и вторична връзка. Тя се появява, когато държавите, чийто суверенитет е засегнат от това ЧПОМЕ, решават да му дадат правна уредба и посредством регулирането му те прикрепват отношението към своята система на МПП?. Следователно правната уредба представлява връзката между отношението и МЧП? система на засегнатите държави. Вторичната връзка се появява, когато отношението бъде уредено едностранно или съвместно от държавите (тя е максимално конкретна). Достатъчна е интервенция на една от засегнатите държави. Възможно е отношението да бъде уредено съвместно чрес сключването на международен договор. Няма значение дали нормата, уреждаща отношението произхожда от националното законодателство на държавата или от международно договаряне. Достатъчно е да бъде създадена норма за уредба на отношенията. Чрез какви норми може да се създаде вторична връзка? 1)Материални 2)Стълкновителни На тях съответстват два метода за правна уредба – материалноправен и стълкновителен. (вж. с.5) Материалните норми в зависимост от механизма на действие се разделят на 2 групи: преки и материални норми с несамостоятелно действие. Стълкновителните норми, с оглед на съдържащата се в тях привръзка, биват еднопосочни/едностранни и двупосочни/двустранни. Структура на 1 норма на МЧП: Какво представлява структурата на материалните норми (класическа): 1)хипотеза – това е юридическият факт или фактическият състав 2)диспозиция – материално правило за поведение 3)санкция – настъпването на неблагоприятни последици при неизпълнение предписанието на диспозицията По-особена е структурата на стълкновителните норми. 1)обем – фактическият състав; обикновено обхваща цели институти на правото (напр. развод, осиновяване), тоест има голям обхват 2)привръзка – съдържа указание, посочване на приложимото право. Посредством това указание нормата се привързва към някоя правна система. 3)санкция – неблагоприятни последици, ако не бъде изпълнена привръзката. Характерна особеност на нормите на МЧП – санкцията не винаги се намира в края на нормата, но санкция винаги има – или в същия, или в друг нормативен акт. Необоснованият отказ да се приложи чуждо право е основание за касационно жалване – чл. 9 на Проекта за кодекс на МЧП (занапред ПКМЧП или КМЧП).
2 подвида: 1)материални норми с несамостоятелно действие – отличават се с това, че не могат да се прилагат самостоятелно, а винаги очакват към тях да насочи стълкновителна норма на МЧП. Материалната норма винаги се прилага в съчетание със стълкновителна норма, която насочва към нея. Такива норми се съдържат в многостранната Виенска конвенция относно договорите за международна продажба на стоки. Според чл.1, ал. 1 тя се прилага към договори между страни, които имат място на стопанска дейност в различни държави, при това (според буква а) тези различни държави може да са съдоговорителки по конвенцията. Според чл.1, буква б когато различните държави не са съдоговорителки по Виенската конвенция или поне една от тях не е, тогава разпоредбите на тази конвенция ще се приложат, ако норма на МЧП насочва към правото на държава съдоговорителка. В този случай материалните норми на конвенцията ще влязат в действие само в съчетание със стълкновителна норма на МЧП, която насочва към тях. Това именно са материалните норми с несамостоятелно действие. Ако норма на МЧП насочва към норма на държава, няма значение каква е националността на тази стълкновителна норма. Стълкновителната норма на МЧП насочва към норми на конвенцията, които са част от правото на държавата съдоговорителка. Следователно целият нормативен комплекс се прилага като материални норми с несамостоятелно действие. Предпоставки за действието на нормата като насочваща: 1)договорът трябва да отговаря на характеристиките на международните продажби, съдържащи се в чл.1 2)различните държави не трябва да са съдоговорителки по конвенцията 3)отношението трябва да засяга система на МЧП на която и да е даржава, от която посредством стълкновителни норми се насочва към правото на държава съдоговорителка Ако двете държави са съдоговорителки, материалните норми се прилагат пряко! Следователно конвенцията се прилага в две качества – като комплекс от преки норми на МЧП и като материални норми с несамостоятелно действие. 2)преки норми – характерно е, че съдържат всички елементи от П N; различават се по механизма на действие. Отношението между двата вида материални норми (1 и 2) е отношение на опосредено, несамостоятелно, зависимо действие на несамостоятелните норми спрямо самостоятелно, непосредствено, независимо действие на преките норми. Преките норми уреждат чп отношения с м.е. самостоятелно, непосредствено и независимо. В зависимост от характера на съдържащите се правила за поведение те биват заповядващи/повелителни, забраняващи/запретителни и позволяващи/упълномощителни – преки забрани, позволения, заповеди. Чл.22, ал.1 на Конституцията съдържа пряка забрана. Чужденци, придобили собственост по закон, са длъжни да я прехвърлят – това е пряка повелителна норма. Забраняващите биват абсолютни и относителни. ал.2 – могат да придобият право на ползване, строене и пр. Чл.29, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС) – преповтаря се чл.22 от К.
Чл.134, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) – разводът между лица, едно от които е български гражданин, се урежда от този кодекс, тоест съдържа указание за приложимото право. Критерият е националната принадлежност на посоченото като приложимо право. 1)двустранни/двупосочни – определят приложимото право посредством използването на общ, неконкретен белег. (чл.2) 2)едностранни/еднопосочни – определят приложимото право по конкретен белег (напр. националната принадлежност на правото към дадена държава). В зависимост от степента на конкретност едностранните норми се разделят на подвидове (чл 134?): някои посочват единствено приложимото право (чл. 152 от Закона за гражданското въздухоплаване/мореплаване?), а други посочват конкретен правен акт (чл.131, ал.2 – при брак между българин и чужденец се спазва чл. 13 на СК). Механизъм на действие – следвайки указанията на привръзката, компетентният орган трябва да достигне до посоченото от привръзката право, да го привлече и в съчетание с това приложимо право да уреди отношението. Процедурата се нарича развръщане на стълкновителната и отпращащата норма, което е своеобразна рецепция. Приложимото право се реципира и в съчетание със стълкновителната норма се получава цялостна правна уредба на ЧПОМЕ. Във всичси случаи развръщането трябва да достигне до една материаноправна норма. Дали ще е норма на МЧП или на вътрешното право е без значение, защото уредбата идва от стълкновителната норма – без нея уредба не може да има. На практика тази привръзка е по-сложно формулирано материалноправно правило за поведение. Двустранните норми биват 2 вида: (1)пълни – визират, насочват към прилагането на всяка една правна система по света (включително правната система на съда); чл. 135 от СК, глава 11 (2)непълни – предвиждат приложението на всяка правна система с изключение на правната система на компетентния орган; чл.135 от СК– за произхода на детето се прилага отечествения закон; чл 131, ал.3 от СК – при брак между чужденци, прилага се отечественото право на чужденците, тоест изключва се българското право. Формули за привързване – понятие, видове. Основни формули (въпрос 15) Двустранните стълкновителни норми използват общ неконкретен белег (критерий) за определяне на прилож право – формула на привързване. Двустранните стълкновителни норми се разделат на основни(общи) и специални(особени). Основните намират приложение във всички дялове или в основните дялове на МЧП, а специалните се прилагат само в отделен дял, сфера. Формулите на привързване възникват на основата на статутите (лични, вещни и свързани с формата на правния акт) в международната практика. Основни формули на привързване: 1)Lex personalis- това е личен закон. По тази формула се определя приложимото право относно статуса на ФЛ. Има различно значение в различните правни системи, но постепенно се размива. В англо-американската правна система това е lex domicilii – закон на местожителството. За да определя статуса на ФЛ е важно къде е местожителството му. В континенталната правна система – отечествен закон lex patriae – закон на гражданството; важен е при определяне на ЕС гражданство. В древните статути lex domicilii се е наричал ius soli (lex soli??)– закон на почвата/земята – статусът се определя от правото на тази територия.
2)Lex societatis – закон на поданството на ЮЛ, приложимо право за статуса на ЮЛ поданство Определя се по няколко критерия: -от правото по регистрация – където ЮЛ е регистрирано или -от правото на държавата, където се намира уставното седалище на ЮЛ, или -от правото на държавата, където ЮЛ извършва своята основна стопанска дейност, или -от правото на държавата, чиято националност имат субектите, които контролират ЮЛ (Теория на контрола) – намира приложение в материята на международните инвестиции. Shell България ЕООД, METRO България – по тази теория това не е бълг ЮЛ, тъй като капиталът му е англо-холандски и се контролира оттам. 3)Lex loci actus – закон по местоизвършване на правния акт, относно приложимото право към правни актове, сделки Locus regit forum actus – мястото определя формата на акта (Бартолус) 4)Lex rei sitae – закон по местонахождение на вещта. Най-често се използва за определяне правния статус на недвижимите вещи. Когато е движима, се възприема друга норма – закона на знамето, ако вещта се превозва – вещи в движение – право на изпращача/на получателя/на превозвача/право на държавата по ефективно местонахождение на вещта. Ако е наследствена – прилага се към наследството. 5)Lex fori – закон на съда/на компетентния орган. Прилага се в материята на процеса. Право на държавата, чиято националност има компетентният правоприлагащ орган – приложимото процесуално право. Насочва към процесуалното, но в много случаи и към материалното право. Лекция от 28 окт 2004Специални формули на привързване (въпрос 16)
Прилага се в областта на международното корабоплаване и гражданското въздухоплаване. Правният статус на корабите и самолетите се определя от правото на държавата, в чийто регистър (корабен, въздухоплавателен) те са вписани и под чийто флаг са те. 2)Lex monetae – закон на валутата на дълга. Прилага се при межународни разплащания. Смисълът е, че отношенията се уреждат съгласно определената валута на дълга. 3)Lex loci contractus – закон по местосключване на договора. Има много широко приложение – в облигационните, трудовите, търговските отношения. Правният статус на един договор, формата и съдържанието се определят според правото на държавата, където договорът е сключен. 4)Lex loci registrationis – право по месторегистрацията на ЮЛ или неперсонифицираното образувание. Правният статус се определя от правото на държавата, където те са регистрирани. 5)Lex loci celebrationis – право по местосключване на брака. Прилага се в брачните отношения с международен елемент. Формата и съдържанието на брака се определя според правото на държавата, където бракът е бил сключен. 6)Lex delicti commissi – закон по местоизвършването на деликта Подчинява се на правото на държавата, където вредоносното деяние е било осъществено. 7)Lex loci damni commissi – право на държавата по местонастъпване на вредата Урежда се по правото на държавата, където е настъпил вредоносният резултат. 8)Lex communis personalis – общ, личен закон или общо, лично право Прилага се в материята на деликтите. Извършителят на вредоносното деяние и пострадалото лице имат обща националност. Урежда се от правотона тяхната обща националност. 9)Lex domicilii debitoris – право по местожителството на длъжника Урежда се по правото на д-вата на местожителствотона длъжника. 10)Lex successionis – право на държавата по местооткриване на наследството. Прилага се в наследствените отношения. 11)Lex protectionis – право на държавата, където се търси закрила на обект на интелектуалната собственост. Прилага се в материята на закрила на авторското право и сродните права. 12)Lex originis – право на държавата, където произведението е било публикувано за първи път. 13)Lex loci condictionis – право на държавата, където е осъществено неправомерно разместване на блага. 14)Lex expeditionis – право на държавата, откъдето е изпратена вещта. Прилага се при т.нар. вещи в движение. 15)Lex destinationis – право на държавата по местополучаване на вещите. 16)Lex loci laboris – право на държавата по местополагане на труда. Прилага се в трудовите отношения с международен елемент. Правният статус на трудовото отношение е под действието на правната система на държавата, където се полага трудът. 17)Lex delegationis – право на изпращащата работника или служителя държава Прилага се в трудовите отношения в случаите, когато фирма изпраща служители в чужбина. Отношението се урежда от правотона изпратилата го държава. 18)Lex concursus – право на държавата, където е започнало производството по несъстоятелност. Прилага се в материята на търговската несъстоятелност с международен елемент. 19)Lex proximus – право на държавата, с която отношението се намира в най-тясна връзка. Принципът на на-тясната връзка е основен принцип на КМЧП относно определянето на приложимото право към чп отношения с международен елемент (тогава защо е към специалните, а не основните формули на привръзване?). Този принцип е прокламиран в чл. 2 на КМЧП. Приложимо е правото на държавата, с която се намират в най-тясна връзка. 20)Lex causae – право, което урежда отношение по същество. Най-широко приложение намира в областта на облигационните отношения и главно договорните отношения. В зависимост от конкретния случай, закон по същество може да бъде всеки от изброените закони. Това е формула, която може да въплъти в себе си всяка една от предходните. 21)Lex voluntatis – право на държавата, избрано от страните по чп отношение с международен елемнт. Принцип на автономия на волята. Страните могат да определят сами приложимото право, когато законът им го позволява. Това е единствената субективна привръзка. Другите са известни като обективни привръзки, т.к. са определени от закона и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Тези формули служат за определяне на приложимото право.
(въпрос 17) Квалификацията е мисловна дейност на правоприлагащия орган, същността на която се изяснява в правния анализ, правното тълкуване и правното изясняване, а въпросната дейност има за предмет правната ситуация като цяло (правоотношения и фактически състави), правни институти или правни понятия. Тя се нарича още класификация или характеризация. По какви способи се осъществява? Тя е много важен институт, защото от нея в много случаи се определя приложимото право. С оглед способите, по които се извършва квалификацията, се отличават: 1)квалификация по закона на съда / по правото на сезирания компетентен орган. 2)квалификация по закона по същество или според правото, което урежда отношението по същество 3)автономна квалификация Най-често се прилага 1). Тя е известна като квалификация по lex fori. Чл.38, ал.1 от КМЧП я регламентира. Когато определянето на приложимото право зависи от фактическия състав на правоотношението, квалификацията се извършва от български компетентен орган. Това не важи само за българския съд или друг правоприлагащ орган. Най-често те прибягват до критериите за квалификация според тяхното право. 2) е известна и като квалификация по lex causae Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни за правото на компетентния орган или са известни под друго име или с друго съдържание, то компетентният орган прилага квалификацията по чуждестранното право, което ги урежда (чл.38, ал.2 от КМЧП). Следователно: Предмет на тази квалификация са правни понятия или правни институти. Тези понятия или институти трябва да са неизвестни за българското право или ако са му известни, то трябва да е под друго наименование или с друго съдържание.
Критериите за извършването й се извличат от различните НПС на базата на сравнителноправен анализ. Правоприлагащият орган изготвя свои собствени критерии са квалификация, които почиват на резултатите от този анализ (чл.38, ал.3 от КМЧП). Правоприлагащият орган трябва да държи сметка за международния характер на отношението и за особеностите на МЧП. МЧП служи на международното разбирателство, то трябва да улеснява чп отношения с междун ел. Компетентният орган следва да извлече критериите за квалификация от тези няколко НПС и тогава се говори за автономна квалификация. Тя е е днакво отдалечена както от 1), така и от 2). Това е най-модерният тип квалификация. Възможно е НПС на засегнатата държава да съдържа критерии в различни закони (ex lege). Може НПС да съдържа критерии, но не в закон, а в международен договор, по който е страна (ex conventionae). Взаимстване на квалификации – когато даден институт/понятие са използвани в 1 източник, но не са квалифицирани. Когато международен договор заема критерии от ВП (напр. договори за избягване на двойно данъчно облагане). Препращане (въпрос 18) Препращането е уредено в чл.39 от КМЧП. схема Под отечествен закон според нашето право се разбира правото на цялото отечество, дори и нейното МЧП. Но според бразилския закон отечествено право са само вътрешните материални норми?? Изтегляне 1.57 Mb. Сподели с приятели:
|