Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на енергетиката и енергийните ресурси наредба №15 от 28 юли 2005 г

Контрол и автоматично регулиране

1. хигиенните норми за микроклимата и чистотата на въздуха в работната зона;

2. повишаване сигурността на инсталацията;

3. икономия на енергийни ресурси.

(2) За отчитане и анализ на работата на инсталациите се предвиждат самопишещи прибори.

(3) При опасност от авария, брак на продукцията или нарушаване на технологичния процес се предвиждат сигнализиращи прибори.

Чл. 373. Контролни прибори се предвиждат при:

1. нагнетателните вентилационни инсталации за:

а) температурата на подавания и външния въздух;

б) температурата на топлоносителя;

в) съпротивлението на филтрите за въздух;

2. нагнетателните вентилации, комбинирани с въздушно отопление за:

а) температурата на въздуха в помещенията;

б) температурата на подавания и външния въздух;

в) температурата на топлоносителя;

г) съпротивлението на филтрите за въздух;

3. климатичните инсталации за:

а) температурите и относителната влажност на подавания в помещението въздух, когато се изисква със заданието за проектиране;

б) температурите на постъпващия и изходящия топлоносител (вода) от калорифери;

в) температурите на постъпващия и изходящия студоносител (вода) от въздухоохладител (оросителна камера);

г) налягането на водата в кръговете на топлоносителя и студоносителя;

д) налягането на изпарение и кондензация при системи с директно изпарение и кондензация;

е) температурата и налягането на въздуха при двуканалните инсталации и при инсталациите с количествено регулиране;

ж) съпротивлението на филтрите за въздух;

4. топлообменните станции с индиректно свързване с топлоносител вода за:

а) температурата и налягането в подаващия и връщащия тръбопровод на топлопреносната мрежа;

б) температурата на втория кръг пред и след подгревателя;

в) налягането в отоплителната инсталация пред и след помпата;

5. топлообменните станции с топлоносител пара за:

а) температурата и налягането на парата в топлопреносната мрежа;

б) температурата и налягането на парата в отоплителната инсталация;

6. инсталацията за горещо водоснабдяване с подгреватели с топлоносител пара за:

а) налягането на парата на входа на подгревателя;

б) температурата на постъпващата вода пред подгревателя;

в) температурата на водата, излизаща от подгревателя;

7. инсталацията за горещо водоснабдяване с топлоносител вода за:

а) температурата и налягането на водата в подаващия и връщащия тръбопровод на топлопреносната мрежа;

б) температурата и налягането на постъпващата вода;

в) температурата на водата, излизаща от подгревателя.

Чл. 374. Прибори за сигнализация при работата на вентилационни и климатични инсталации се предвиждат в съответствие със заданието за проектиране.

Чл. 375. Автоматично регулиране се предвижда съгласно заданието за проектиране за:

1. отоплителни инсталации, като се приема местно, зонално или централно регулиране съгласно БДС EN 12828;

2. общообменни вентилационни и климатични инсталации, в т.ч. за:

а) регулиране на температурата и относителната влажност (когато се изисква със заданието) на въздуха в помещенията и/или за подавания в тях въздух;

б) регулиране на отношението пресен към рециркулационен въздух;

в) защита срещу замръзване на калориферите, работещи с външен въздух;

г) регулиране на температурата на въздуха в помещенията в зависимост от температурата на външния въздух;

3. топлообменни (абонатни) станции.

(2) Допуска се поставяне на осезатели в рециркулационен въздухопровод, ако параметрите на рециркулационния въздух не се различават от параметрите на въздуха в помещението.

1. включване на смукателните преди нагнетателните вентилационни инсталации в пожароопасни или взривоопасни помещения и в помещения с подналягане;

2. изключване на смукателните след нагнетателните вентилационни инсталации, проектирани за работа в условията по т. 1;

3. включване на вентилаторите преди калориферите с електронагреватели и тяхното изключване преди вентилаторите;

4. включване на ръкавните филтри преди вентилаторите и тяхното изключване след изключване на вентилаторите;

5. включване и изключване на вентилатора на въздушната завеса съобразно отварянето и затварянето на вратите и технологичните отвори на промишлените цехове;

6. включване на резервния агрегат при авария на работния агрегат.

Чл. 379. Местните смукателни инсталации на технологичните съоръжения се блокират взаимно с пусковата им апаратура.

Чл. 380. За вентилационни инсталации с мокри филтри или прахоуловители се предвижда:

1. блокировка на пускането на вентилатора с включване подаването на вода и изключването подаването на вода при спиране на вентилатора;

2. блокировка на вентилатора поради прекъсване подаването на вода, при пречистването на въздуха от запалителни и взривоопасни вещества.

Чл. 381. Сухите филтри и прахоуловители за пречистване на въздуха от взривоопасен прах (горим прах, влакна или отпадъци с долна граница на взривяемост до 65 g/m³) се свързват с атмосферата посредством взривни клапи.

Чл. 382. (1) Включването и изключването на аварийната вентилационна инсталация се предвижда:

1. автоматично;

2. ръчно - във или извън помещението, като пусковите табла се проектират до входа му.

(2) При работа на аварийната вентилационна инсталация нагнетателните инсталации се изключват чрез блокировка.

ДопълнителнА разпоредбА

1. "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите.

2. "Топлопреносна мрежа" е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите.

3. “Пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ" е транспортирането на електрическата или топлинната енергия или природния газ през преносната мрежа.

4. "Разпределение на топлинна енергия" е транспортирането на топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и др. на потребителите.

5. “Разпределително топлинно табло” е устройство, предназначено за разпределение и регулиране на топлина, което се прилага в отоплителни инсталации със собствен топлоизточник.

6. “Колектор” е елемент на тръбната инсталация за събиране (събирателен) или разпределяне (разпределителен) на течности, пара или газове.

7. “Пиезометричен график на налягането в топлопреносната мрежа” е графичното изображение на изменението на налягането на топлоносителя в топлопреносната система, в т.ч. топлоизточника, топлопреносната мрежа и абонатнитe станции, при различни оразмерителни и експлоатационни условия.

8. “Опасни вещества” са:

а) химичните вещества, класифицирани в една или повече категории на опасност съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати;

б) химичните агенти, за които са определени гранични стойности във въздуха на работното място съгласно Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;

в) химичните вещества, посочени в Наредба № 3 от 2004 г. за пределно допустимите концентрации на химични вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради (ДВ, бр. 17 от 2004 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 125, ал. 4 ЗЕ и чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ.

§ 3. Наредбата влиза в сила за строежи, чието проектиране започва шест месеца след обнародването й в “Държавен вестник”.

§ 4. Наредбата отменя Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, утвърдени със заповед № РД-14-02-84 от 3.ІІ.1986 г. на министъра на строителството и селищното устройство и отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА) (кн. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.), Нормите за проектиране на топлопреносни мрежи, одобрени със заповед № 1278 от 24.VІІ.1972 г. на министъра на архитектурата и благоустройството, Правилата за изпълнение и приемане на СМР за топлоснабдителни системи от ПИПСМР - Външни мрежи за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване (БСА, бр. 4 от 1984 г.; попр., бр. 3 - 4 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1993 г.) и .Правилата за приемане на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (БСА, бр. 1 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 - 7 от 1991 г.).

§ 5. Указания по прилагане на наредбата дават министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на енергетиката и енергийните ресурси.


МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО

РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО: В. Церовски
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ: М. Севлиевски

Приложение № 1

Изчислителният разход на мрежова вода за отопление на магистралните, разпределителните и присъединителните мрежи () в kg/h се определя по формулата:

Изчислителният разход на мрежова вода за вентилация на магистралните, разпределителните и присъединителните мрежи () в kg/h се определя по формулата:

3. Горещо водоснабдяване

3.1.1. При затворени системи на топлоснабдяване и отоплителен температурен график:

а) по паралелна схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните и разпределителните магистрални мрежи () в kg/h се определя по формулата:
, (3)

където:

б) по двустепенна смесена схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните и разпределителните мрежи () в kg/h за жилищни комплекси с население до 6000 жители (Q общо ~ 11,6 - 14 МW) се определя по формулата:

α =1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консумато­рите за изчисляване на всички участъци на топлопреносните мрежи;

α =1,4 - 1,51 - при липса на акумулиращи резервоари;

в) по двустепенна последователна схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъеди­нителните, разпределителните и магистралните мрежи се определя по формула (5).

3.1.2. При затворени системи на топлоснабдяване и повишен температу­рен график:

а) по паралелна схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъеди­нителните, разпределителните и магистралните мрежи в kg/h се определя по форму­лата:

α = 1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консума­торите;

α = 1,51 - 1,63 - при липса на акумулиращи резервоари;

б) по двустранна смесена схема на свързване на ПГВ изчислител­ният разход на мрежова вода за изчисляване на присьединителните и разпределителните мрежи в kg/h, топлоснабдяващи до 6000 жители, се опре­деля по формулата:

α = 1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите;

α = 1,4 - 1,51 - при липса на акумулиращи резервоари;

в) по двустепенна последователна схема на свързване на ПГВ - при:

- изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи, както и при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите, се извършва по формулата:

Изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи при липса на акумулиращи резервоари се извършва по формулата:

а) при наличие на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода в подаващия тръбопровод в kg/h се определя по формулата:

б) при липса на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните мрежи в kg/h се определя по формулата:

за изчисляване на присъединителните мрежи при липса на акумули­ращи резервоари - се извършва по формула (12);

за изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи, както и при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите, = 0;
б) при
за изчисляването на присъединителни мрежи при липса на акумули­ращи резервоари - се извършва по формула (12);

за изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи при липса на акумулиращи резервоари се извършва - по формулата:

3.2. Летните изчислителни разходи на мрежова вода за горещо водоснабдяване се определят в зависимост от типа на системата, харак­тера на консуматорите и наличието или липсата на акумулиращи резер­воари, както следва:

3.2.1. При затворени системи на топлоснабдяване:

а) при наличие на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на всички участъци от мрежата в kg/h се определя по формулата:

където:

β = 1,16 - за промишлени предприятия;

β = 0,76 - за жилищни и общественообслужващи сгради.

3.2.2. При отворени системи на топлоснабдяване:

а) при наличие на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия за изчисляване на всички участъци от мрежата се определя по формулата:

, (18)

където:

- β = 0,76 - при топлоснабдяване на градове и населени места,

като изчислителният разход на мрежова вода в обратната линия се приема 10 % от разхода в подаващата линия;

б) при липса на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия за изчисляване на присъединителните мрежи се определя по формула (17).

Изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия за изчисляване на разпределителните и магистралните мрежи се определя по фор­мула (18).

Изчислителният разход на мрежова вода в обратната линия се приема 10 % от разхода в подаващата линия.

3.3. Изчислителните разходи на мрежова вода при самостоятелни мрежи за горещо водоснабдяване се определят в зависимост от характера на консуматорите и наличието или липсата на акумулиращи резервоари, както следва:

3.3.1. Зимни изчислителни разходи за мрежова вода:

а) при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите в kg/h се определя по формулата:
; (19)
б) при липса на акумулиращи резервоари при консуматорите:

- за изчисляване на присъединителните мрежи в kg/h се определя по формулата:

β = 1,16 - при топлоснабдяване на промишлени зони;

β = 2,33 - при топлоснабдяване на градове и населени места.

3.3.2. Летните изчислителни разходи на мрежова вода за горещо водоснабдяване на градове и населени места се приемат 65 % от зимните изчислителни разходи.

3.3.3. Изчислителните разходи в циркулационните тръбопроводи се приемат 10 % от определените по формули (19), (20) и (21).

4. Сумарният изчислителен разход на пара () в t/h се определя, както следва:

4.1. за паропроводи, транспортиращи прегрята пара - като сума от изчислителните разходи на отделните консуматори;

4.2. за паропроводи, транспортиращи наситена пара - като сума от изчислителните разходи на отделните консуматори, като се отчитат до­пълнителните разходи на пара, необходими за възстановяване на конден­зиралата вследствие на топлинните загуби пара - по формулата:

G е изчислителният разход на пара в t/h в дадения участък на паропровода, без да се отчитат допълнителните разходи за възстановяване на кондензиралата пара;

 - сумата от разходите на кондензиращата пара в отклоненията от главния паропровод, t/h.

Разходът на кондензиращата пара в даден участък се определя по формулата:
, (23)
където:

γ е топлината на изпарение във W h/kg, съответстваща на средното налягане на парата в разглеждания участък с дължина l, m;

5. Зимните изчислителни разходи на конденз за изчисляване на кондензопроводите се определят като сума от максималните часови раз­ходи на конденза, връщан от отделните консуматори.

6. Използваните във формули (1) - (21) означения имат след­ните значения:

са максималните часови разходи на топлина съответно за отопление и вентилация, без да се отчитат загубите на топлина в топлопреносната мрежа, W;

- съответно максималният часов и средночасовият разход на топлина за ПГВ, определен за денонощието с най-голяма консумация съгласно т. 3.1.1, без да се отчитат загубите на топлина в топлопреносната мрежа, W;

е отношението на средночасовия разход на топлина за БГВ към максимално часовия разход на топлина за отопление, прието за основа при построяване на повишения график (характерно за основните консуматори на дадения район);

- температурата на мрежовата вода по отоплителен график при изчислителен режим за отопление съответно в по­даващата и обратната линия на отоплителната инстала­ция, ^oС;

- температурата на мрежовата вода по отоплителен график при изчислителен режим за вентилация съответно в по­даващата и обратната линия на вентилационната инстала­ция, ^oС;

- температурата на мрежовата вода в точката на счупване на отоплителния график, съответно в подаващата и обратната линия на отоплителната инсталация, °С;

- температурата на мрежовата вода съответно в подаващата и обратната линия през летния период, °С;

- температурата на мрежовата вода в подаващата линия в точката на счупване на повишения температурен гра­фик, °С;

; _- температурата на студената вода съответно през зимния и летния период;

_- температурата на горещата вода, постъпваща в местната система за горещо водоснабдяване, °С;

- температурата на водата след първата степен на ПГВ в точката на счупване на температурния график, ;

С - специфичната топлина на водата, С = 1, 163 W h/kg °С.

към чл. 77

Приложение № 3

Приложение № 4

към чл. 103, ал. 3,

т. 1 и 2
Таблица 1

№ по ред	Основен топлопровод, mm	Дренажно устройство, mm
1.	до Ø 70	Ø 25
2.	до Ø 125	Ø 40
3.	до Ø 175	Ø 50
4.	до Ø 250	Ø 80
5.	до Ø 400	Ø 100
6.	до Ø 500	Ø 150
7.	до Ø 700	Ø 200
8.	до Ø 900	Ø 250
9.	до Ø 1200	Ø 300

Таблица 2

№ по ред	Основен топлопровод, mm	Дренажно устройство, mm
1.	до Ø 80	Ø 15
2.	до Ø 150	Ø 20
3.	до Ø 300	Ø 25
4.	до Ø 450	Ø 32
5.	до Ø 700	Ø 40
6.	до Ø 1200	Ø 50

Приложение № 5

към чл. 107, ал. 1
Диаметри на щуцерите със спирателна арматура при пусков дренаж

в зависимост от диаметъра на паропровода

№ по ред	Паропровод, mm	Щуцер със спирателна арматура, mm
1.	до Ø 65	Ø 25
2.	до Ø 125	Ø 32
3.	до Ø 175	Ø 40
4.	до Ø 250	Ø 50
5.	до Ø 400	Ø 80
6.	до Ø 600	Ø 100
7.	до Ø 800	Ø 125
8.	до Ø 1200	Ø 150

Приложение № 6

към чл. 108, ал. 1

Диаметри на щуцерите с глухи фланци и кондензни гърнета за постоянно дрениране в зависимост от диаметъра на паропровода

№ по ред	Паропровод, mm	Щуцер със спирателна арматура, mm
1.	до Ø 100	не е необходим
2.	до Ø 125	Ø 50
3.	до Ø 175	Ø 80
4.	до Ø 250	Ø 100
5.	до Ø 450	Ø 150
6.	до Ø 350	Ø 200
7.	до Ø 600	Ø 250
8.	до Ø 800	Ø 300
9.	до Ø 1200	Ø 350