където Bi са съответните скорости на отделните предаватели.
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
Фиг.15. Многоканална оптична линия от точка до точка.
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
Практическият опит показва, че при изграждане на транспортни мрежи на базата на SDH по едномодови влакна, при реализирането на системи със скорост на предаване около 10 Gbit.s–1 (STM-64) вече са налице определени трудности и проблеми, вследствие дисперсиите. Те многократно нарастват при използване на мултиплексни системи, предаващи сигнали със скорост 40 Gbit.s–1 (STM-256).
В първите WDM системи броят на създаваните оптични канали не превишава четири. Един канал се организира в оптичните „прозорци” на влакната, съществуващи при ƛ=850 nm и ƛ=1310 nm и два канала при ƛ=1550 nm. На фиг. 16 е показана опростена схема на мултиплексна система, изградена на базата на разделяне по дължина на вълната на предаваните оптични сигнали.
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
Фиг. 16. Опростена блокова схема на WDM система.
Оптичните сигнали от п на брой телекомуникационни системи с дължини на вълните ƛ1, ƛ2, ... ƛn постъпват на входа на пасивен вълнов (честотен) мултиплексор (WDM). Обединеният оптичен поток, в който едновременно присъстват всички сигнали с указаните дължини на вълните, постъпва на предавателен усилвател ПРУ, който е част от крайния усилвател (КрУ) и от неговия изход в преносната оптична линия. По дължината на оптичната линия, за
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
компенсиране на загубите в нея, се поставят линийни оптични усилватели ЛУ. В приемната станция оптичният сигнал постъпва в приемния оптичен усилвател ПМУ, който е част от крайния усилвател (
