Михаил Антонов Михайлов ( местообитания ) Настоящия доклад
Характеристика на територията на инвестиционното намерение и на
Изтегляне 6.04 Mb. Pdf просмотр
|
| 5.2 Характеристика на територията на инвестиционното намерение и на регистрираните видове в обхвата му на въздействие, определяне на наличието или отсъствието на видове от Прил. II на Дир. 92/43/ЕИО и Прил. I на Дир. 79/409/ЕИО . 5.2.1 Ихтиофауна предметна опазване в ЗЗ ,,Голак” и ЗЗ Река Марица”. Направеното ихтиологично проучване показа, че маришката мряна Barbus cyclolepis (= Barbus plebejus) е един от доминиращите видове в потенциално засегнатия речен участък. Плътността на популацията й достига 3838 инд./ха, а биомасата – 3.84 кг/ха. По протежение на проучения участък популацията е разпределена твърде неравномерно, като е съсредоточена главно в плитки участъци с бързо течение и каменисто дъно. В по-дълбоки участъци със забавено равномерно течение са установени много по-ниски стойности на популационната плътности биомаса на маришката мряна ( 850 инд./ха и 0.780 кг/ха ). Така, на базата на резултатите от направените проучвания и данните за хидроморфологичните характеристики на реката, може да се обобщи, че потенциалните оптимални местообитания на маришката мряна заемат около 50% от общата площ на речното корито в обхвата на ИП или около 6 дка. Средната плътност на популацията на вида за този участък е около 1800 инд./ха, а средната биомаса – съответно около 1.8 кг/ха. Няма данни за общата площ наводните течения в ЗЗ ,,Голак”, които могат да се използват за оценка на площта на местообитанията на маришката мряна в нея. Според предварителна експертна оценка, основана на GIS анализ на местообитанията на вида в страната и наличната информация за разпределението на неговата популация, защитената зона ,,Голак” (BG0000304) покрива до 0.4 % от общата площ на местообитанията на маришката мряна Barbus cyclolepis на територията на България и незначителна част (< 1%) от националната популация на вида. В проучения речен участък е установено присъствие и на 2 други вида риби от Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕИО, които не са отбелязани в Стандартния формуляр Натура 2000 за ЗЗ „Голак” и съответно, не са включени в Предмета и целите за опазване в нея: щипок - Cobitis elongatoides (= Cobitis taenia) и балкански щипок - Sabanejewia balcanica (= Sabanejewia aurata). Теса представени с малочислени фрагментирани популации в крайбрежните участъци на реката със забавено течение и пясъчно-тинесто дъно. Водите в този участък от р. Марица до неотдавна са били натоварени със значително замърсяване от промишлените предприятия в гр. Костенец. Участъкът е бил засегнати от наводненията през 2005 г. Може да се предполага, че речната биота, е в процес на възстановяване, инцидентно нарушаван от антропогенни и природни въздействия. Косвено |