ГЛАВА III. Определяне на вида и мястото на дистанционните детектори и оценка на резултатите от интегрирането им в системата за предупреждение и докладване

За оценка на отделните направления за изграждане на способности за дистанционно откриване на химическо заразяване в настоящата разработка е адаптирана методиката на Ф. Кеселринг за оценка и сравняване на варианти за решение по тяхната техническа ефективност.

Като ключови за оценка ефективността на детекторите по отношение откриването и характеризирането на възникнали на разстояние химически събития при водене на наблюдение са определени тяхната чувствителност, селективност, обхват, изследвана площ, време за реакция и устойчивост. При оценка ефективността на детекторите при водене на разузнаване и изследване към тях е необходимо да се добави и критерия мобилност.

Използваната методика за оценка на техническата ефективност на вариантите за решение изисква сравняване на еднородните по тежест критерии, а в случай на силно различаващи се значения – определяне на подходящи теглови коефициенти. За целта е проведено проучване¹ сред специалисти от Центъра за наблюдение и контрол на ЯХБЕ обстановка, ГРИЦ на Сухопътни Войски и батальона за ЯХБЗ и Е по метода на експертните оценки “Делфи”[51]. Алгоритъмът на изследването и образец на анкетната карта са представени в приложения 4 и 5 на дисертационния труд.

За оценка на системите са използвани техническите спецификации на производителите, както и информация придобита чрез лична комуникация с тях и такава от открити източници. Резултатите от оценката на вариантите за решение са представени в таблици 16 и 17.

Техническата ефективност на вариантите за решение съгласно методиката за оценка се изчислява по формулата [25]

(9)

Техническата ефективност Е _т = 0 до 1 със следните диапазони за оценка:

При оценка на техническата ефективност по този начин съществува вероятност от допускане на съществена грешка. При голям брой критерии и високи резултати на дадения вариант за решение по повечето от тях, наличието на една слаба и дори лоша оценка няма да промени съществено крайния резултат. В този случай решението може да попадне в границите на добрите или дори на много добрите решения, а в същото време да не може да реализира целевата си функция.

За решение на този проблем могат да бъдат използвани логическите булеви функции. Същността им се състои в това, че както те, така и техните аргументи приемат своето значение от двуелементното множество {0 , 1}, или {да, не}, {удовлетворява, не удовлетворява}, т.е се характеризират с едно от двете възможни състояния” [38].

Тъй като всеки един от избраните критерии за оценка на средствата за дистанционно откриване на заразяването е ключов за реализиране на целевата им функция, зависимостта на техническата им ефективност от избраните критерии може да бъде описана с логическата булева функция “конюнкция”

където:

Е _т приема стойности 1 когато всички аргументи имат значение 1 или решението удовлетворява изискванията тогава и само тогава, когато всеки един от критериите е изпълнен на удовлетворително ниво.

Отчитайки въведената зависимост (10), формулата за изчисляване техническата ефективност на направленията за изграждане на способности за дистанционно откриване на химическо заразяване (9) придобива следния вид






(11).

Техническата ефективност на детекторите за дистанционно откриване на химическо заразяване при водене на наблюдение се определя по формула (11) с използване на тегловите коефициенти от таблица 14 и стойностите на оценките на детекторите (таблица 16).

За всеки вариант за решение условието за конюнкция е изпълнено, следователно :

;

;

,
където:

Техническата ефективност на вариантите за решение при водене на разузнаване и изследване се определя по аналогичен начин с използване на тегловите коефициенти от таблица 15 и стойностите на оценките на детекторите по отделните критерии (таблица 17).

Два от вариантите за решение не покриват условието за конюнкция- пасивните системи, поради недостатъчната си чувствителност (оценка “слаб”) и мрежите от точкови детектори – поради неизпълнението на критерия мобилност (оценка “лош”).

Техническата ефективност на третия вариант за решение - активните системи Ет (акт) при водене на разузнаване и изследване е:

.

За определяне на действителните възможности на активните и пасивните отчитащи от разстояние детектори в процеса на наблюдение следва да се оцени изпълнението на условието за реализиране на ранно предупреждение на силите попадащи в зоната на разпространение на заразения въздух по формула (7), изведено при обосноваване необходимостта от изграждане на способности за дистанционно отриване на химическо заразяване.

Изпълнение на условието за реализиране на ранно предупреждение на силите попадащи в зоната на разпространение на заразения въздух с използване на пасивни отчитащи от разстояние детектори е представено в таблица 19 .

Изпълнение на условието за ранно предупреждение с използване на активни отчитащи от разстояние детектори е представено в таблица 20.

За извършване на изчисленията са използвани данните от производителите за техническите характеристики на детекторите, необходимото време за изясняване на химическата обстановка и предупреждение и времето за поставяне на ИСПХЗ както следва:

• 
  tд (време за детекция): - за пасивните системи – 40 секунди;
  

• 
  tпсз ( време за поставяне на ИСПХЗ) – 34 секунди;
  
• 
  tпр (време за предупреждение):
  

– при автоматична обработка на данните 30 секунди.

При определяне на вида и количеството на средствата за детекция, идентификация и мониторинг следва да се спазят следните основни принципи за изграждането на техническата база на информационното ниво на системата за предупреждение и докладване, а именно:

• 
  Своевременност на детекцията – отчита необходимостта от наличие на способности за откриване и характеризиране на ЯХБ събития във възможно най – ранния момент. В оптималния случай това е момента на тяхното възникване или началния етап от развитието им;
  
• 
  Достоверност на данните – налага верификация на информацията от детекторите и предприемане на мерки за ограничаване последствията от фалшивите аларми. Постигането на висока достоверност на данните е възможно с използване на средства за детекция с различни аналитични методи и допълване на информацията с тази от разузнаването и външни за системата за предупреждение и докладване източници;
  
• 
  Съвместимост – обуславя избор на средства за детекция, идентификация и мониторинг, технически съвместими с настоящата конфигурация на системата за предупреждение и докладване, което е от ключово значение за успешното им интегриране в информационното й ниво;
  
• 
  Адекватност – изисква пълно съответствие на вида, количеството и възможностите на използваните средства на ЯХБ опасности от една страна и защитаваните обекти и изпълняваните от тях задачи от друга;
  
• 
  Автоматизация – налага избор на средства за детекция, идентификация и мониторинг, позволяващи използването на програмни продукти за обработка на данните от тях и за прогнозиране и оценка на създадената обстановка. Автоматизирането на процеса по събиране и обработка на данните допринася за съществено съкращаване на времето за работа и увеличава възможностите на системата за предупреждение и докладване по отношение обема от информация, която може да оцени и разпространи;
  
• 
  Икономичност – предполага постигане на оптимален баланс между вида и количеството на ЯХБР детектори и обема на изпълняваните задачи, свързани с процесите на детекция, идентификация и мониторинг на създадената ЯХБ обстановка.
  

• 
  Най – големият дефицит на способности към настоящия момент е по отношение воденето на химическо наблюдение;
  
• 
  Средствата за дистанционно откриване на химическо заразяване, предназначени за наблюдение, категорично следва да се намират непосредствено в защитаваните обекти;
  
• 
  Отчитайки възможностите на дистанционните химически детектори и размерите на районите за разполагане (използване) на формированията може да се заключи, че е необходим един отчитащ от разстояние детектор на формирование с ранг на батальон;
  
• 
  Най – целесъобразното място на отчитащите от разстояние детектори, предвид спецификата на работа с тях, е в отделенията за ЯХБР на батальоните;
  
• 
  Постигането на максимални възможности за наблюдение и същевременно спазване на принципа ” Икономичност ” предопределя окомплектоване на отделенията за ЯХБР на батальоните с пасивни отчитащи от разстояние детектори. Подходящи за тази цел са средства работещи на принципа на Фурие инфрачервената спектроскопия от типа на RAPID (техническите характеристики на който са представени в приложение 6 [50] ), I – SCAD и др .
  
• 
  За изграждане на способности за наблюдение и повишаване настоящите възможности по отношение водене на химическо разузнаване и изследване, платформите за ЯХБР от състава на взводовете за ЯХБР на механизираните бригади и специализираните формирования за ЯХБЗ следва да се окомплектоват с активни отчитащи от разстояние детектори от типа на DD – CWA – A (приложение 7) [71].
  

Мрежите от точкови детектори се изграждат в периферните, а при липса на такива - в буферните зони на защитаваните обекти (приложение 8). Необходимото количество средства ще зависи от размерите на обектите, като обикновено ще бъде от порядъка 8 – 10 дистанционно разположени точкови детектора. Размерите на буферната зона (300 – 500м) [8] предопределят положителната детекция да се приема като основание за оповестяване на личния състав и използване на ИСПХЗ. За потвърждаване на данните за възникнало ЯХБ събитие в допълнение на мрежата от точкови детектори могат да бъдат използвани и видеокамери за наблюдение.

Към настоящия момент химическото наблюдение се осъществява с използване на химически наблюдателни постове, развърнати на пунктовете за управление или в близост до тях. За разпознаване възникването на химически (биологични) опасни събития се разчита на субективния (органолептичния) метод за индикация от наблюдателите. Използването на точкови детектори (от химическите наблюдателни постове и наличните във формированията) за наблюдение, независимо от мястото на възникване на събитието (респективно времето за пристигане на заразения въздух), не решава проблема с ранното предупреждение (фигура 24 т.1). С дистанционните химически детектори се постига откриване и характеризиране на химически опасни събития в момента на възникването им и в процеса на тяхното развитие. Характеристиките на отчитащите от разстояние детектори позволяват водене на химическо наблюдение в зависимост от характера на терена на разстояние до 4500 – 5000 метра и площ до 75 км² за пасивните (60 км² за активните системи) с едно средство. Условието за реализиране на ранно предупреждение (фигура 24 т.2) е изпълнимо при всички случаи за възникнали химически събития на разстояние над 800 метра от защитаваните обекти при използване пасивни системи и 1200 метра за активните им аналози.