9Болестта и изцелението са двойка понятия, които се отнасят само до съзнанието и са неприложими към тялото - едно тяло не може да бъде нито здраво, нито болно. В него могат да се отразяват само съответните състояния на съзнанието.
Дори ако разгледаме само по този пункт, ще проличи, че академичната медицина подлежи на евентуална критика. В нея се говори за изцеление, без да се отделя
внимание на онази плоскост, на която изцелението е единствено възможно. Нашето намерение не е да критикуваме действията на медицината, стига с тях тя да не предявява претенции за лекуване.
Действията на медицината се свеждат до чисто функционални мерки, които, сами по себе си, не са нито добри, нито лоши, а само възможна намеса на материално равнище. На това равнище в някои случаи медицината е постигнала учудващо задоволителни резултати - да се отричат тотално нейните методи е стъпка, която, в
най-добрия случай, човек може да приложи по отношение на себе си, но никога за някой друг. С това е свързан проблемът доколко човек е склонен да се опита да промени света чрез функционални мерки или е разобличил за себе си подобен подход като илюзия. Който е прозрял играта, няма нужда да участва повече в нея
(срещу което обаче няма и възражения!), но това не му дава право, само защото на него самия тя вече не му е необходима, да повлича и другите със себе си. В края на краищата и преодоляването на една илюзия води напред!
Следователно, това, което правим,
няма толкова голямо значение, колкото съзнанието за него. Който е успял да схване гледната ни точка дотук, на това място ще забележи, че критиката ни се отнася както за академичната, така и за природната медицина, защото последната също се опитва да постигне „изцеление" чрез функционални мерки, да предотврати болестта и апелира към
здравословен живот. Нейната философия е същата като
тази на академичната медицина, само методите ѝ са малко
по-малко отровни и
по-естествени. (Изключение прави хомеопатията, която не принадлежи нито към академичната, нито към природната медицина.)
Пътят на човека е път, водещ от неволята към добруването, от болестта към изцелението и към просветлението.
Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя и поради това неприятна. Болестта е самият път, по който човек върви към здравето си. Колкото по- съзнателно гледаме на този път, толкова по-надеждно ще може той да изпълни целта си.
Намерението ни не е да се преборим с болестта, а да се възползваме от нея, но за да го направим, трябва да започнем по-отдалече.
Сподели с приятели: