Издава, отпечатва и разпространява Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат" Пролет 2009 брой 1(27)

Израстване в благодатта

Когато едно дете се роди, от него се очаква в рамките на една година да се научи да прави самичко някои неща. През това време то напредва в своето общение със света, в който живее. Същото е вярно и за всеки новороден, изпълнен с Духа вярващ. Павел веднъж каза (І Кор. 13:11) «Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.» Бог очаква от нас същото.

Не е нещо необичайно да видиш днес неискрени вярващи, вършещи редица неща, които повдигат въпроса, дали изобщо стоят в Исус Христос. Бог иска от нас да знаем повече за Неговата личност, за да не падаме често в нашето пътуване към Небето. Това Той демонстрира, когато смъмри учениците Си при неуспеха им да изгонят демоните от обладаното момче (Марк 9:14-19), въпреки че Той беше прекарал толкова време с тях. Ограниченият ни духовен живот показва неуважение към откритото ни Божие Слово. Действането съгласно Божието Слово винаги дава резултати, които като правило ни водят към духовно израстване.

Освен да действаме съгласно Божието Слово, ние трябва винаги да пазим мислите, дадени ни от Святия Дух и да не им даваме никога да заспят (Евр. 2:1; Кол. 3:16). Божието Слово не е празно нещо за нас, То е Животът ни. То е истинската манна, слизаща от Небето, ако някой яде от нея – няма да умре никога.

На трето място, ние трябва да предадем живота си под Неговата власт. Всеки детайл от живота ни трябва да е напълно оставен в Неговите ръце. Това е ключът към истинското духовно израстване.

Основи на християнството

Изключителността на Христос. Разбиране на настоящата война

Сегашната война обаче, излиза далеч отвъд този конфликт. Войната, в която сме въвлечени, винаги е била и винаги ще бъде водена между две вечни сили: сатанинските началства и власти и Божият единороден Син, Божественият Христос. Нека да обясня.

Тази война започна преди началото на времето в небето. Истинската война стана с архангел Михаил и армията от ангели, сражаващи се срещу Луцифер и бунтовническите ангели, които са минали на негова страна. «И имаше война на небесата; Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели, но не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И големият змей беше изхвърлен, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; той беше изхвърлен на земята; и ангелите му бяха изхвърлени заедно с него.» (Откр. 12:7-9 буквален превод от английски, версия King James – бел.прев.).

Луцифер, когото той нарича сатана, загуби битката. И той беше свален на земята заедно с другите бунтовни ангели (което прави една трета от всички небесни ангели). Така че, сега войната започва да се води на земята. Дяволът основа тайно, подмолно царство с неговите демонични ангели. И той започна да води война срещу Божиите хора чрез обладаване на телата на злите човешки същества. Сатана лансира своя собствена религия, обединявайки онези, които притежава, в едно световно тяло. Той назначи демонично обладани хора за пророци, учители, дори владетели на народи. И той ги изпрати да разпространяват неговото нечестиво евангелие. Но дяволът имаше проблем. Той не можеше да спечели обръщенци чрез поученията си. Той не можеше да изобличи или убеди никого с неговото евангелие. Защо? Защото то не раждаше живот. То не можеше да даде мир, радост или сила над поробващия грях. Така че, сатана трябваше да прибегне към войната. И неговите оръжия станаха насилието и страха.

Накратко, дяволът събра армия от терористи за да сломи опозицията. И той използва тази кръвожадна армия, за да завладее цели нации. Той покори общества под своята демонична власт и пусна милиони мисионери от тези народи, за да разпространяват неговото евангелие. От тогава мнозина са платили с живота си, за да наложат неговата религия на единния свят.

Войната, която Сатана води, винаги е била срещу Божиите хора. «И като видя змеят, че беше свален на земята, той почна да преследва жената (църквата), която бе родила мъжкото дете» (Откровение 12:13). Това преследване започна с Божията църква в пустинята. Сатана беше обладал Египетския фараон, за да може да съсипе Израел с робска работа.

Дяволът знаеше, че Христос ще произлезе от Израел. Така че, той искаше да унищожи Израел, за да предотврати раждането на «мъжкото дете». Но Писанието казва че «голям орел» се спусна за да спаси Божиите хора: «И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея» (12:14).

Господ освободи Своята църква от Египет и ги покри с божествените криле на защита: «Дял на Господа са Неговите хора... Намери го в пуста земя... Огради го, настави го, опази го като зеницата на окото си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си та ги подема и вдига ги на крилата си, така Господ сам го води...» (Второзаконие 32:9-12). Каква невероятна картина! Като орлица Бог поема Своята църква и я носи през всяко изпитание: при Червено Море, в пустинята и в Обещаната Земя. Той Сам ще държи и пази «жената», която ще роди Христос.

Забележете как сатана изпрати потоп от измами, за да съблазни Израел в пустинята и Обещаната Земя. Писанието ни казва, че змеят наводни Израел с демонични началства: «И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката» (Откровение 12:15). Задачата на тези сатанински власти бе да се съблазнят Божиите хора в страшни идолопоклонства. Ние виждаме това да се случва, защото народите обкръжаващи Израел ги съблазниха със всички видове похотливост.

Този ужасен демоничен потоп продължава през цялата история на Израел, от времето на царете през пророците. Давид описва как е съкрушен от реки от нечестиви хора и дълбоки води. Подобно Исая пише «Неприятелят ще дойде като стремителен поток» (Исая 59:19).

В крайна сметка, на края на Стария Завет, църквата изглежда смъртно ранена. Сатанинският потоп почти е провалил Божиите хора. От тогава израелското поклонение е осквернено, смесено с похотливост и идолопоклонство. Тяхното ужасно състояние накара Бог да извика към Своите хора: «Къде е страхът от Мене?» (Малахия 1:6). Той прогърмя и към свещениците: «О, свещеници, които презирате името Ми... Принасяте осквернен хляб на олтара Ми... Аз не благоволя към вас, казва Господ на Силите, нито ще приема принос от ръката ви... Но вие се отклонихте от пътя, направихте мнозина да се спъват в закона... Дотегнахте Господу с думите си... думате: Всеки който върши зло добър е пред Господа и Той благоволява в тях» (Малахия 1:6-7, 10; 2:8, 17). И все пак, в самият край на Малахия, последната книга на Старият Завет, ние виждаме лъч светлина. Господ заявява в последната глава: «А на вас, които се боите от името Ми ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилете си... Ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, който определям» (4:2-3).

Господ има лек за Своята църква, която Го наранява. Слънцето на правдата ще дойде, носейки победа. Точно когато изглежда, че Ада е спечелил, небесата викат: «Помощта е на път. Не се страхувайте! Портите на ада няма да надделеят над Божиите хора».

Виждаш ли, Бог е знаел през цялото време, че този демоничен потоп ще дойде. Нашият Господ никога не може да бъде хванат неподготвен. Той знае края от самото начало. И Той знаеше, че сатанинския потоп над църквата трябваше да бъде осуетен, преди да я погълне.

Писанието разкрива помощта, която щеше да дойде: «Земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си» (Откровение 12:16). Помощта дойде чрез възкресението на Христос. Когато «земята отвори устата си», тя отвори гроба, който държеше Месия. Сатана не можеше да задържи Исуса запечатан под земята. Бог отвори гроба и Христос възкръсна. Неговото възкресение погълна силата на сатанинската река. Победата на кръста предопредели края на опозицията от Ада.

Какво се случи после? «Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса» (12:17). Кой е този остатък от потомството на жената? Това сме ние – църквата. Дяволът е сега във война отново с Божиите хора, в тези последни дни. Но целта на Сатанинските атаки не е онова, което светът нарича «църквата». Неговата борба не е срещу религиозните системи. Сатана атакува святото потомство, остатъка, който прославя Христос. Той е във война с онези, които вярват и проповядват Исуса Христа като Господ.

Има един възлов момент и една причина за тази последна война. Възловият момент в центъра на тази война е божествеността на Исус. Дали Той е Христос, единородния от Отца, Бог в плът, Спасителя на света? Или пък Исус беше просто един пророк който е дошъл да прави добро? Беше ли Той обикновен човек, не божествен, не възкресения Спасител който седи от дясно на Бога в слава? Апостол Петър свидетелства за изключителността на Христа: «И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците чрез което трябва да се спасим» (Деяния 4:12). Петър го прави абсолютно изключително: нито едно друго име под небето не дава вечно спасение. Единствено Исус е Месията, Божественият Син на Бога. И Той няма да раздели славата Си с никое друго същество.

Подобно и Павел заявява: «и колко превъзходно велика е силата Му, с която подейства в Христа когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия» (Ефесяни 1:19-21). После Павел добавя, че Исус е единствен глава над всичко: «И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло» (1:22-23).

Павел посочва също, че един ден всяко създание без изключения ще признае Исус като Господ: «Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца» (Филипяни 2:9-11). Всеки език в създанието ще свидетелства – не, че Мохамед е Господ, нито Аллах, нито някой от милионите богове в хиндуизма, но че Исус Христос е единствения Агнец Божий. Това е завръзката и сърцевината на тази война. Но не се лъжете: настоящата война не е за име. Тя е заради божествеността на Исус, възкресения, Господ.

Точно сега отстъпилата, екуменическа църква се втурва в обятията на сатанинската стратегия за църква на единния свят. Рано или късно, обединената църква ще обхване всички по-значителни световни религии: Католицизма, Православието, Исляма, Будизма и дори Протестантизма. И сатана ще постигне един компромис между тези религии, за да осъществи това единство. Какво ще ги свърже заедно? Името на Исус. Разбира се, Исус, който свързва тези групи заедно, ще бъде друг Христос, от друго благовестие. И въпреки това, самото име ще накара бившите евангелски деноминации да се присъединят към други вероизповедания, казвайки: «Ние можем да се съгласим с едно нещо: Исус беше учител и пророк. И той е дух на човешка доброта във всички нас. Ние всички можем да го приемем като свят мъж».

Представете си Създателя на вселената да бъде ограничен до това! Исус няма вече да бъде приет като Христос, небесен Господ. Екуменическата църква ще изкорени идеята за Неговата възкресителна и спасителна сила. Вместо това, те ще го използват за да присъедини другите в сатанинската религия на обединения свят. Истина е, че целият свят може да прегърне един Исус който е само човек. Сатана няма проблем с това. Той може да приеме възхищението и поклонението на света към един Исус който е само човек. Наистина, много писатели са възхвалявали човешките дела на Исус и все пак са осмивали Неговата божественост. Някои от най-цветистите думи, които са писани някога за Него са от агностични свещеници.

Можете ли да видите «любимата клопка» на сатана във всичко това? Когато дяволската църква на единния свят накрая разтръби своето послание из цялата земя, милиони хладки християни ще бъдат измамени. Те ще мислят: «Това всецърковно обединение трябва да е правилно. Неговите водачи говорят толкова много за Исус. Всеки който говори за Исус така трябва да има правилна християнска вяра». Те не биха могли да са по-далеч от истината!

Същинската мантра на сатанинското обединение ще бъде: «Исус, Исус, Исус». Днес, евангелските водачи вече питат: «Защо да не могат всички религиозни групи да са едно в Исус? В края на краищата юдеите признават Исус като пророк. Мюсюлманите го виждат като добър човек и велик учител. Дори сикхите и хиндуистите почитат Исус».

Нека спра тук и поясня нещо: Аз съм благодарен за националното единство, което възникна от трагедията на 11 Септември. Аз съм признателен за това, че американците от различна вяра бяха в състояние да застанат като единна нация. Моля се това единство да остане дълго след като нашата скръб утихне. Но единството на религиите, което предстои да видим ще означава нещо доста по-различно. Това, което предвиждам, се съдържа в Исусовото пророчество «В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?» (Матей 7:22).

Почти всички религии практикуват заклинания (изгонване на зли духове). И някои църкви претендират за големи успехи в изгонването на демони. Но много такива църкви вършат техните заклинания, поучения и добри дела в името на друг Исус. Както Христос подчертава, тези хора ще претендират в съда: «Господи, ние вършехме всички тези неща в Твоето име. Ние бяхме Исусови хора». Но Господ ще отговори «Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие» (7:23).

Исус ще им каже «Не ви познавам. Без съмнение, и вие не Ме познавате. Аз бях живия Син на Бога, но вие казахте на всички, че съм само човек. Вие се опитахте да отнемете силата на Моето евангелие. Вие сте имали лъжлив Исус. Сега, махнете се от Мен. Вие нямате дял в Моето царство». Павел ни предупреждава да не би да се развратим и да отпаднем от «простотата, която е в Христос» (ІІ Кор. 11:3 букв. превод от King James – бел. прев.). Гръцката дума за простота в този стих означава единичност, изключителност. С други думи «Христос не е сложно същество. Истината за него е много проста: Исус е Бог. Той е божествен, роден от девица, разпънат и възкресен от мъртвите. Но аз се страхувам, че сте отпаднали от тази проста единствена истина». «Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата (абсолютната единност), която е в Христа» (11:3). След това Павел предупреждава за служители, които проповядват друг Исус: «Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите» (11:4). Павел казваше на коринтяните по същество «Вие слушате друго благовестие, не благовестието на Христос. Вие слушате за друг Исус, не за Онзи, който ви спаси. И аз се страхувам, че ще се развратите с този друг Исус, който въобще не е истинския Христос. Вие не знаете, но вие се отклонявате от божествеността на Христос. И аз не мога да повярвам, че понасяте това безропотно. Вие търпите тези учители които ви покваряват. Вие дори не изпитвате онова, което те казват дали е библейско. Така вие губите вашата проницателност. Вие слушате демонично евангелие, което издига друг Исус. И вие не знаете накъде ви води то».

Вместо това, евангелистът беше аплодиран за неговия отговор: «Мюсюлманите обичат Исус. И евреите имат Духът на Исус в себе си. Да, и едните и другите ще бъдат спасени». Не можех да повярвам, че чух този посветен християнски водач да казва това. Не е възможно да бъдеш приет от света, ако защитаваш божествеността на Христа. Ти ще бъдеш отбягван и отхвърлен и ще станеш обект на присмехи. От друга страна, всеки служител който е похвален от света и от другите религии е направил компромис с Христовото евангелие. Такъв човек проповядва друг Исус! Аз вярвам, че целият свят ще направи този въпрос решаващ в идните дни: «Вярваш ли в изключителността на Исус Христос? Ще отидат ли хората в Ада, ако не вярват, че Той е единствения път за спасение?» Ние ще бъдем конфронтирани с този въпрос от невярващите приятели, сътрудници и потенциални работодатели. Те може би няма да го зададат със същите думи, но въпроса ще остане същия. И ако вземем отношение, отговаряйки «Да, аз вярвам че само Исус може да спаси», ще бъдем счетени за религиозни фанатици. Ще бъдем подигравани и преследвани като политически некоректни и нетолерантни.

Като евангелски християни, ние от Таймс Скуеър Чърч не сме антисемити, антиислямисти или анти-каквото и да било. Ние вярваме, че Бог обича целия свят. Той обича евреите, мюсюлманите, хомосексуалистите и атеистите. Но като християни, ние сме длъжни да не се съгласим с вярата на всички тези, защото стоим на Библията като Слово Божие.

Вие може би си мислите, че такова преследване ще има чак в далечното бъдеще. Но точно сега, различни екуменически групи разработват теологически изявления за църковното обединение на единния свят. И те се занимават с това, което те наричат «Въпросът Исус».

Европейския съюз вече е прокарал закони, забраняващи всякакво критикуване на неговите дейности. Скоро никой няма да може публично да постави под въпрос обединението. Аз вярвам, че тези тенденции ще доведат до създаването на църквата на единния свят. Законите на Европейския Съюз сега са само на една крачка от забраната на «религиозния фанатизъм» и поставянето извън закона на прозелитизма (печелене на обръщенци) в името на която и да било религия. Според мен, всичко това е част от сатанинския гняв срещу святото потомство на Христос на земята. Той води война чрез разяряване на множествата, без оглед на тяхната вяра, срещу християните. Нещо повече, ние ще видим дявола да мобилизира масите да атакуват всеки, който вярва, че само Исус има силата да спасява. Изведнъж всеки, който преди това ни е пренебрегвал, ще ни попита многозначително «Вярваш ли, че Исус е единствения път към небето? Аз съм добър, но не вярвам в нищо. Нима ми казваш, че ще отида в Ада, само защото не вярвам, че твоят Исус е Бог?» Отстояването на истината може да ни коства работата, кариерата, приятелствата. В някои страни, то вече коства на християните живота им. Но Исус е нашият пример как да отговаряме. Когато първосвещенникът Го попита «Ти ли си Христос, Сина на Благословения?», Исус отговори без колебание «Аз Съм» (Марк 14:61-62).

Скоро целият свят ще иска от нас да приемем друг Исус. Ще упражняват натиск върху нас да оставим настрана вярата в Исуса като Спасител и Господ. Ще поискат да отречем Неговото рождение от девица, Неговата свръхестествена сила, Неговите чудеса, Неговата жертвена смърт, Неговото възкресение, Неговото второ идване. Но като Негови последователи, ние знаем, че това са истини, от които зависи вечността. И ние трябва да сме готови да умрем за тях. Аз вече реших как ще отговоря. На всеки, който поставя тези въпроси, аз ще заявя с любов и милост: «Ти имаш право да вярваш както избереш. Също така имаш правото да не вярваш. Ти можеш да се покланяш на някой бог или да не се покланяш на нищо. Аз не искам да се бъркам в пътя, който следваш. Но аз също имам право да вярвам в каквото избера. И аз вярвам, че няма друго име под небето чрез което да се спасим, освен Исус Христос. Моя Бог обича всеки. И кръста на Христа е доказателство за тази любов».

Моето послание към теб тук може да се сведе до този единствен стих: «Исус му казва: Аз Съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене» (Иоан 14:6). Изявлението на Исус е абсолютно изключително. Нито мюсюлманите, нито хиндуистите, нито евреите, нито езичниците, никой не може да дойде при Отца по никой начин, освен чрез Христа! Също както Исус попита Своите дванадесет ученика, Той пита нас днес: «Според както казват хората кой Съм Аз?» (Марк 8:27). Учениците отговориха: «Иоан Кръстител, но други казват – Илия, а трети – един от пророците» (8:28). Но истинския въпрос на Исус към Своите последователи дойде после: «Тогава ги попита: Но според както вие казвате кой съм?» (8:29). Нашият отговор трябва да бъде същия като на Петър: «Ти Си Христос» (8:29). Нека това да бъде нашата изповед пред целия свят, сега и завинаги!

Използван с разрешение от by World Challenge, P. O. Box 260, Lindale, TX 75771, USA.