На съвременния етап инвестициите се разглеждт като сложно явление, което може да намери проявление в различни форми



Дата28.02.2018
Размер339.88 Kb.
УВОД
На съвременния етап инвестициите се разглеждт като сложно явление, което може да намери проявление в различни форми.В широк аспект под понятието ,,инвестиции’’ се разбира процеса по придобиването на ,,реални’’ (материални и нематерилани; Вж. Боди, Зв. Инвестиции, 2000, предговор) и финансови активи, насочени към реализирането на конкретни икономически изгоди за собственика на капитала. В последните години в развитите страни те получиха приоритет, който се обуславя от състоянието на икономиката, силно развитите капиталови пазари, добре организиранате система от банки, борси и финансови посредници. Доказателтво за това е и броят на стандартите разглеждащи тази проблематика – МСС 25 по отношение на инвестиционните имоти-Отчитане на инвестициите, МСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, МСС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в смесени предприятия, МСС 32 Финансови инструменти-оповестяване и представянe и МСС 39 Финансови инструменти- признаване и оценяване .

В нашата дествителност имат приоритет инвестициите в материални активи, насочени към преструктуриране на производството, разработването на нови пазари и др., без да се използва посредничеството на пазари на ценни книжа.

Независимо от всичко, развитието на фондовата борса, завършилия процес на приватизация, а също и започващия процес на вторично разпределение на капиталите водят до увеличаване на броя на икономическите субекти, чиито капитали функционират под формата на финансови активи, в т.ч. и като дългосрочни капиталови инвестиции.

Проблеми възникващи при счетоводната трактовка на дългосрочните капиталови инвестиции са малко екслпоатирани у нас, което определя и актуалността на тази проблематика. С разработването на настоящата тема си поставяме за цел : Да се анализират възможностите за оценка и отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции, като се основаваме на международните стандарти.Акцента ще поставим на финансовите дългосочни инвестиции като част от финансовите инвестиции. За постигането на така формулираната цел в разрабoтката си поставяме следните по-значими задачи:



  1. Да се изяснят същността на понятието ,, инвестиция’’ в икономически и финансово-счетоводен аспект.

  2. Да се коментират методите за оценка и отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции в зависимост от участието на инвеститора в собствения капитал на емитента.

ГЛАВА 1 Дългосрочните инвестиции като обект на счетоводно отчитане.

    1. Икономически аспекти

Понятието ,,инвестиция’’ произлиза от латнската дума ,, investo’’-обличам. През различните периоди в това понятие е влаган различен смисъл и съдържание. Така например, когато църквата става крупен собственик , назначените епископи са се рзглеждали като лица инвеститори имащи право да се разпореждат със нейното имущество. Дефинициите в икономическата литература са различни като с терминът ,,инвестиция’’ се отъждествява и замества с ,,капитални вложения’’, ,,капиталовложения’’, ,, инвестиционни разходи’’ и др. Под капитални вложения се разбират парични средства за създаване, разширяване, модернизиране на дълготрайни материални активи. Настоящия автор смята, че равенство между тях не следва да съществува и приема схващането на В. Иванов ( Вж Иванов, В., Икономика на предприятието, С., Лия, 1995, с.85), че ,,в понятието ,,инвестиции’’ следва да се включват не само паричните средства, но и всички други активи, които допринасят за реализирането на допълнителни доходи на предприятието’’. Оттук следва, че под инвестиция следва да се разбират всички вложения в активи с цел печалба в следващ етап от време независимо дали средствата са вложени в материални активи или ценни книжа. А активът според Р. Кесайоки ,, е нещо, което слага пари в джоба ти или може да бъде продадено на другиго за повече пари отколкото си платил или инвестирал в него ( Вж Кисайоки, Р. Четирите потока, 2005г.)

Терминът ,, инвестиция’’ се използва най-вече в две значения: 1) дългосрочни капиталови вложения при покупкатана недвижим имот, на средствата за производство или ценни книжа 2) самите вложени капитали ( Вж Речник на чуждите думи в българския език, Байрова, М, Бояджиев, С и др., БАН, 1982, с 338)

С проблемите по инвестициите се занимават широк спектър от специалисти, микро и макроикономисти, финансисти и др. Затова в литературата инвестициите се анализират от микро и макроикономическа, финансова, счетоводна и юридическа гл.т.

В макроикономически аспект ,, инвестициите – това са разходите за закупуване на нови и подмяна на амортизирани дълготрайни активи плюс попълване на стоково-материалните запаси и ценности. Инвестициите намират израз в създаването на нов реален капитал в икономиката, с който се увеличават възможностите за по-голяма заетост и по-голямо производство на блага в страната’’ ( Вж Димов, И, др. Обща икономическа теория, Абагар, ВТ, 1998, с.94). Аналогично е и становището на Ст. Савов, като според него ,, тези разходи увеличават възможността ни в бъдеще да потребяваме повече’’ ( Вж Савов, Ст., Макроикономика, Абагар, ВТ, 1996, с.220).

В Световния речник по финанси дефиниция включва ,, 1) актът на влагане на парични ресурси в създаването на активи в производството и услугите 2) актът на влагане на парични ресурси във финансови активи, а именно купуването на акции и облигации. В този случай прехвърлянето на пари от банковата сметка към ценни кнжа просто превръща една форма на спестяване в друга; 3) самата сума пари, вложена по този начин или всички придобити така финансови активи’’( Вж Банър, Гр., Световен речник по финанси, Делфин прес, 1992, с.144).

На база на горепосочените определения можем да синтезираме, че инвестициите са потокът от разходи за производтството на блага, а не за непосредствено ползване.

В икономиката като цяло източник на средства за инвестиране са спестяванията, които представляват част от текущия доход на икономическите агенти, която е превишение над потреблението им, т.е. спестяванията са отказ от текущо потребление с надежда за повече доход в бъдеще. Като според Кейнс величината между инвестициите и спестяванията в цялата икономика е равна. На тази основа може да се каже, че инвестициите са универсален инструмент за насочване на спестяванията на икономическите агенти към активности, които имат процент на рентабилност, равен или по-висок от пазарния лихвен процент. Чрез него се задвижват огромни количества капитали, обуславящи съществуването на фирмите.

От микроикономическа гл.т. различните предприятия, инвеститори придобиват акции, облигации, дялови участия с цел реализиране на на бъдещи икономически изгоди под формата на дивиденти, лихви или продажба на по-високи цена. Те имат едни и същи мотиви за придобиването на реални и финансови активи – допълнителни икономически изгоди.

В съвременният икономически свят се счита, че е безполезно едно предприятие да предявява предпочитания към едни или други( инвестиция в материални активи или покупка на ценни книжа). Като цяло се цели постигане на рисков положителен резултат, икономисване на разходи или други икономически изгоди.

1.2 Финансови-счетоводни аспекти на инвестициите

В. Стоянов разглежда инвестициите в 3 аспекта: ,,1) широк – влагането на парични респ. ликвидни средства във всичко, което ще съдейства за бъдещето им нарастване 2) по-тесен – като влагане на парични респ. ликвидни средства в дълготрайни, краткотрайни или финансови активи 3) най-тесен – влагането на парични респ. ликвидни средства във дълготрайни активи или имущества ( Вж. Стоянов, В, Основи на парично- финансовата теория и политика, С.,Галик, 1993, с.57). Инвестирането е влагане на парични средства за придобиване на дълготрайни активи и нематериални запаси.

Противоречия съществуват по отношение на наличните парични средства – инвестиция ли са или не?

Според В.Адамов те не са ,тъй като тяхната стойност се ,, ерозира от инфлацията и те не носят никакви доходи’’ (Вж. Адамов, В, Финанси на фирмата, Абагар, ВТ, 2006 ,с.12). На противоположното мнение е И. Златев според, който паричните средства с национална или чуждестранна валута са инвестиция с абсолютна ликвидност, понеже ,, могат най-бързо да се реализират в друга форма, ако тя носи по-голяма изгода за предприятието’’ (Вж. Златев,И., Финансови инвестиции- анализ , оценяване и счетоводно отчитане, 1995, с.20).

Автора запазва относителна независимост впредвид високата компетентност на горепосочените автори и единствено смята, че паричните средства на депозит са инвестиция, която носи доход. Също застъпва мнението на Майкъл Брет според, който ,, парите могат да се вложат, за да носят доход – могат да се използват за покупка на суровини или стоки, чиято стойност се очаква да се повиши ( включително собственото ви жилище ) или да се инвестира в ценни книжа на фондовия пазар ,които обикновенно носят доход, но и капиталов печалби или капиталови загуби’’ ( Вж Скоусън, М. , Financial privacy, Simon and Schuster)

При счетоводното отчитане на инвестициите от съществено значение са определенията дадени в МСС 25 Отчитане на инвестициите и съотвестващият му НСС 25 със същото наименование. МСС 25 определя инвестициите като ,, притежаван от предприятието актив с цел натрупване на доход чрез разпределение за увеличаване стойността на капитала или за други изгоди в полза на инвестиращото предприятие’’. Аналогично е и опредлението в НСС 25. Оттук следва, че инвестициите са предимно финансови права, като материалните инвестиции са много малка част, преди всичко инвестиционни имоти.

На базата на тези стандарти могат да се направят следните изводи:


  1. Инвестицията е актив притежаван и контролиран от предприятието, от който се очакват бъдещи икономически изгоди.

  2. Посредством инвестицията предприятето цели увеличаване на собствения капитал

  3. Не са инвестиции от счетоводна гл.т. инвестициите в материални средства ( с изключение на инвестиционните имоти), стоково-материалните ценности, които се третират като краткотрайни активи, организационни инвестиции.

Следователно понятието ,, инвестиция’’ няма едно и също значение в счетоводен и икономически смисъл. Според В. Захариев ,, типичен пример за това е ангажирането на високо квалифицирани специалисти, което изисква заплащането на работна заплата’’ ( Вж. Захариев, В. Бюджетно управление на фирмата, Свищов, 1992, с.74). По смисъла на счетоводното законодателство такава операция не може да се третира като инвестиция, докато от икономическа гл.т. е интелектуална инвестиция.

    1. Критерии за класифициране на инвестициите за целите на представянето им в счетоводните отчети.

Съществуват различни критерии за тяхното класифициране. Независимо то тези различия инвестиците могат да се разделят на краткосрочни и дългосрочни, преки и косвени, финансови и нематериални, капиталови и дългови и др.

От съществено значение за тяхното класифициране са въпросите за вида на активите, в които се инвестира, срокът на инвестициите, преследваната цел от инвеститора, според икономическото им съдържание , както и характера на дохода от нея.

В специализираната литература се застъпват различни принципи. Като по силата на текста в НСС 25 се посочва, че те са дългосрочни и краткосрочни, без да се съдържа критерии за тяхното класифициране. Подобни критерии са посочени в чл.19 ал.2 т.3 в Закона за счетоводство. Съгласно него дългосрочни инвестиции са ,, дялове, акции, ДЦК, облигации и др. финансови активи в инвестиционен портофейл със срок на държане 12 месеца и инвестиционни имоти’’. Под ,, срок на държане’’ следва да се изхожда от субективната преценка и намерието на инвеститора да ги задържи за повече от един отчетен период. Имайки впредвид облигациите по вънщния дълг, които са с дълъг матуритет ( над 25 години) и са закупени с цел разплащане по приватизационни сделки. В този случаи спазвайки принципа за вярно и честно предтставяне следва те да се класифицират като краткосрочни, като основание за това е именно намерието на собственика да ги използва като платежно средство. Следователно не срокът им е определящ, а намерението на инвеститора.

Също така на базата на според ,,конкретното им икономическо съдържание и според формите на функциоране’’ те се разделят на 3 групи: ,,материални, нематериални и финансови’’( Вж Златков, И., Финансовите инвестиции,С., с.16). Финансовите от своя страна се подразделят на текущи и финансови дългосрочни- ,, това са вложения на средств, както и в предоставени дългосрочни заеми( в парични или в друга форма, например във формата на актив, нает с финансово обвързан наемен договор)’’.

Можем да обобщим, че класифицирането на инвестициите за целите на тяхното представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с общите принципи за класификация на активите в предприятието. Дългосрочни са всички онези, които ще бъдат държани за повече от един отчетен период. Краткосрочни са тези, които се притежават с цел продажба в близко бъдеще, за които има активен пазар.

Предприятията следва да осигуряват отделно отчитане на капиталовите инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия. Съществуват 3 групи, в които могат да попадат придобитите дългосрочни инвестиции: контрол, значително влияние и малцинствено влияние. Контролът се определя като способността на инвеститора да определя финансовата, деловата и стратегическа политика на предприятието, чиито акции са придобити. Пряк контрол се осъществява чрез придобиване на повече от 50% от акциите с право на глас на емитента или повечето от гласовете на управителния орган. Но също контрол може да бъде и косвен, който се постига чрез:



    • договорка с останалите акционери да управлява повечето от акциите с право на глас на дъщерното предприятие;

    • възможност съгласно устава на дъщерното дружество;

    • възможност за вземане на решения за освобождаване и назначаване на определени ръководни постове в управителния орган на дъщерното предприятие, като по този начин може изцяло да ориентира дейността му в съотвествие със собствените си цели( за повече възможности за упражняване на косвен контрол Вж п/ф 12 МСС 27).

Значителното влияние означава инвеститора да взема решения относто финансовата и оперативна дейност на емитента, но да не я контролира изцяло. Спорен е въпросът каква част от акциите с право на глас следва да се притежават от инвеститора, за да осъществява значително влияние. В отделните страни се посочват различни прагове, като – минимум 25% от акциите, а по МСС 28- минимум 20%.Аналогично е мнението на специалистите от МВФ, които смятят, че този процент следва да е не по-малък 25( Вж. Прохаски, Г, Инвестиции на капитали в социалистически страни, Цинти ,1993, 148). Следователно когато инвеститора притежава по-малко от 20%/ 25% от капитала на емитента, той не може да упражнява значително влияние, като се прави уговорката ,, когато съществуват недвусмислени доказателства за противното’’. По силата на МСС 28 може да се заключи, че и в случаите , когато инвеститора притежава по-малкото от акциите с глас, то той може да упражнява значително влияние:

    • при взаимен обмен на управленски персонал

    • предоставянето на техническа или др. информация, която е от съществено значение за дейността на дъщерното предприятие.

    • Др. ( Вж п/ф 5 МСС 28)

От направените разсъждения на база на стандартите и изисквния, може да се обобщи, че е налице значителни влияние, когато инвеститора притежава между 20 и 50 процента от акциите с правона глас или от гласовете в управителните органи на предприятието, чиито акции са придобити. Значително влияние е правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативна политика на предприятето, в което е инвестирано, но не е контрол или съвместен контрол върху тази политика.

ГЛАВА 2: Методи за оценка и представяне на дългосрочните капиталови инвестиции в отчетите на ,, Енергия’’ ЗАД
2.1 ИСТОРИЯ И ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ НА АКЦИОНЕРНОТО ДРУЖЕСТВО

Застрахователно акционерно дружество “Енергия” е учредено през 1993 година. Дружеството е част от структурата на “Алианц България Холдинг” АД. Условията на предлаганите от дружеството застраховки са разработени на база международно признати клаузи и съобразени със спецификата на националния застрахователен пазар. По размер на застрахователно – техническите си резерви, този застраховател се нарежда сред най-големите застрахователни компании в България. Основен дял от дейността заема имущественото застраховане. В застрахователната съвкупност на дружеството са включени най-големите топлоелектрически и водноелектрически централи в България, електроразпределителни и енергоремонтни предприятия, част от топлофикационните дружества, предприятия от въгледобива, както и редица други индустриални обекти. Уставният капитал на дружеството е в размер на 16 000 000 лв. Основни акционери са „Алианц България Холдинг” АД и НЕК АД. ЗАД „Енергия” е с едностепенна система на управление – четири членен съвет на директорите.

Финансовите инвестиции на „Енергия” АД са свързани с придобиването на финансови активи, които се определят като права върху доходи и прираст на капитала. Дружеството реализира по-високи приходи посредством инвестиране в ценни книжа. По този начин се компенсира неблагоприятното развитие на риска на застрахователните съвкупности през дадена година и се цели избягването на неблагоприятен икономически резултат от дейността. Дългосрочните капиталови инвестиции носят значителен риск за притежателите си, затова те трябва да бъдат точно отразявани и внимателно проследявани в текущите и годишните отчети на дружеството.

Финансовите отчети се одобряват от Съвета на директорите на Дружеството. Финансовите отчети на ЗАД “Енергия” АД се изготвят в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), приети от Комисията на Европейския съюз. Съгласно Закона за счетоводството, на територията на Република България действат Международни стандарти за финансова отчетност, приети от Комисията на Европейския съюз. Настоящите финансови отчети са изготвени на базата на МСФО, приети от Европейския съюз, приложими за 2005 година, така както са публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз на английски език.

Финансовите отчети се изготвят съгласно принципа на историческата стойност, освен следните активи и пасиви, които са представени по справедлива стойност:


Земите и сградите, предназначени за собствена употреба се отчитат по преоценена стойност, която представлява справедливата стойност към датата на преоценката минус последваща амортизация и натрупани загуби от обезценка.

Изготвянето на финансовите отчети в съответствие с изискванията на МСФО изисква от ръководството да извърши преценки и допускания, които влияят върху прилагането на счетоводните политики и отчетените стойности на активите и пасивите, приходите и разходите. Преценките и свързаните допускания се основават на исторически опит и други фактори, които оказват влияние при тези обстоятелства, резултатите от които формират основа за преценки относно балансовата стойност на активите и пасивите, които не са очевидни от други източници.



Действителните резултати могат да се различават от направените предварителни оценки. Счетоводните преценки и основните допускания се преглеждат редовно. Корекции на счетоводните преценки се прави в годината на повторния преглед на преценките, ако корекцията се отнася за текущата година, или в годината на прегледа и в бъдещите години, ако повторния преглед касае текущата и бъдещите години. Счетоводните политики сe прилагат последователно от дружеството.


    1. Отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции в дружеството.

При отчитането на дългосрочните капиталови инвестиции в ЗД „Енергия” АД, следвайки избраната счетоводна политика, ръководството спазва следните основни принципи:

  • Приходите от инвестиции се признават съгласно принципа на начисляването и се представят нетно от свързаните с тях разходи;

  • Приходите от инвестиции включват приходи от наеми и продажби на инвестиционни имоти както и приходи и разходи свързани с търговия със ценни книжа и приходи от лихви на ценни книжа и депозити;

  • Приходите от дивиденти от капиталови инвестиции се признават в момента на тяхното получаване;

  • Държавните ценни книжа и корпоративни ценни книжа по справедлива стойност в отчета за приходи и разходи, включват краткосрочни, средно и дългосрочни ценни книжа, които компанията държи с цел краткосрочна печалба;

  • Инвестициите по справедлива стойност в отчета за приходите и разходите се класифицират като текущи активи и се отчитат по справедлива цена като преоценката до справедлива цена се отразява в отчета за приходи и разходи.

  • Справедливата стойност на финансовите инструменти се определя на база пазарни котировки на цената им към датата на баланса, без в нея да се включват разходите по осъществяване на сделката. В случай, че такива котировки не съществуват, справедливата стойност на финансовите инструменти се определя чрез ценообразуващи модели или чрез техники на дисконтиране на паричните потоци.

  • Инвестициите по справедлива стойност в отчета за приходи и разходи се признават или се отписват от дружеството на датата на уреждане на сделките;

  • Ценни книжа налични за продажба се отчитат по справедлива цена на балансовата дата.

  • Приходите и разходите от промени в справедливата стойност на финансовите активи налични за продажба се признават директно в собствения капитал, с изключение на разходите за обезценка.

  • При отписване на инвестициите налични за продажба, кумулативните приходи и разходи, отчетени до момента в собствения капитал се признават в отчета за приходи и разходи.

  • При лихвоносните ценни книжа лихвата, калкулирана при прилагане на метода на ефективния лихвен процент се отнася в отчета за приходите и разходите.

За целите на последващата оценка на капиталовите инвестиции, след първоначалното им признаване, те се класифицират като финансови активи държани за продажба. Поради това, че справедливата стойност на тези инвестиции не може да се определи с голяма точност и надеждност, тези активи се представят в отчетите по цена на придобиване. Това е един от основните проблеми при отчитането на дългосрочните капиталови инвестиции в дружеството, който намира своето решение по естествен и логичен начин, посредством отразяване на цената на придобиване. Всички приходи от търговия и преоценка на ценни книжа, както и приходи от лихви, амортизация на сконто и премии от ценни книжа се отчитат на реда „Нетни финансови приходи” в отчета за приходи и разходи.

Както е известно, в международната практика се прилагат различни методи за оценка и представяне на капиталовите инвестиции в зависимост от процентния дял от капитала на емитента, който се притежава от инвеститора. Различията в методите се определят в зависимост от взаимоотношението между инвеститора и предприятието, чиито акции са придобити. Когато инвеститорът придобие над 50 % от акциите с право на глас на предприятието, чиито акции са придобити, той може да осъществява контрол върху последното. В този случай двете предприятия се разглеждат като предприятие майка и дъщерно предприятие.

Подобни инвестиции се представят във финансовите отчети, посредством прилагането на различни методи на консолидация по смисъла на МСС 27 „Консолидиране на счетоводните отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия”. По този начин се извършва консолидиране на счетоводните отчети на две или повече юридически самостоятелни предприятия, действащи съвместно в икономическо и финансово отношение. Целта на подобно консолидиране се свежда до необходимостта от получаването на информация за финансовото състояние, финансовите резултати и измененията в тях на предприятията, функциониращи като икономическа група. В конкретния случай „Енергия” АД не притежава инвестиции с такъв голям дял в капитала на друго предприятие. Ето защо в дружеството не се изготвят консолидирани отчети.

В практиката на развитите страни се приема, че дългосрочните инвестиции в асоциирани предприятия са твърде съществена част от инвестиционната политика на предприятията, които са ги извършили, поради което тези инвестиции се оценяват и представят в счетоводните отчети по метода на чистата стойност на капитала. Това се прилага за инвестиции с дялово участие от 20 до 50 % от капитала на дружеството, в което се инвестира.

Покупката на незначителен капиталов пакет (по-малък от 20% от капитала на емитента) не дава възможност на инвеститора да оказва контрол или значително влияние. Подобни инвестиции следва да бъдат оценявани и представяни във финансовите отчети по себестойностния (разходен) метод. Същият се използва в разглежданото застрахователно предприятие.

Различията между инвестициите в дъщерни, асоциирани предприятия и малцинствените съучастия могат да се представят по следния начин:



Таблица 1:

счетоводни методи за оценка и представяне на дългосрочните инвестиции

Дялово участие

Контрол или значително влияние

Счетоводен метод

над 50 %

Контрол

Консолидация

От 20 до 50 %

Значително влияние

Метод на чистата стойност на капитала

под 20 %

Няма наличие на контрол или значително влияние

Себестойностен метод

Последният счетоводен метод отразява най-точно отчитането на дългосрочните капиталови инвестиции на ЗД „Енергия” АД.

По закон застрахователната компания не може да прави неограничени капиталови инвестиции поради характера на основната си дейност и необходимостта от формиране на специални застрахователни резерви, средствата, от които следва да се покрият своевременно всички възникнали плащания на дружеството по повод на реализирани застрахователни събития. По тази причина дългосрочните капиталови инвестиции в ЗД „Енергия” АД, както и при всеки друг застраховател у нас и в чужбина се следят отблизо и подлежат на строг контрол от страна на ръководството. Същите трябва да се отразяват прецизно и в съответствие с прилаганата счетоводна политика на дружеството. През последните няколко години същата се изгражда върху Международните счетоводни стандарти.

Разглеждайки счетоводните отчети на застрахователната компания можем да добием обща представа за общия размер на инвестициите, както и за размера на дългосрочните капиталови капиталови инвестиции, за приходите от тях, за разходите свързани с придобиването им.

По данни от отчета за паричния поток на дружеството към 31.12.2005г. имаме следната инвестиционна дейност:



Таблица 2:

Инвестиционна дейност на ЗД „Енергия” АД за периода 2004-2005г.




2005г.

2004г.

Нетно увеличение (намаление) на депозити в банки

11 627

(1 937)

Нетно увеличение на ценни книжа

(9 107)

(8 038)

Постъпления от продажба на инвестиционни имоти

3 799

21

Придобиване на имоти, машини, съоръжения

(329)

(260)

Получени лихви и дивиденти

1 943

1 723

Нетни парични потоци от инвестиционна дейност

7 933

(8 491)

Международните счетоводни стандарти и по-конкретно МСС 28 изискват при реализиране на загуби от дружеството-емитент делът на инвеститора в нея да се отрази като финансов разход и като намаление на инвестицията. В случаите когато делът на инвеститора в загубите на емитента превиши отчетната стойност на инвестицията, то той следва да преустанови да включва свой дял в по-нататъшните загуби. От този момент инвестицията се отчита по нулева стойност. Допълнителни загуби могат да бъдат отчитани само ако инвеститорът е поел допълнителни ангажименти за изплащане на съществуващи задължения на предприятието, в което е инвестирано. Подобен пример са нетните парични потоци в „Енергия” АД за 2004г., които са отрицателна величина, т.е. плащанията са по-големи по размер от постъпленията поради намаление на общия дял на инвестициите.

Колебанията в пазарните цени на притежаваните дългосрочни капиталови ценни книжа не намират счетоводно отражение. Борсовата стойност на последните в края на отчетния период не се използва като база за преоценяване на инвестициите, направени от ръководството на „Енергия” АД, тъй като при прилагането на този метод се извършва преоценка не с цел обичайното съпоставяне на отчетната с пазарната цена, а отразяване на влиянието на промените върху чистата стойност на капитала.



себестойностният метод за оценка и отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия не е основен метод за отчитането на инвестициите в случаите, когато инвеститорът оказва значително влияние. Той се прилага само когато предприятието действа в условията на строги дългосрочни ограничения, както или когато делът е придобит, за да бъде продаден в близко бъдеще. В националното счетоводно законодателство това е основният и единствено допустим метод за оценка и отчитане на инвестициите, независимо от процентното дялово участие на инвеститора в собствения капитал на емитента. Това е и основният счетоводен метод за отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции на дружеството, тъй като техният относителен дял за всяка конкретна инвестиция не надхвърля 20% от капитала и съответно няма наличие на контрол или значително влияние от страна на дружеството върху капитала и дейността на компаниите, в които се инвестира.

Използването на този метод се характеризира със следните особености:



  • Придобитите инвестиции се оценяват по цена на придобиване.

  • Получените доходи от разпределение (дивиденти) намират отражение по сметките за отчитане на финансовите приходи, за периода за който се отнасят, но само доколкото инвеститорът получава дял от акумулираната печалба на предприятието, в което е инвестирано.

Този метод се прилага и в разглеждания случай, където инвестициите са с дялово участие под 20% и не може да се упражнява контрол или значително влияние.


    1. Отчитане на операциите с инвестиции в друеството

Отразяването на дългосрочните капиталови инвестиции в „Енергия” АД става по цена на придобиване.

Чрез сметка 722 „Приходи от дялово участие” в застрахователното предприятие се отчитат получените дивиденти от притежавани финансови дълготрайни активи. Аналитичното отчитане към сметка 722 е организирано по видове приходи от дялово участие.

Счетоводните операции, които се съставят, за да се отразят придобитите инвестиции са следните:

1) Дт с/ка 221 „Съучастия в лева”

Кт с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева”
2) Дт с/ка 223 „Ценни книжа”

Кт с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева”
Счетоводните операции, които се съставят, за да се отразят приходите от направените капиталови инвестиции са следните:

3.1.) Дт с/ка 424 „Вземания от съучастия”

Кт с/ка 722 „Приходи от дялово участие”
3.2.) Дт с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева”

Кт с/ка 424 „Вземания от съучастия”
Сметка 722 „Приходи от дялово участие” се дебитира при нейното приключване срещу кредитирането на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година”.

4) Дт с/ка 722 „Приходи от дялово участие”

Кт с/ка 123 „Печалби и загуби от текущата година”
Ликвидационните дивиденти представляват връщане на капитал, когато компанията е решила да напусне бизнеса и са форма на частична ликвидация на фирмата. Тези дивиденти се разглеждат като типичен пример за разпределение не само на чистата печалба (ако има такава при процедура на ликвидация), но и на целия, в т.ч. основен капитал. Ликвидационният дивидент се свързва с прекратяване и ликвидация на дейността на предприятието. Подобно твърдение се основава на разбирането, че в случаите, когато предприятието, чиито акции са придобити се ликвидира (или предстои да се ликвидира), инвеститорът ще отпише инвестицията на загуба и ще оповести този факт в приложението към Годишния счетоводен отчет.

Изплащането на дивиденти е възможно само ако нетната стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд „Резервен” и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.


ГЛАВА 3 Практически проблеми, препоръки и решения.
3.1 Практически проблеми при отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции в дружеството.

Проблеми в практиката възникват по отношение на тълкуването на понятието „нетна стойност на активите”. Търговският закон в чл.247-а, ал.2 дефинира като „разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството, съгласно баланса му”. Анализирайки така посоченото определение може да се стигне до извода, че в състава на правата на предприятието, влизат онези права, които имат парична оценка – имуществени права (право на собственост, право на ползване и други), облигационни права (вземанията на предприятието), правата върху нематериални активи и други.

Що се отнася до задълженията на предприятието тук се включват паричните задължения, произтичащи както от нормативни актове (задължения за данъци, пенсионни и здравни осигуровки и други), така и задължения, възникващи на базата на договор между контрагентите. Следователно под употребените в Търговския закон понятия „права и задължения” следва да се разбират права върху активи и задължения, произтичащо по силата на закон или писмен договор. Оттук може да се изведе и смисъла на счетоводното разбиране за понятието „нетни активи”. Това са всички активи на предприятието (парични и непарични), намалени със задълженията върхи тях, като те от своя страна са въплътени в отделните елементи на собствения капитал.

В съответствие с чл.25, ал.1 от Закона за счетоводството притежаваните дългосрочни капиталови инвестиции трябва да се преоценят по справедливата им цена към края на финансовата година.

Преоценъчният резерв на продадените дългосрочни капиталови инвестиции следва да се отпише и да се покаже като текущ финансов приход. Това поражда необходимостта от много прецизно организиране на аналитичното отчитане, посредством което да се следи и преоценъчният резерв на придобитите ценни книжа от различни емитенти. При необходимост към сметка 112 „Преоценъчни резерви” може да се организира аналитично отчитане на различни равнища. Освен по емитенти могат да бъдат открити и аналитични сметки, посредством които да се набира информация за вида на придобитите акции (обикновени или привилегировани), по отделни емисии или по други признаци по преценка на предприятието. В подобно действие има икономическа и счетоводна логика, тъй като сумата на надоценката коригира първоначалната стойност на инвестицията в посока на увеличение. При продажбата на инвестицията икономическата изгода ще възникне между борсовата цена и отчетната стойност на инвестицията, която вече е била преоценена в съответствие с действащото законодателство. Именно оттук произтича и необходимостта първоначално отразеният като коректив на цената на придобиване преоценъчен резерв да се трансформира в текущ финансов приход за периода, за който се отнася.

По отношение на счетоводното третиране на преоценъчния резерв МСС 25 отново допуска две алтернативни възможности за решение “когато инвестицията е била преоценявана или се е водила по борсовата й стойност и увеличението в отчетната стойност е било прехвърлено в преоценъчен резерв, предприятието следва да възприеме политика или да кредитира сумата на всякакъв преоценъчен резерв към приходите или да го прехвърля към неразпределената печалба” (пар. 33 от МСС 25). Аргументите за третиране на преоценъчната разлика като елемент на капитала са следните:



  • Преоценъчният резерв на отписаната дългосрочна инвестиция не следва да се вземе предвид при формирането на финансовия резултат за отчетния период. Върху счетоводната (респ. облагаемата) печалба следва да окажат влияние само сделките от обичайната дейност, финансовите и извънредни операции.

  • Като аргумент се изтъква и обстоятелството, че отнасянето на преоценъчния резерв в състава на приходите е в противоречие с финансовата концепция за поддържане на капитала. Тази концепция, както и нарасналите информационни потребности на потребителите на информация наложиха и необходимостта от изготвяне на Отчета за собствения капитал, където следва да намери отражение и посочената преоценъчна разлика.

Имайки предвид горепосочените аргументи е целесъобразно преоценъчният резерв на отписаните дългосрочни капиталови инвестиции да се отнася в увеличение на неразпределената печалба от минали години. Оттам нататък въпрос на данъчно регулиране е дали и в какъв размер ще бъде увеличена облагаемата печалба за целите на данъчното облагане.

Настъпващите (временни и постоянни) промени в текущите пазарни цени на дългосрочните капиталови ценни книжа също следва да намерят счетоводно отражение. Когато пазарната цена на притежавания портфейл се понижи и падне под първоначалната им стойност дългосрочните инвестиции се обезценяват до агрегираната пазарна стойност на портфейла. Възприетият от националното законодателство подход изисква първоначално да се отпише формирания преоценъчен резерв за съответната инвестиция. При трайна тенденция към понижаване на пазарните цени на дългосрочните капиталови ценни книжа, последните следва да бъдат представени във финансовите отчети по актуалната им стойност. В тези случаи намалението (подоценката) се отчита като текущ финансов разход за отчетния период.

Законът за счетоводството изисква в края на отчетния период дългосрочните инвестиции да се представят в счетоводните отчети по справедливата им цена. Подобен законов текст е в пълно съответствие с принципа за вярното и честно представяне, възприет и от Националното счетоводно законодателство.

Необходимо е да се обърне внимание на възприетата данъчна политика към отписване на преоценъчния резерв от данъчния амортизационен план на 1.01.2007 година. През последните години преоценъчният резерв многократно е обект на професионални дискусии и съответно данъчното преобразуване е многократно допълвано и изменяно с цел постигане на справедливо данъчно третиране на този елемент от формирането на облагаемата печалба. Практиката показва, че всяко следващо изменение и допълнение само усложнява и без това сложните техники, без да може да се обхване целият диапазон от хипотези, в който преоценъчният резерв оказва влияние при определянето на размера на корпоративния данък. Първата крачка в посока на „освобождаване” от това влияние е направена през 2003 година с възприетия подход за преобразуване на финансовия резултат с преоценъчния резерв на напълно амортизираните активи към 31 декември 2003 година. От 1.01.2007 г. законодателят е възприел окончателното приключване на всички последващи промени, касаещи преоценъчния резерв чрез пълното му отписване (Вж. Георгиева, А.., -данъчен консултант, Експертис, Новият ЗКПО - Коментар по основните мотиви и постановки)

Регламентацията на този еднократен акт е уредена в § 9, а редът и начинът за отписването се съдържат в нормите на § 10 и § 11 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на ЗКПО. В този смисъл § 9 от ПЗР на ЗКПО съдържа както задължение за отписване, така и опция за упражняване на избор от страна на данъчно задълженото лице – по отношение на това по какъв начин ще извършат отписването на преоценъчния резерв (по § 10 или по § 11). В § 9 от ПЗР са основните правила, касаещи предмета на операцията, и лицата, задължени да я извършат. Изборът на това кой от подходите да бъде избран – по § 10 или по § 11 от ПЗР на ЗКПО, следва да е внимателно избран, доколкото всеки от посочените подходи съдържа някои предимства и съответно – недостатъци.

По-долу са разгледани накратко двата подхода:



  • § 10 от ПЗР на ЗКПО – Състои се в отписване на преоценъчния резерв чрез еднократни корекции в стойностите на амортизируемите активи в ДАПл към 1.01.2007г. Техниката за това се състои в увеличение на данъчно признатия размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31.12.2006г. с размера на отписания за този актив преоценъчен резерв, в резултат от което начислената данъчна амортизация на актива към 1.01.2007г. се увеличава, а данъчната стойност на актива към 1.01.2007г. намалява. Основно предимство на този подход за отписване е, че чрез него данъчно задълженото лице биха могли да сведат до минимум потенциално възникващите данъчни задължения за корпоративен данък.

  • § 11 от ПЗР на ЗКПО – По съществото си представлява възможност отписването на преоценъчния резерв да се извърши чрез преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат. Ако се възприеме този подход, се спестяват ресурсите, необходими за извършването на допълнителните изчисления (пояснени за § 10), но при равни други условия би се реализирал потенциален ефект в допълнителен корпоративен данък. Ако се възприеме отписване по реда на § 11 от ПЗР, то данъчната стойност на активите няма да бъде коригирана (намалена), поради което от своя страна за данъчни цели през следващите данъчни години ще бъде начислен и признат по-висок размер на данъчните амортизации.

За целите на този анализ е необходимо да се разгледат опциите, дадени в новия ЗКПО, а в случая, че самият § 11 от ПЗР на ЗКПО дава две алтернативни възможности:

  • § 11, ал. 1 и 2 С отписания преоценъчен резерв да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат, включително при определяне на авансовите вноски за 2007 г., за 2008 г. и за 2009 г. с по една трета от размера на отписания преоценъчен резерв. В случаите на прекратяване на данъчно задълженото лице с изключение на прекратяване при преобразуване чрез промяна в правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон увеличението при определяне на данъчния финансов резултат се извършва в годината на прекратяването.

  • § 11, ал. 3 данъчно задълженото лице може да увеличи еднократно с целия размер на отписания преоценъчен резерв счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат за 2007г., включително при определяне на тримесечните авансови вноски. При това положение не се прилагат ал. 1 и 2 от същия параграф. Следователно, ако предприятието – данъчно задължено лице по ЗКПО, прави тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, то на практика увеличението с отписания преоценъчен резерв следва да се извърши още при определяне на първата тримесечна авансова вноска за 2007г.

Водещо условие за това може ли изобщо да бъде упражнен избор (респективно да се приложи изобщо § 10, ал. 1 – 4 от ПЗР на ЗКПО) е на първо място сравнението между размера на общата сума на подлежащия на отписване преоценъчен резерв и общата сума на данъчните балансови стойности на всички активи, налични в ДАПл към 31 декември 2006г. По този ред са възможни два варианта:

  • преоценъчният резерв превишава данъчните балансови стойности – Съгласно § 10, ал. 5 от ПЗР на ЗКПО, данъчно задълженото лице следва да отпише от ДАПл към 1 януари 2007г. всички налични активи в него към 31 декември 2006г. За разликата между преоценъчния резерв и данъчните балансови стойности се прилага редът на § 11 от ПЗР на ЗКПО.

На практика в този случай данъчно задълженото лице не може да ползва предимствата на § 10, ал. 1 – 4 от ПЗР, но може да извърши своеобразно „разсрочване”, като приложи възможностите на § 11, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗКПО.

  • данъчните балансови стойности превишават преоценъчния резерв – в такава конфигурация на цифрите по ДАПл към 31.12.2006г. данъчно задълженото лице е с пълни възможности да прецени дали да използва § 10 или § 11, доколкото и двата подхода са напълно приложими.

Формираният преоценъчен резерв за всяка дългосрочна инвестиция води до увеличаване на собствения капитал на предприятието. Нарастването на капитала не е резултат от осъществяваната стопанска дейност, тъй като преоценката се налага поради действието на фактори, които не са пряко свързани с дейността на предприятието. Това от своя страна предполага намалението на капитала в резултат на обезценката също да не намира отражение в отчета за приходите и разходите, а да се посочи в счетоводния баланс и отчета за движението на собствения капитал.
3.2 Препоръки за подобрения, за решаване на проблемите при отчитането на дългосрочните капиталови инвестиции.

Следвайки разпоредбите на националното счетоводно законодателство в приложението към годишния счетоводен отчет на дружеството следва да се оповести стойностния размер на преоценката на инвестициите, както и влиянието му върху финансовия резултат за текущия отчетен период.

Имайки предвид посочените характерни особености на метода на чистата стойност на капитала и себестойностния метод могат да се направят няколко извода:


  • Съгласно действащото законодателство дългосрочните капиталови инвестиции в асоциирани предприятия се отчитат аналогично на всички останали инвестиции в предприятието.

  • При придобиване на инвестициите, последните се оценяват по цена на придобиване.

  • В края на отчетния период се извършва преоценка на инвестициите, които са борсово продаваеми, като увеличението, съответно намалението на отчетната им стойност се отчита за сметка на преоценъчен резерв.

  • Дивидентите, получени от емитента се отчитат като финансови приходи. Съгласно МСС признаването на приход на базата на получените дивиденти не е целесъобразно, тъй като дивидентите не отразяват пряко резултатите от дейността на асоциираното предприятие. Положителната или отрицателна разлика при продажбата на дългосрочните инвестиции в асоциирани предприятия се отразява като финансов приход или финансов разход. В края на отчетния период не се извършва увеличение или намаление на отчетната стойност на инвестицията с цел да се отрази промяната в дела на инвеститора в собствения капитал на емитента. Не съществува изискване за оповестяване на допълнителна информация относно инвестициите в асоциирани предприятия (размер на дялово участие в капитала на емитента, метод за оценка и представяне на инвестициите в счетоводните отчети и други).

Сравнявайки метода на нетната капиталова стойност и себестойностния (разходен) метод, за счетоводно третиране на придобитите дългосрочни капиталови инвестиции могат да се посочат както общите белези, така и характерните различия между тях. И при двата метода придобитите инвестиции първоначално се записват по цена на придобиване. Получените дивиденти при себестойностния метод се отчитат като приход, който е реализиран и като намаление по сметките, използвани за отчитане на инвестициите при метода на нетната капиталова стойност. Доходите от предприятието, в което е инвестирано, се записват като увеличение на инвестициите, отчитани по сметка 222 “Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия и малцинствени съучастия” (или друга сметка от група 22) при метода на нетната капиталова стойност, докато при себестойностния метод в тези случаи няма счетоводно записване.

При себестойностния метод стойността на инвестицията се коригира до по-ниската от двете оценки (историческата цена или пазарната стойност), докато при метода на нетната капиталова стойност подобна корекция не се извършва. Това е така, тъй като при него стойността на инвестицията вече е била коригирана, така, че да се отрази промяната на дела на инвеститора в собствения капитал на предприятието, чиито акции са придобити.

Приликите и различията между себестойностния метод и метода на чистата стойност на капитала, използвани при счетоводното отразяване на придобитите дългосрочни финансови инвестиции могат да се представят по следния начин:

Таблица 3:

Прилики и различия между себестойностния метод и метода чистата стойност на капитала

Стопанска операция

Себестойностен метод

Метод на чистата стойност на капитала

1. Първоначална покупка

Дт с/ки от гр. 22

Дългосрочни инвестиции

и вземания

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева



Дт с/ки от гр. 22

Дългосрочни инвестиции и вземания

Кт с/ка 503

Разплащателна сметка в лева



2. Изплащане на дивиденти

Дт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева

Кт с/ка 722 Приходи от дялово участие



Дт с/ка 503 Разплащателна с/ка в лева

Кт с/ки от гр. 22

Дългосрочни инвестиции и вземания


3. Реализиране на печалба от предприятието, чиито акции са придобити

Няма счетоводно записване



Дт с/ки от гр. 22 Дългосрочни инвестиции и вземания

Кт с/ка 722

Приходи от дялово участие


4. Коригиране стойността на дългосрочните инвестиции в съответствие с временните промени на пазарните цени

Дт с/ка 121.9 Нереализирана загуба от дългосрочни инвестиции

Кт с/ка Резерв за намаление стойността на дългосрочните инвестиции


Няма счетоводно записване



В случаите, когато инвеститорът може да оказва значително влияние използването на метода на чистата стойност на капитала е по-целесъобразно, тъй като той не дава възможност за манипулиране на дохода. При себестойностния метод получените дивиденти се третират като приход, от което следва, че инвеститорът, който има значително влияние би могъл съществено да увеличи своите доходи, посредством оказване на натиск върху емитиращото предприятие да декларира по-големи дивиденти или да ги изплаща на по-кратки периоди от време. В случаите, когато инвеститорът закупи акции, които не му дават достатъчно права на глас, той загубва възможността да упражнява значително влияние върху политиката на предприятието, в което е инвестирано. Следователно трябва да се премине от метода на чистата стойност на капитала към себестойностния метод при осчетоводяване на инвестициите. В процеса на преминаване не се налагат никакви корекции в сметките, отчитащи придобитите инвестиции. Отчетната стойност на инвестицията, определена по метода на чистата стойност на капитала се третира като нова отчетна база за прилагането на себестойностния метод. От момента на промяната няма да се коригира сметката, отчитаща инвестициите с нарасналия пропорционален дял на инвеститора в доходите на предприятието, в което е инвестирано, като същевременно получените дивиденти ще се третират като приходи, а не като намаление на отчетната стойност на инвестицията.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Въпросът, свързан с оценката, отчитането и представянето на дългосрочните капиталови инвестиции в счетоводните отчети е обширен и многоаспектен, което поставя практикуващите счетоводители пред редица противоречия и предизвикателства. Това до голяма степен се дължи на липсата на ефективно действащ капиталов пазар, който да бъде основен индикатор при определянето на справедливата цена на дългосрочни капиталови ценни книжа. инвестициите са динамично развиваща се област, насочена към непрекъснатото търсене на възможности за реализиране на допълнителни доходи. В този смисъл в практиката възникват и намират приложение нови финансови инструменти, което налага счетоводителите да вземат решение относно тяхната оценка и отчитане на базата на здравия разум, опита и традициите, които съществуват при решаването на подобен род проблеми.

Изводите, които могат да се направят са:



  • При класифицирането на инвестициите за целите на представянето им в счетоводните отчети следва да се изхожда най-вече от намерението на инвеститора и предназначението на книжата.

  • В разгледаното дружество се прилага метод за оценка и отчитане на дългосрочни инвестиции в капиталови ценни книжа съобразен с относителния дял на инвеститора в собствения капитал на емитента.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:


1. Адамов, В. и др. Инвестиции в ценни книжа. Свищов, 1994;

2. Речник на чуждите думи в българския език, Байрова, М, Бояджиев, С и др., БАН, 1982, с 338

3. Георгиева, А.., -данъчен консултант, Експертис, Новият ЗКПО - Коментар по основните мотиви и постановки

5. Димов, И. Х. Вейн, Б. Сноудън, Н. Хийли. Макроикономика. “Абагар,” В. Търново, 1996;

6. Димов, И, др. Обща икономическа теория, Абагар, ВТ, 1998, с.94

7. Захариев, В. Бюджетно управление на фирмата, Свищов, 1992, с.74

8. Златев,И., Финансови инвестиции- анализ , оценяване и счетоводно отчитане, 1995, с.20

9. Златков, И., Финансовите инвестиции,С., с.16

10.Иванов, В., Икономика на предприятието, С., Лия, 1995, с.85

11.Савов, Ст., Макроикономика, Абагар, ВТ, 1996, с.220

12.Стоянов, В, Основи на парично- финансовата теория и политика, С.,Галик, 1993, с.57

13.Стефанов, С., Проблеми при счетоводното отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции, Варна, 2001;

14.Банър, Гр., Световен речник по финанси, Делфин прес, 1992, с.144

15.Боди, Зв. Инвестиции, 2000, предговор

16.Кисайоки, Р. Четирите потока, 2005г

17.Прохаски, Г, Инвестиции на капитали в социалистически страни, Цинти ,1993, 148

18.Скоусън, М. , Financial privacy, Simon and Schuster









База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница