Медицински и спа туризъм и ревматични заболявания – предизвикателства и бъдещи перспективи
Изтегляне 173.7 Kb.
|
|
Медицински и СПА туризъм и ревматични заболявания – предизвикателства и бъдещи перспективи И. Димитров1, Икономически университет – Варна – Катедра по туризъм Абстракт: През последните години концепцията за "медицински туризъм" стана популярна, поради нарастващия интерес на правителствата в търсене на нови сектори за устойчив растеж. Тази тенденция гарантира не само подобряване на предлаганите услуги, но и значителен тласък в социално-икономическите и политически отношения между отделните държави. Тази публикация представя исторически преглед, предизвикателства и бъдещи перспективи за развитието на сектора на „медицинския и спа” туризъм през следващите години. Чрез критична оценка, този обзор идентифицира 3109 публикации, от които избрахме 11, които отговарят на допълнителния критерий за връзка с ревматични и мускулно-скелетни заболявания. В светлината на съществуващата литература, броят на публикациите, показващи приноса на балнеосанаториалния и медицинския туризъм, както и физиотерапията, в лечението на ревматични заболявания, значително се увеличи. Наличието на голям брой минерални извори на територията на България и Румъния ги прави конкурентни на известните курорти в Германия, Австрия и Чехия. Настоящото изследване, насочено към актуалното състояние на медицинския и спа туризъм, се основава на публикувани научни статии и данни, получени от различни източници, както и уебсайтовете на Министерството на туризма на България и сайтовете на курортите. Ключови думи: медицински туризъм, ревматични заболявания, лечение. Въведение: До края на 20-ти век понятието “медицински туризъм” обхваща пациентите, мигриращи в други страни в търсене на здравни грижи, недостъпни локално. С улеснение на процеса на пътуване, благодарение на глобализацията, все повече нараства търсенето на медицински услуги в други държави. Все по-голяма популярност намира и понятието „пациенти без граници“, което освен че отразява актуалните възможности за лечение по света, показва допълнително стремежа на пациентите за по-бърз достъп до качествена медицинска помощ. В редица държави достъпа до специалист е значително ограничен, поради необходимостта от продължително изчакване за първичен преглед.[1,2,3] Медицинският туризъм е актуален още от древността, когато пациентите са предприемали пътувания до различни термални извори, обособени като спа курорти. [3,4,5,6] Тази тенденция е претърпяла динамично развитие през годините, но е запазила в основата си първоначалната идея, а именно пътуване в търсене на лек и по-добро здраве за пациента. Въпреки промените в перцепцията за медицински туризъм през последните 20 години, съществува точна дефиниция за това понятие. През 1973г , Международният съюз на туристическите организации (Тhe International Union of Tourist Organizations -IUTO), предшественик на Световната организация по туризъм на ООН дефинира понятието „здравен туризъм“, като „осигуряване на здравни заведения, използващи природните ресурси на страната, по-специално минерална вода и климат“. [7,8,9] През последните 20 години, държавите от балканския регион, в това число и България имат редица постижения, но същевременно редица трудности по отношение на популяризирането на спа туризма. Ние, както и съседните държави ( в това число Румъния) сме преминали през десетилетия на развитие на спа туризма. Медицинският туризъм, с основен акцент балнеосанаториално лечение и посещение на термални извори е преживял няколко периода на развитие - римския период, представен от Римските терми в град Варна с площ около 7000 м2 (II – III век), австрийския период (18-19 век), кралския период (началото на 20-ти век), комунистическия период и посткомунистическия период [10,11]. Последиците от комунистическия режим могат да се видят и днес, въпреки динамичното развитие на частния сектор и изграждането на бази, гарантиращи много добри условия на лекуващите се. Здравноосигурителната система играе основна роля, при рехабилитационните и физиотерапевтичните процедури. Застрахователната система все още влияе както върху българския, така и върху румънския спа туризъм [10,11,12], тъй като спа услугите, свързани с възстановяването на здравето, се покриват повече от 70% от Националната здравноосигурителна каса [13,14]. Въпреки конкурентните условия със Западна Европа (в частност курорти като Карлови Вари), за привличането на повече чуждестранни туристи са необходими постоянни усилия в сферата не рекламата и фокус върху медицинската квалификация на специалистите, достъпни в краткосрочен план. Цел: Целта на настоящата публикация е да представи исторически преглед на периодите на развитие на медицинския туризъм в България, както и да обобщи актуалните тенденции и перспективата им за развитие през следващите години. Изтегляне 173.7 Kb. Сподели с приятели:
|