Таблица 8. Структура на брутната добавена стойност по райони през 2008 г.
-
Райони
|
Дял в % от БДС по икономически сектори
|
БДС - %.
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
БЪЛГАРИЯ
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
Северна и Югоизточна България
|
58.97
|
45.37
|
35.33
|
40.04
|
Североизточен район
|
13.64
|
11.51
|
10.68
|
11.13
|
-Варна
|
2.87
|
7.28
|
6.88
|
6.76
|
- Добрич
|
4.71
|
1.11
|
1.59
|
1.63
|
- Търговище
|
2.63
|
1.41
|
0.84
|
1.13
|
- Шумен
|
3.44
|
1.71
|
1.37
|
1.61
|
Източник: НСИ
В сектора на услугите през 2008 г. се произвежда 58,96% от брутната добавена стойност на Североизточен район, в сектора на индустрията – 33,39 % и в сектора на селското стопанство – 7,65 %. Данните показват, че районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма. Наблюдава се известно изоставане в ръста на индустрията в района, като основно значение продължават да имат големите структуроопределящи предприятия, които частично са модернизирани в резултат на приватизационни процеси или продължават да бъдат негъвкави на международните пазари.
Таблица 9 . Брутна добавена стойност (БДС) в Североизточен район през 2008г. по икономически сектори
-
Райони
|
БДС по икономически сектори
|
БДС, хил.лв.
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
БЪЛГАРИЯ
|
2,897,646
|
14,985,498
|
28,517,584
|
46,400,728
|
Северна и Югоизточна България
|
1,708 845
|
6,798,365
|
10,073,910
|
18,581,120
|
Североизточен район
|
395,221
|
1,725,083
|
3,045,571
|
5,165,875
|
-Варна
|
83,095
|
1,090,763
|
1,962,279
|
3,136,137
|
- Добрич
|
136,271
|
166,200
|
453,763
|
756,234
|
- Търговище
|
76,152
|
211,449
|
238,748
|
526,349
|
- Шумен
|
99,703
|
256,671
|
390,781
|
747,155
|
Източник: НСИ
На териториално ниво NUTS 3 (области) разпределението на БДС по основни икономически сектори за 2008 г. показва силно изразена диференциация и дисбаланси в икономическия потенциал и съответния принос на отделните области. Област Добрич има водещо място в аграрния сектор – 34.48%, но е с най-малък принос в сектор „Индустрия” - 9.63%. Област Варна е с най-голям принос в секторите индустрия (63.23%) и услуги (64.43%), който е повече от приноса на останалите области взети заедно. Област Търговище е на последно място сред другите области по дял в два икономически сектора – съответно 19.26% дял в аграрния сектор и 7.84% в сектор услуги на района. Област Шумен заема второ място в аграрния сектор с 25.23% и в индустриалния с 14%.
Средната стойност на показателя за равнище на икономическо развитие, измерен с БВП/гл.нас. по текущи цени, който отчита и жизнения стандарт на населението като цяло, показва ниско равнище, под средното за страната – 6 338 лв. на човек. Вътрешно-регионалните различия в Североизточен район са ясно очертани, като само за област Варна този показател е над средната стойност за страната – 112,97%, докато останалите области Добрич, Шумен и Търговище показват стойности значително по-ниски от средното ниво за страната.
Таблица 10. БВП по текущи цени по райони и области към 31.12. 2008г.
Райони и области
|
БВП, хил.лв.
|
БВП на човек, лв. 2007г.
|
Население, ср.годишно
|
БЪЛГАРИЯ
|
56,519,818
|
7, 379
|
7,606,551
|
Североизточен район
|
6,292,452
|
6,338
|
991,471
|
Варна
|
3,820,067
|
8,336
|
463,260
|
Добрич
|
921,154
|
4,517
|
201,499
|
Търговище
|
641,136
|
4,802
|
131,233
|
Шумен
|
910,095
|
4,618
|
195,479
|
Източник: НСИ
Нефинансовият сектор на регионалната икономика в Североизточен район е сравнително балансиран по отношение на броя на предприятията от този сектор. От всички предприятия в района нараства съотношението на броя на малките и средните предприятия от 10.09% през 2007 г. на 10.30% през 2008 г. спрямо големите предприятия и микрофирмите, но е необходимо това състояние да продължава да се подобрява с цел създаване на по-добри условия за нарастваща динамика и ръст в производството на стоки и услуги и увеличаване на заетостта в района. Съотношението на броя на МСП към общия брой на предприятията на територията на Североизточен район е с 0.03 процентни пункта над средното за страната за 2008 г.
Таблица 11. Нефинансов сектор на икономиката през 2008г. в Североизточен район
Райони/Големина на предприятията
|
2008 г.
|
Предпиятия -брой
|
Нетни приходи от продажби - мил. лв.
|
Дългот-райни материални активи - мил. лв.
|
Рента-билност на продаж-бите - %.
|
Оператив-на рентабил-ност - %.
|
България
|
307,831
|
209,257
|
97,287
|
4.10
|
4.86
|
- микрофирми (до 9 заети)
|
273,853
|
40,942
|
26,425
|
4.37
|
5.32
|
- малки фирми (10-49 заети)
|
27,559
|
51,660
|
16,613
|
5.51
|
6.24
|
- средни фирми (50-249 заети )
|
5,573
|
49,747
|
18,035
|
5.58
|
6.45
|
- големи фирми (250+ заети)
|
846
|
66,908
|
36,214
|
1.74
|
2.33
|
Североизточен район
|
42,027
|
22,420
|
11,444
|
8.07
|
8.91
|
- микрофирми (до 9 заети)
|
37,596
|
4,547
|
2,990
|
7.31
|
8.28
|
- малки фирми (10-49 заети)
|
3,670
|
6,062
|
2,280
|
8.32
|
9.15
|
- средни фирми (50-249 заети )
|
661
|
5,889
|
2,303
|
7.66
|
8.28
|
- големи фирми (250+ заети)
|
100
|
5,922
|
3,871
|
8.81
|
9.76
|
Източник: Национален статистически институт
Рентабилността на предприятията от нефинансовия сектор е по-висока от средната за страната, но това не е пряко свързано с по-високи темпове на технологично обновяване и въвеждане на иновации в предприятията от индустриалния сектор, а по-скоро с постигане на по-висока рентабилност в отрасли като селско стопанство, транспортни услуги, хотелиерство и ресторантьорство.
Таблица 12. Основни характеристики на предприятията от нефинансовия сектор за 2008 г. по отрасли в Североизточен район
Статистически зони и статистически райони / Отрасли
|
Предприятия - брой
|
Нетни приходи от продажби - хил.лв.
|
Дълготрайни материални активи -
хил.лв.
|
Рентабил- ност на продажбите - %
|
Оперативна рентабилност - %
|
България
|
307,831
|
209,257,066
|
97,287,199
|
4.10
|
4.86
|
в това число:
|
|
|
|
|
|
Селско, горско стопанство, лов и риболов
|
8,780
|
5,603,495
|
4,862,999
|
18.44
|
20.08
|
Промишленост
|
31,320
|
62,192,186
|
35,289,278
|
0.53
|
1.03
|
Строителство
|
21,493
|
19,978,065
|
8,686,962
|
8.03
|
9.09
|
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството
|
123,974
|
88,695,576
|
12,822,999
|
3.72
|
4.20
|
Хотели и ресторанти
|
16,965
|
10,058,961
|
8,634,916
|
2.83
|
3.35
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
22,172
|
2,907,192
|
4,834,994
|
4.45
|
5.34
|
Други
|
83,127
|
19,821,591
|
22,155,051
|
9.53
|
11.99
|
Североизточен
|
42,027
|
22,420,065
|
11,444,068
|
8.07
|
8.91
|
в това число:
|
|
|
|
|
|
Селско, горско стопанство, лов и риболов
|
1,343
|
918,661
|
665,442
|
19.31
|
20.63
|
Промишленост
|
3,839
|
6,169,168
|
3,913,724
|
4.19
|
4.77
|
Строителство
|
3,069
|
2,350,303
|
1,226,652
|
9.20
|
10.36
|
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството
|
17,045
|
9,388,369
|
1,362,279
|
5.70
|
6.33
|
Хотели и ресторанти
|
2,264
|
1,672,465
|
885,728
|
9.42
|
10.27
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
2,856
|
624,481
|
1,455,462
|
8.25
|
9.51
|
Други
|
11,611
|
1,296,618
|
1,934,781
|
31.90
|
34.29
|
Източник: Национален статистически институт
Нарастването на дълготрайните материални активи (ДМА) в реалния сектор в Североизточен район се дължи главно на разширяването или създаването на нови предприятия, както и на подобрената пазарна реализация на продукцията в секторите на промишлеността и селското стопанство. Разходите за придобиване на ДМА от 3 044 482 хил. лв. през 2007 г. нарастват на 3 122 430 хил. лв. през 2008 г. Ръстът в разходите за придобиване на ДМА в Североизточен район за този период е 77 948 хил. лв. или 2,50%.
Придобитите ДМА в Североизточен район в края на 2007 г. са на стойност 2 525 011 хил. лв. ( в т. ч. в частния сектор - 2 227 344), като за 2008 г. те намаляват на 2 500 475 хил. лв. ( в т. ч. в частния сектор- 2 287 718). На лице е тенденция на повишаване на придобитите ДМА в частния сектор.
Изпреварващото нарастване на разходите за придобиване на ДМА за периода в сравнение с придобитите ДМА се отразява негативно върху незавършеното строителство.
Независимо от този факт инвестициите за придобиване на ДМА като показател за потенциала и динамиката на регионалната икономика в Североизточен район запазват относително високи нива и темп на нарастване.
По нарастване на разходите за опазване и възстановяване на околната среда за 2008 г. Североизточен район заема предпоследно място в сравнение с останалите райони с общ обем на инвестициите в екологична инфраструктура и съоръжения от 131 млн. лв.
Таблица 13. Характеристики на предприятията от нефинансовия сектор по области, 2008 г.
Статистически зони, статистически райони и области
|
Заети лица -
брой
|
Нетни приходи от продажби - хил.лв.
|
Предприятия -
брой
|
Дълготрайни материални активи -
хил.лв.
|
Рентабил-ност на продажби-те - %
|
Оператив-на рентабил-ност - %
|
България
|
2,266,485
|
209,257,066
|
307,831
|
97,287,199
|
4.10
|
4.86
|
Северна и Югоизточна България
|
993,989
|
75,937,695
|
149,150
|
35,933,703
|
4.98
|
5.65
|
Североизточен
|
275,836
|
22,420,065
|
42,027
|
11,444,068
|
8.07
|
8.91
|
Варна
|
169,161
|
15,840,988
|
26,105
|
7,769,518
|
8.50
|
9.40
|
Добрич
|
38,658
|
2,555,251
|
6,294
|
1,793,869
|
7.97
|
8.81
|
Търговище
|
26,046
|
1,495,210
|
3,443
|
732,789
|
7.98
|
8.48
|
Шумен
|
41,971
|
2,528,616
|
6,185
|
1,147,892
|
5.57
|
6.15
|
Източник: Национален статистически институт
Преките чуждестранни инвестиции в Североизточен район отбелязват значително нарастване през последните години от 1,460,035 хил.евро за 2007г. на 2,053,309 хил.евро за 2008г. и увеличават дела на района в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1,567,246 хил.евро, Добрич с 174,517 хил.евро и Шумен – 157,939 хил.евро.
Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват Североизточен район продължава да заема едно от водещите места в развитието на туризма сред районите в страната. В сравнение с 2007 г., когато районът е водещ в сферата на туризма с дял от 32.75% от общо приходи от нощувки, през 2008 г. е на второ място след Югоизточен район по два показателя - приходи от нощувки с 31.25% и леглова база с 31.69%. При сравнение с изявени в туристическо отношение европейски райони, показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за Североизточен район са доста по-ниски, което предполага значителни ресурси за преструктуриране и модернизиране на отрасъла от гледна точка на справяне с конкурентния натиск включително от страна на новите държави членки на ЕС и осигуряване на устойчиво прогресивно развитие на туризма в района.
Базата и услугите в туризма са предимно локализирани в крайбрежните градове и селища, в курортните зони към тях или в туристическите комплекси като „Златни пясъци”, „Албена”, „Св. Св. Константин и Елена” и др. Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии, както и развитието на традиционен морски туризъм, от една страна, продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район.
Наблюдава се продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Богатите крайбрежни туристически ресурси следва да бъдат усвоявани по умерен и щадящ околната среда начин, без прекомерни застроявания и във взаимодействие с други разнообразни форми на туризъм, предлагани във вътрешните територии на района.
Сподели с приятели: |