1.2. Проблемът с амортизацията Общата икономическа теория на амортизационния режим е универсална и може да се прилага като класика спрямо по-специфичната материя, отнасяща се и до човешкия капитал. Аналогията в тази област с физическия капитал е възможна и допустима, стига да не се забравя, че в случая става дума първо за амортизация на живия човешки организъм и след това за амортизационни процеси, свързани със знанието, информацията, и едва тогава за нейните технически носители. Затова наред с общото трябва да се отрази и специфичното, което е характерно само за вложенията в човека. Редно е да се каже докъде свършват приликите и откъде започват различията, за да не се изпада в груби и неработещи аналогии. Според нас амортизацията на човешкия капитал може да се разглежда в три аспекта: амортизация, свързана с физиологични и физически процеси, амортизация, свързана с паметта и мисленето, и на трето място – амортизация вследствие на загуба на актуалност на съответното знание. По принцип следва да се прави разлика между евристичното (новото) за науката и обществото знание и онова, което се транслира и препредава от знаещите към незнаещите. Първото е обект на интелектуална собственост, докато второто има характеристиките на реализацията на факторна услуга. Така формирането на човешкия капитал през критерия на амортизация на знанието е пренасяне на интелектуален труд от миналото за онези, които понастоящем изграждат своя индивидуален човешки капитал. Те плащат не самото ново знание, което е обществено достояние, а образователната услуга от онези, които преди това са го получили. Защото знанията се предоставят на онези, които се обучават, но самите знания в случая не са стока, стока е образователната услуга. Те (знанията) са стока само тогава, когато са евристични и са обект на защита като интелектуална собственост. Вложенията в индивида са от такъв характер, че те могат да имат трайно
