доминират като че ли икономическите мотиви и освен това трайно присъства материята, свързана с човешкия капитал и подходите към формирането му в рамките на общността чрез неговото свободно движение. Потенциалът на Европейския съюз след разширяването вече е съизмерим с този на САЩ и другите световни икономически центрове, докато Германия, Франция като отделни национални икономики са далече от този потенциал. Онова, което е силната страна в европейската икономическа интеграция обаче, може да се окаже и нейната слабост, когато става дума за човешкия капитал. Всъщност най-голямата опасност идва тъкмо от там, а не от другите, "веществените" елементи на капитала и на богатството като обединени в единен организъм. Евентуални центробежни сили биха се породили от сблъсъка на стереотипи, национални интереси и култури, които са дълбоко консервативни по своята природа. Базисната закономерност тук отново се свежда до факта, че колкото повече човешкият капитал се синтезира, толкова повече нараства връщането към старите основи на националната идентичност. Този здрав егоизъм или егоцентризъм не е непреодолим, но е илюзорна идеята в недалечното бъдеще да се появят само граждани на света. Все пак хората не са безлична маса като машините и другите форми на физическия капитал. Проблемите, свързани с човешкия капитал, винаги са по-сложни за разрешаване и те тепърва ще напомнят за себе си. Класическата икономическа теория прокламира пазарния егоизъм на субектите като отправно положение за анализа на пазарните връзки и капиталовото стопанство, доминирано от физическия капитал. Съвременната икономическа теория според нас ще афишира интелектуалния егоизъм на човешкия капитал. Личността е уникална и суверенна, интелектуалният продукт също принадлежи първо на субекта и едва след това на цялото общество. Каквито и граници да премине идеята на хуманизма, личностният статус на индивида ще бъде необходимата храна за неговите нови импулси. Това интелектуалните среди винаги са го демонстрирали. Светът на по-учените хора е и съответно по-обособен и "парцелиран" по своему. Той по-трудно може да бъде дестабилизиран или елиминиран.
