свеждат до обстоятелството, че човекът е единство на биологична, социална и психична организация. Това триединство обвързва изходните начала, а те са достатъчно обособени и интегрирани едновременно. Съвременният поглед върху човека и човешкия капитал и през позицията на общото социално познание и на икономическото познание като негова част трябва да не пропуска това триединство. Животът, възникнал на биологична (белтъчна) основа, а по-късно придобил и социална компонента, е най-висша ценност. Бидейки такъв, той се подчинява на съответните икономически принципи и закони. Един от най-важните сред тях е универсалният принцип за оскъдността като индикатор на икономическия и пазарния процес. Самият човек като феноменален икономически ресурс е белязан със знака на оскъдността. От друга страна, човешките популации са твърде уязвими. Животът на белтъчна основа е твърде крехък. Той може да бъде застрашен както под въздействието на външни сили, така и от дейностите, предизвикани от човешката експанзия. Ако животът като висша ценност се впише в проблемите на оскъдността, за него в пълна мяра се отнасят всички закономерности, свързани с пазарния процес. Създаването и поддържането на живота е свързано с разход на ресурси. Той трябва да генерира дейности, т.е. още от самото си създаване има икономически характеристики. Подчинеността на човека на общите природни, биологични и социални закони най- добре проличава на фона на оскъдността на ресурсите за осигуряването на самия живот и на необходимостта да се обменя енергия, информация и дейност със средата. Всичко това го подтиква неминуемо към стъпки не само по-добре да се адаптира към тази среда с цел да оцелява, но и да развива своите заложби в по-висша форма. 2. КЛАСИЧЕСКИ И СЪВРЕМЕННИ ОСНОВИ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ Зараждането на теорията за човешкия капитал трябва да се търси при възникването
Сподели с приятели: |