Извиненията, Полярностите и ДНК командите
2/19/2004
Признак за зрелост е да разбирате кога сте допуснали грешка и да си го признавате. Ако отказвате да си признавате грешките /действителните, а не илюзорните/, значи имате да преодолявате някакви вериги с преживявания – от онези, които са създадени за ниските нива. Когато някой се извинява за грешка, която не е извършил, обаче, става дума за друг вид незрялост, която е свързана с принадлежността към светлите. Те проявяват тенденция да се извиняват за всичко – и истинско и въображаемо. Това показва средно ниво на напредък и съответната верига от преживявания, която трябва да бъде прекъсната от инкарниращия се дух.
Например темата за робството в Америка. Днес вече няма нито един жив от онези, които са имали роби или от онези, които са били роби. Въпреки това чернокожите се опитват да използват темата за робството като оръжие. Това са хора, които се идентифицират с тялото си. По същия начин, използвайки наличието на ДНК командите, много жени вменяват несъществуваща вина на мъжете и никога не се признават за виновни. Това се дължи на влиянието на Орион и концепцията „мъжете трябва да се покоряват на жените и да им служат”.
Всички правим грешки и докато не се научите да поемате отговорност за грешките си, не можете да израснете. Но незряло е да се извинявате за всичко или за нищо. Подобни вериги от преживявания са здрави и трудно се късат. Например концепцията, че мъжът трябва да купи нещо на жената в знак на извинение. По тази логика, обаче, ако не е направил нищо и тя го е обвинила несправедливо – тя трябва да купи нещо на НЕГО, за да му се извини.
Само че докато действията ви се определят от нечий пол, вие няма да можете да се придвижите отвъд средно-Напредналите нива. Защото полът е илюзия. На ниво Висш Аз /тоест в реалността/ пол не същуствува – ако не можете да схванете това, значи не се готови за завършване на Играта, не сте Много Напреднали и определено не сте Събудена Финална Инкарнация.
Сподели с приятели: |
