23 активи са резултат от минали и настоящи, предимно интелектуални дейности, свързани не само с наличния човешки капитал, но и с елементите на интелектуалната собственост, създадени от настоящата и предшестващата дейност на хората. Освен това в тях се включват
елементите на организацията, управлението, корпоративната култура, информационните и комуникационни технологии (ИКТ), изградените мрежови системи, както и други пазарни и непазарни активи, които са извън наличния човешки капитал. Нематериалните активи на организацията често изцяло се отъждествяват с интелектуалния капитал. Б. Милнер включва в тях
пазарни нематериални активи, елементи на интелектуалната собственост, човешкия капитал и инфраструктурния капитал. Той цитира Т. Стюарт, който отделя три съставки на интелектуалния капитал: човешки, организационен и потребителски (клиентски).
В "Интелектуален капитал и проблеми на използването му в България" Н. Димитров и
Н. Игов след констатацията, че "в литературата най-често не се прави ясно разграничение между човешки и интелектуален капитал", определят човешкия капитал като запаси от здраве, умения, навици, опит, квалификация и след няколко страници пишат: "Под интелектуален капитал ние разбираме реализираните в
икономиката знания, навици и умения на човека, които му носят допълнителен доход (печалба). И по-нататък: "Носител на интелектуалния капитал е човекът". Следователно според позицията, която защитаваме, цитираните автори визират интелектуалния човешки капитал,
или което е същото– човешкия интелектуален капитал "като съвкупност от нематериални активи, които създават новости и произвеждат продукция". "В отчетите на някои икономически единици като основни негови съставки присъстват структурният и човешкият капитал."
Сподели с приятели: