Мениджмънт 1 (осносви на мениджмънта)
Анализ на факторите с косвено въздействие
Изтегляне 192.79 Kb.
|
Свързани:
dialogyt-mejdu-pokoleniyata-v-syvremennoto-bylgarsko-obshtestvo, Курсова работа 2
- Навигация на страницата:
- 3.2.2.Регионални отношения
| 3.2.Анализ на факторите с косвено въздействие
3.2.1.Политико-икономическа ситуация Еврокомисията съобщава, че според нея през миналата година българската икономика се е ускорила до 3.7% ръст на БВП от 3.1% през 2018 г. Но през настоящата година темпото ще се забави до 2.9% и може би ще е 3.1% догодина. Така 2020 г. може да се окаже с най-слабия растеж от 2016 г. насам, когано бе отчетен 3.8% от БВП. Недостижимо остава средното темпо от 5.7% ръст в периода 2001-2006 г., а данните през последните 4 години се движат в рамките на средния темп на годишен растеж (3.2%) от 2006-2010 г. Минимална е корекцията спрямо есенната прогноза от 7 ноември 2019 г. - влошаване за 2020 г. от 3.0% на 2.9% и подобряване за 2021 г. от 2.9% но 3.1%. Пролетната прогноза е на базата на информация към 4 февруари 2020 г.Инфлацията за 2019 г. се установи на 2.5%, повлияна от фактори като заразата от чума по свинете, вдигнала цените на необработените храни, и флуктуациите в цените на горивата. През 2020 г. се очаква отново необработените храни и цените на енергията да поддържат инфлацията около 2.3%. Прогнозите за тенденциите при цените на петрола сочат към инфлация от 1.9% през 2021 г." Справка с есенната прогноза на ЕК показва, че само за 3 месеца очакванията на експертите ѝ за инфлацията през 2020 г. чувствително са се влошили - от 1.6% на 2.3%, а най-силно тя ще се усети през първото четиримесечие - 3% ръст на цените на годишна база. Изброените положителни статистики плюс високо квалифицирана работна ръка, ниските данъци европейските пазари и сигурност, които притежаваме като страна членка и благоприятни икономически условия в страната правят България в днешно време една от най- предпочитаните дестинации за инвестиране от западните компании. Нашата страна е географски поставена на много стратегическо място за успешен бизнес, защото е вратата към Европа и Азия. 3.2.2.Регионални отношения За целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие в Република България са обособени райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз. Районите в Република България се разделят на две нива: ниво 1 и ниво 2. Районите, които образуват ниво 1, не представляват административнотериториални единици и са с териториален обхват, както следва: 1) Район „Северна и Югоизточна България”, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район; 2) Район „Югозападна и Южна централна България”, включващ Югозападния район и Южния централен район. Районите от ниво 2 са обособени с решение на Министерски съвет на Република България и включват шест района за планиране на територията. Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. През месец декември 2007 г. границите на някои от районите са променени, поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители. Районите, които образуват ниво 2 не представляват административнотериториални единици и са със следния териториален обхват: 1) Северозападен район, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен; 2) Северен централен район, включващ областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра; 3) Североизточен район, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен; 4) Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол; 5) Югозападен район, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София; 6) Южен централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Изтегляне 192.79 Kb. Сподели с приятели:
|