18 септември БЕЛЯЗАНИ ЗА СМЪРТ „И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всичките юдеи, млади и стари деца, и жени, в един ден“ (Естир 3:13). Указът, който ще бъде издаден накрая срещу Божия народ, ще бъде подобен на този, постановен от Асуир срещу юдеите (Патриарси и пророци, стр. 605).
Когато защитата от човешки закони бъде оттеглена от спазващите Божия закон, в различни части на земята едновременно ще се повдигне движение за погубването им. С приближаване времето, определено с указа, хората ще кроят планове да изкоренят омразната секта. Ще бъде решено за една нощ да се нанесе удар, който напълно да смълчи укоряващия глас на сектантите (Великата борба, стр. 635).
Ще излезе наредба, според която те трябва или да потъпчат съботата от четвъртата заповед и да почитат първия ден, или да загубят живота си; но те няма да отстъпят, нито ще потъпчат с нозете си Господната събота, като уважат една папска институция. Сатанинските ангели и нечестивите ще ги заобиколят и ще ликуват, защото ще изглежда, че няма изходен път (Свидетелства към църквата. Т. 1, стр. 353, 354).
Когато това време на скръб настъпи, всеки случай е решен, а изпитанието е приключило; престанала е и милостта към непокаяните. Печатът на живия Бог е поставен върху народа Му. Този малък остатък, неспособен да се защити в смъртния конфликт със земните сили, водени от ангелите на змея, осланят на Бога своята защита. Указът, одобрен от най-висшестоящата земна власт, принуждава всеки един да се поклони на звяра и да получи белега му под страх от преследване и смърт (Свидетелства към църквата. Т. 5, стр. 213).
Видях, че светиите преживяваха голямо душевно страдание. Изглежда те бяха заобиколени от нечестивите. Всичко бе срещу тях. Някои започнаха да се страхуват, че накрая Бог ги е оставил и ще загинат от ръката на безбожниците.
Това бе час на изпълнена със страх, ужасна агония за светиите. Ден и нощ те викаха към Бога за избавление. Привидно изглеждаше, че няма никаква възможност за освобождение. Нечестивите триумфираха. Те викаха: „Защо вашият Бог не ви избави от ръцете ни? Защо не полетите нагоре и не избавите живота си?“. Но светиите не им обръщаха никакво внимание (Ранни писания, стр. 283).