Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
август СПАСЕНИЕ ДЕН СЛЕД ДЕН
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 16 август
СПАСЕНИЕ ДЕН СЛЕД ДЕН „Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1 Кор. 10:12). Падението на Петър не беше внезапно, а постепенно. Самоувереността го доведе да вярва, че бе спасен, и крачка след крачка беше отъпквана пътеката надолу, докато най-накрая стигна дотам, че да се отрече от своя Господ. Никога не можем безопасно да полагаме доверие в себе си или да чувстваме, че имаме гаранция срещу изкушението, докато сме от тази страна на небето. Онези, които приемат Спасителя, макар и да са искрено обърнати, никога не бива да бъдат поучавани да казват или да чувстват, че са спасени. Това е заблуждаващо. Всеки трябва да бъде научен да храни надежда и вяра, но дори когато предаваме себе си на Христос и знаем, че Той ни приема, не сме отвъд обсега на изкушението. Само този, който устои на изпитанието, ще получи венеца на живота (Яков 1:12). Онези, които приемат Христос и в първоначалната си увереност казват, че са спасени, се намират в опасност да се доверят на себе си. Съветвани сме: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1 Кор. 10:12). Единствената ни безопасност е в постоянното отхвърляне на упованието в себе си в полза на зависимостта от Христос. Има мнозина, които изповядват Христос, но никога не стават зрели християни. Те признават, че човек е паднал, че способностите му са отслабени, че е негоден за морални постижения, но твърдят, че Исус е понесъл целия товар, всичкото страдание, всичкото отричане от „аз“-а и желаят да Му позволят да понесе и техните. Казват, че нищо не могат да сторят, освен да вярват; но Христос казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“ (Мат. 16:24) Никога не трябва да се отпускаме в състояние на задоволство и да преставаме да напредваме, като казваме: „Аз съм спасен“. Когато тази идея бъде приета като добре дошла, мотивите за бдителност, молитва, искрено отдаване към напредък за по-високи постижения престават да съществуват. Нито един осветен език няма да бъде намерен да произнася тези думи, докато Христос не дойде и не влезем през портите в Божия град. Тогава ще бъде напълно уместно да отдадем слава на Бога и на Агнето за вечното избавление (Нов живот, стр. 42, 43). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|