Констатирани проблемни области и възможности за продължаване на процеса

81

Недостатъчно ефективен е контрола на областния управител върху дейността на местните власти и не винаги се намира точния баланс между контрол и намеса в работата им;

В периода на работа по осъществяване на административно-териториалната реформа в страната възникнаха и много съществени въпроси, някои от които и до днес не са намерили своето конкретно и правилно решение. Противоречиви са вижданията по продължаване на процеса на усъвършенстване на функционалната и институционална организация на местните власти. В този смисъл много важен е въпроса дали е необходимо преструктурирането на областите във второ ниво на самоуправление или пък второто ниво на самоуправление – регионалното, да е над областното с оглед постигане на ефективност и ефикасност на държавното управление;

Практическото приложение на ЗА и ЗДС при преструктурирането на общинските администрации и проблемите, породени от нейното изпълнение, се открояват няколко основни момента:
- Задължителното структуриране (съгласно разпоредбите на ЗА) на общинската администрация в дирекции не отчита специфичните особености на дейността в общините и наличния числен персонал. Безспорно е, че унифицирането на структурите на администрацията на отделните органи е стъпка в правилната посока. Същевременно обаче по отношение на общините тя има и своите недостатъци. Предвидените задължителни звена в общата администрация не отговаря в пълен обем на спецификата на дейност на общинските администрации, тъй като в определени направления част от звената изпълняват и функции, по- скоро характерни за дейността на специализираната администрация;
- Особено неблагоприятно се отразиха изискванията за численост на отделните звена
– дирекции, отдели и сектори, което от своя страна принуди малките общини (с малочислен брой служители) да формират на практика по две дирекции, подобно на областните администрации, т.е. структурирането се изрази в следното: обща администрация – една дирекция, и специализирана – една дирекция. Едва ли подобна структура дава информация за дейността на отделните направления в една общинска администрация. Не бива да се забравя, че едно от предназначенията на администрацията в общините е и качественото обслужване на населението , което едва ли би могло да бъде гарантирано от администрация, чийто щат е под необходимия “оптимален минимум” за численост, което от своя страна води до

82 създаване на поредица от съвместителски функции на специалистите, работещи в нея;
- След първите местни демократични избори започна постепенно да се създава административен капацитет на общините. Процесът на изграждането на този капацитет страдаше от общите за цялата страна слабости и недостатъци на административното управление – политически чистки, необосновани структурни промени, формални конкурси, недостатъчна мотивация в персонала и т.н. Върху тях се наслагваха допълнително и други негативни влияния. Така например почти ежегодно се вземаха решения за еднакви по размер съкращения в централната и местната администрация, без да се държи сметка, че едната се освобождава от несвойствени вече дейности, а в другата – е в процес на изграждане;
- Трудно се осигуряват хора с необходимите знания, умения и професионална квалификация за заемане на ръководни длъжности в общинските администрации.
Не е тайна, че и в момента в много от малките и средни общини съществуват
“свободни” щатни длъжности, които (или по-скоро чиито функции) се заемат по граждански договори – юристи, главни архитекти, главни инженери и др. Не без значение за това е и непривлекателния размер на възнаграждение в общините;
- Характерът на самите задачи на местното самоуправление – задоволяване на ежедневни потребности на хората, изисква възприемане на такъв модел на местни услуги, в който все по-широко място намират неправителствени и граждански организации. По същество във всяка развита демокрация капацитетът на местната администрация се обогатява и доизгражда от множество благотворителни и доброволни дейности на местната общност. Именно тази съществена специфика определя и голямото разнообразие в местните административни структури, които следват социално-демографските особености на териториалната общност, отразявайки посоките на развитие на гражданския сектор в нея;
- Местната администрация през последните години беше включена и участва в много обучаващи програми. Тяхната тематика се определяше не толкова от потребностите на местно ниво, колкото от целите и интересите на програмите, които финансираха това обучение. Получи се така, че едни и същи общински служители преминаха неколкократно обучение по аналогични проблеми, но от различни организации. Налице е определен парадокс, че при сравнително висок относителен дял на времето, заделяно от общинските служители за обучение и

83 усъвършенстване, на тях им липсват умения и капацитет за изпълнение на важни общински задачи. Става дума за умения да се разработват успешни проекти, да се организира ефективното им изпълнение в съответствие с изискванията на финансиращия орган; да извеждат, оценяват и отстояват местни приоритети, да се прави общински маркетинг и др. В настоящия момент липсва устойчив механизъм за изграждане, поддържане и повишаване на административния капацитет на общинско ниво. Голяма част от обученията, които се провеждат, напр. от страна на
Института за публична администрация, НСОРБ, и от други институции и НПО са по-скоро с непостоянен характер и по конкретни теми, свързани най-често с усвояване на средства от фондовете на ЕС и с законодателство в няколко ограничени сфери. Тук следва да се подчертае, че въпросите, свързани с административния капацитет на служителите в общинските и областните администрации са включени в Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 – 2020 и детайлизирани в Програмата за нейното изпълнение.
Ето защо не е необходимо включване на отделни приоритети и мерки в
Стратегията за децентрализация, свързани с административния капацитет на териториалната администрация;
- Съществува висок риск от назначаване на недостатъчно професионално подготвени служители в общинските администрации на малките и средните общини поради ограничените възможности за подбор, силната зависимост от партийни и роднински връзки и относително ниските равнища на заплащане. В редица общини кандидати, отговарящи на необходимото образование и минимални изисквания, изобщо липсват. Традиционно местното управление е слабо осигурено в кадрово отношение. Политизирането и свързаната с него промяна на кадрите, слабата професионална защита и недостатъчното заплащане са определили нисък обществен статут на местната администрация;
- Недостатъчно се работи в местните власти и все още ниско е нивото на автоматизация на управлението, въвеждането на високоефективните технологии при реализацията на правомощията, функциите и задачите, прилагането на съвременните методи и процедури на информационен обмен. Информационните технологии не са самоцел, а средство с огромен потенциал за подобряване на качеството на услугите и гражданското участие. Местните власти играят основна роля при общуването с гражданите. Меснтните администрации се справят с различен успех по отношение на административните услуги, които предлагат. Като

84 цяло напредъкът в страната е по-голям при въвеждането на услуги на „едно гише“ в сравнение с развитието на електронните услуги. Някои общински администрации имат вече добър опит в обслужването на “едно гише” и този организационен принцип намира израз в работата на Центровете за информация и административно обслужване на гражданите. Що се отнася до електронните услуги две трети от общините не предоставят такива услуги
24
. За съжаление все още местни и национални власти не съвместяват своите действия в посока електронно правителство. Назрял е момента работна група от специалисти, работещи в тази област да анализира натрупания опит у нас и в световната практика. На базата на този анализ трябва да се изработи Наредба, регламентираща правилата за обмен на данни между информационните системи. Координирането на тази дейност, както и нейното финансиране трябва да се поеме от държавата и по-точно от структурите, отговарящи за реализацията на Стратегията за електронно правителство. По- нататъшното забавяне на работата в тази насока ще окаже задържащо действие в пълноценното използване и развитието на действащите информационни системи на държавната администрация и общините. Ще се задържи и реализацията на предоставяне на административни услуги on-line.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: