54
3.1. Урбанизация, жизнен стандарт и възпроизводствени възможности на българската нация Икономическото развитие в условията на глобализация превърна няколко благоденстващи държави в слединдустриални.
Слединдустриалната ера се съпътства с висок жизнен стандарт и акцент върху качествените характеристики на живота,
при което многодетството е по-скоро изключение, отколкото правило. Това са два проблема, които имат твърде голямо значение при изследване на материята, свързана с човешкия капитал. Още от времето на Римската империя, когато се е
появил първият милионен град, протичат с променливи темпове
процеси, свързани с урбанизацията.
Сега, в
началото на ХХІ век, това е преди всичко развитието, но и хипертрофията на градската инфраструктура.
Над 72% от световното население живее в градовете.
Така икономическото развитие, жизненият стандарт, урбанизацията и възпроизводствените възможности на нацията са възел от проблеми, които оформят част от общия фон на глобализацията. Всеки един от тях е свързан с човешкия капитал.
До 60-те години на миналия век България е била типично земеделска и заедно с това – селска страна. След Освобождението продължава да се развива и утвърждава изграденият специфичен
демографско-икономически модел, който е спомогнал за съхраняването, а по- късно и за увеличаването на българското население вече в рамките на територията на страната. То нараства от близо 3 милиона при Освобождението до повече от девет милиона в началото на деветдесетте години на ХХ век.
Една част от обяснението на този феномен Сподели с приятели: 
