След това Бродски преминаваше към мрачния пасторал „Домашно погребение“.
Стихотворението, в което действието се развива на стълбището на малка селска къща, е разговор, поредица от балетни стъпки на двама съпрузи. (Веднага се сетих, разбира се, за родителите на Ирен, които бяха живели
във ферма в Средния запад, и за стълбището, по което тя беше слязла преди почти три десетилетия, за да вдигне телефона и да научи за смъртта на Алън.) Стихотворението започва така:
Съзря я изпод стълбището той,преди да го е тя съзряла. Тръгваше надолу,през рамо поглед стрелкайки с боязън.Мъжът пристъпва към жена си с думите: „Какво съзираш / вечно там отгоре, / – да зная искам“. Сепната, тя
не му отговаря, сигурна е, че той няма как да види това, което тя съзира,
и му позволява да се качи по стълбите. От прага на спалнята мъжът поглежда през прозореца и му става ясно. Изненадано се чуди:
– И как ли не видях го досега.Оттук не съм поглеждал ни веднъж.Навярно навикът ме прави сляпза гробището малко на рода ми!Тъй тясно е, че в рамката се сбира.Не по-широко е от спалня, а?Три плочи шисти и една от мраморневръстни плещи проснали на слънцекрай хълма… Ти не се терзай за тях.Сега разбирам: не онези плочи,а мъничкото гробче…– Не! Не! Не! Недей!Така възкликва жена му, изплъзва се изпод протегнатата му ръка, слиза долу, поглежда го с
„взор тъй страшен“ и се отправя към входната врата. Той се сепва: „Какво
като съм мъж, / за мъртвото дете да не говоря?“.
„Не и ти!“ – отговаря тя и посяга да вземе шапката си.
Мъжът я моли да го допусне до мъката си, подбирайки неудачно думите:
Не мислиш ли, че преиграваш малко?Защо реши ти майчинската мъкапо първото дете да преживяваштъй безутешно – пряко любовта.Сълзите няма да го възкресят…Жена му обаче не откликва и той възкликва: „Каква жена, за бога! Значи, щом съм мъж / за мъртвото дете да не говоря?“.
Тя му отговаря, че той не
знае как да говори за смъртта, упреква го, че е безчувствен.
Гледала го е през прозореца как изкопава набързо гроба на сина им, „как подхвърляш / във въздуха пръстта насам-натам“. След това се върнал в кухнята и тя си спомня как го е видяла там:
Сподели с приятели: