Чл. 84. Трасето на деривационните канали се проектира в изкоп и/или насип.
Чл. 85. Радиусът на закръгление на чупките по оста на трасето на канала е не по-малък от 2,5 пъти широчината на канала при кота максимално водно ниво.
Чл. 86. Скатовите откоси на канали в изкоп и полуизкоп се отделят с берми.
Чл. 87. Надвишението на билото на дигата и бермата над най-високото водно ниво в канала се определя в зависимост от провежданото водно количество и след оценка на последствията от преливане, но не по-малко от 0,40 m за застроеното водно количество и не по-малко от 0,30 m за максимално възможното водно количество.
Чл. 88. (1) Не се допуска ново проектиране и изпълнение на деривационни канали в свлачищни райони.
(2) Реконструкция на съществуващи канали, преминаващи през свлачищни участъци, се допуска след предвиждане на мерки за осигуряване на тяхната устойчивост и след провеждане на геозащитни мероприятия за укрепване и стабилизиране на участъците.
(3) При преминаване на канал в пропадъчни почви се предвиждат мерки за отстраняване на вредните въздействия на тези почви при експлоатацията на съоръжението.
Чл. 89. Скоростта на водата в необлицован канал се определя въз основа на технико-икономически изчисления.
Чл. 90. (1) Подводните откоси и дъното на канала се облицоват за защита от размиване и механични повреди, за увеличаване проводимостта и намаляване на филтрационните загуби.
(2) Наклонът на откосите на канала и конструкцията на облицовките се определят въз основа на проверка на устойчивостта на откосите, като се отчитат силите от филтрационното налягане при колебанията на водното ниво.
(3) За отвеждане на скатовите води се проектират канавки, дренажни и водоотвеждащи съоръжения.
Чл. 91. При проектирането на канали се предвиждат мерки срещу заблатяване на съседните територии, замърсяване на коритото им с жива или гниеща растителност и натрупване на снежни преспи.
